O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
С., 04.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: С. Н.
В. ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1490 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3973/03.08.2010 година на П. К. П. и В. К. П., и двамата от[населено място] чрез адв. С. С.- АК К. срещу Решение Nо 249 от 07.07.2010 година по гр. възз.д. Nо 110 /2010 година на ОС-К., в частта , с която е извършено намаляване на саморъчно завещание на В. Х. Н. от 10.07.2000 година в полза на сина му Д. Н. поп иска на Д. Х. Н. по чл. 30 ал.1 ЗН до размер на 2/27 идеални части , както и в частта , с която до делба е допусната Л. от 7.388 дка и е определен кръга на лицата-съделители.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил Решение от 17.07.2009 година по гр.д. Nо 1560/ 2007 година на РС-К., в частта с която е намалено саморъчно завещание от 10.07.2000 година от В. Х. Н. в полза на сина му Д. В. Н. за разликата от 2/27 идеални части до 4/9 идеални части, както и в частта , с която до съдебна делба са допуснати съделителите Д. Г. Н., С. Я. Н., П. Я. Н., както и в частта , с която са определени правата на съделителите и е постановил ново решение , с което е изключил от делбата съделителите Д. Н., С. Н. и П. Н., а по отношение на допуснатите по съдебна делба имоти е определил следните права : за съделителя Д. Н. – 2/27 ид. части , за Ю. Б. – 3/27 ид. части , В. П. – 3/27 ид. части , за П. П.- 3/27 ид. части , за Д. Н. -7/27 ид.части , за П. М. – 3/27 ид. части ,за А. М. 3/27 ид. части и за Р. М. 3/27 ид. части, в останалата част обжалваното решение е оставено в сила .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По отношение на двамата касатори- В. П. и П. П. не може безусловно да се приеме , че е налице правен интерес от обжалване решението на въззивния съд , в частта , с която е допуснато намаление на завещателните разпореждания в полза на Д. Н., тъй като по заявения иск по чл. 30 ал. 1 ЗН страни са само наследниците в коляното на сина на общия наследододателя В. Х. Н.. Именно в това коляно е налице спор, кой е титуляр на наследствените права по отношение частта на В. Н. от наследството на Х. Г. Н./ п. 1974 г./, в патримониума на който са възстановени земеделските земи , предмет на делбата, предвид на оставеното от В. Х. Н. саморъчно завещание в полза на един от наследниците му- сина Д. Н.. Обемът на наследствени права на съделителите- касатори, наследници в коляното на другия наследник на общия наследодател- дъщерята Е. Х. П. , не се засягат от гл. т. на призната квота от 1/3 част от общото наследство в полза на техния наследодател- Е. Х. П..
Доколкото правният интерес от обжалването се третира в един по-широк аспект в делбения процес от гл.т. кръга на съделителите т.е. дали съделител следва да бъде само наследника по закон и бенефициер по саморъчното завещание – прелегата Д. Н., или и онзи от наследници /в коляното на В. Х. Н./ в чиято полза е постановено възстановяване на накърнена запазена част на основание чл. 30 ал.1 ЗН, то касационната жалба може да се приеме за процесуално допустима по отношение на всички обжалвани части.
С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , с довод , по материално –правния въпрос по приложение на чл. 30 ЗН е налице противоречиво разрешаване на въпроса за кому принадлежи доказателствената тежест да установяване на всички налични имущества на наследодателя , като се сочат и представят Решение Nо 713 от 10.01.1996 година по гр.д. Nо 740/95 г. ВКС-II ; Решение от 08.11.2001 година по гр.д. Nо 186/ 2001 година на РС- Д. Решение 58/13.05.2003 година по гр.д. Nо 407/2002 година на ВКС-I отд. и Решение от 24.02.2009 година по гр.д. Nо 251/2008 година на ОС-Л..
Поддържа се довод , че въззивното решение е в противоречие с практиката на съдилищата по приложение на чл. 79 ал.1 ЗС , обективирана[населено място] Nо 1049/07.07.2008 година по гр.д. Nо 5016/2007 година на ВКС- V отд..
В срока по чл.287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , налице са данни за обжалваем интерес над минимално определения по чл. 280 ал.2 ГПК- а именно данните за данъчна оценка на спорния обект- ливада от 3 664 лв. и характера на иска за делба, поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира , че НЕ СА налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК .
За да е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или с решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия въпрос.
Съпоставката на възприетата от въззивния съд теза , изразена в мотивите на съдебния акт и тези по цитираните съдебни решения, не сочат на твърдяното противоречие по нито един от двата поставени въпроса. Така Решение Nо 713 от 10.01.1996 година по гр.д. Nо 740/95 г. ВКС-II касае проблеми по приложение разпоредбата на чл. 74 ЗН и е неотносимо към спора, касаещ иска по чл. 30 ал.1 ЗН и квотите на съделителите. Решение от 08.11.2001 година по гр.д. Nо 186/ 2001 година на РС- Д. е постановено по спор за намаляван на запазена част , но в хипотезата на неразгледан иска поради непредставяне на завещанието, чието намаление се иска и в този смисъл също се явява неотносмо. Решение от 24.02.2009 година по гр.д. Nо 251/2008 година на ОС-Л., касае начина на формиране масата по чл. 31 ЗН и в този смисъл е неотносимо.
С Решение 58/ 13.05.2003 година по гр.д. Nо 407/2002 година на ВКС-I отд. , ВКС се е произнесъл по въпроса кому принадлежи доказателствената тежест за установяване общия обем на наследството по спора по чл. 30 ал.1 ЗН, но поради грешка в титулната част при публикация в бюлетина на ВКС е налице пълно разминаване с действителната воля на съда , изразена в мотивите с които изрично се приема , че „възлагане доказателствената тежест върху ищцата по иска по чл. 30 ал.1 ЗН да посочи целия обем на имуществото на наследодателя е съществено процесуално нарушение „, т.е. установената съдебна практика на съдилищата е в смисъл , че който търди , че не е накърнена запазената част на ищеца по иска по чл. 30 ал.1 ЗН има о доказателствената тежест да устснови, че е налице свободно имущество от наследството, която покрива напълно запазената част на ищеца по иска. След като именно тази практика е съобразена по делото,то тезата за противоречиво разрешаване на поставения първи въпрос/ доколкото П. П. и В. П. имат интерес от обжалването/ не е налице .
Не може да се приеме за основателен довода , че въззивното решение е в противоречие с практиката на съдилищата по приложение на чл. 79 ал.1 ЗС , тъй като цитираното Решение Nо 1049/07.07.2008 година по гр.д. Nо 5016/ 2007 година на ВКС- V отд.. не разкрива нито сходство от гл.т. на факти, нито различия от гл.т. на тълкуване на правно релевантните факти от състава на чл. 79 ЗС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3973/03.08.2010 година на П. К. П. и В. К. П., и двамата от[населено място] заявена чрез адв. С. С.- АК К. срещу Решение Nо 249 от 07.07.2010 година по гр. възз.д. Nо 110 /2010 година на ОС-К., в частта , с която е извършено намаляване на саморъчно завещание на В. Х. Н. от 10.07.2000 година в полза на сина му Д. Н. по иска на Д. Х. Н. по чл. 30 ал.1 ЗН до размер на 2/27 идеални части , както и в частта , с която до делба е допусната Л. от 7.388 дка и са определени съделителите.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :