Определение по т.д. №38/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№288
София, 03.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в открито заседание на деветнадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В.
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело №38/ 2011 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на К. П. М. от[населено място] срещу решение №173/30.09.2009 по в.гр.д №334/2010 на В. апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №64/22.04.2010 г. на В. окръжен съд по гр.д. №475/2009 г.. С това решение е бил отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. В.Търново за сумата от 75 500 лева, претендирани като дадени при първоначална липса на основание. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация и за нейната неоснователност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за спора тези за връзката на записа на заповед като абстрактна сделка с каузална търговско правоотношение, за съдържанието на записа на заповед, за действието на джирото по отношение на длъжника по ценната книга, ако последният не е уведомен , за допустимостта на двойното плащане по една и съща ценна книга, за доказване произхода на парите, дадени по запис на заповед.
Позовава се на наличие на основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба / постъпила в съда на 15.11.2010 г./ е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че ищецът основава претенцията си на обстоятелството, че е заплатил на 09.04.2001 г. сумата от 75 550 лева по банков път на ответника [фирма]-гр. В.Търново при начална липса на основание: сумата е платена за погасяване на задължение на ищеца към физическото лице Г. Ц. по запис на заповед издаден от ищеца в полза на Ц. на 17.01.2000г. за сумата от 72 800 германски марки, а не за погасяване на задължение на ищеца М. към ответното дружество, каквото задължение не е съществувало . Ищецът се позовава на констатациите в мотивите на решение №42 /07.04.2009 г. по т.д. №453/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. , с което е уважен частичния иск на Г. Ц. в качеството му на кредитор по запис на заповед от 17.01.2000 г.срещу ищеца по настоящия иск М. за сумата от 35 000 лева по частичен иск с правно основание чл.534 ал.1 от ТЗ въз основа на същата ценна книга. В мотивите на това решение е отбелязано, че платената по банков път на 09.04.2001 г. сума от 75 550 лева по сметка търговското дружество [фирма] за погасяване на менителнично задължение към физическото лице Ц. е непротивопоставимо на последния като кредитор поради което съдът е уважил иска на Ц. срещу М. за вземане на основание запис на заповед издаден от ищеца в полза на Ц. на 17.01.2000г.. Произнасянето по настоящия спор, съдът постановил обжалваното решение, основава на следните доказани по делото факти: плащането по банков път на 09.04.2001 на сумата от 75 550 лева от страна на ищеца по сметка на ответното дружество [фирма] е прието от последното до размера на сумата от 28 600 лева като погасяване на задължения на ищеца към дружеството по пет броя записи на заповед, издадени от М. в полза на Ц., сред които не е този издаден на 17.01.2000 г.. Тези ценни книги са били джиросани към датата на плащането /09.04.2001 г./ от страна на Ц. в полза на [фирма]. Тези изводи се основават на съдържанието на самите пет броя ценни книги с отбелязаното джиро върху тях, които са приложени по делото, действителността на менителничния ефект по които не е бил оспорен пред инстанциите по същество , както и от самия платежен документ и констатациите в заключението на икономическата експертиза. Остатъкът от преведаната сума по банков път е преведена обратно на М., съответно на 20.06.2001 г. и на 25.07.2001 г.. От друга страна липсват доказателства, във връзка с твърдението в исковата молба, че процесното плащане няма връзка с петте записа на заповед джиросани на ответника, а представлява погрешно плащане без основание в полза на ответното дружество като мним кредитор по менителнично задължение по записа на заповед издаден на 17.01.2000 г. от М. в полза на Ц..
С оглед изложеното, за да отхвърли така предявения иск , решаващият състав е направил извода, че липсва изпълнена хипотезата на неоснователното обогатяване при първоначална липса на основание: основанието за плащането е налице и произтича от джиросани в полза на ответника менителнични задължения на ищеца по пет броя записи на заповед до размера на 28 600 лева, а за претенцията за разликата над този размер сумата е възстановена на ищеца на два пъти още през 2001 г..
Жалбоподателят се позовава на наличие на основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК: значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по отношение на обуславящите извода на решаващия съд правни въпроси. Като такива се сочат тези за : връзката на записа на заповед като абстрактна сделка с каузална търговско правоотношение, за съдържанието на записа на заповед, за действието на джирото по отношение на длъжника по ценната книга, ако последният не е уведомен , за допустимостта на двойното плащане по една и съща ценна книга, за доказване произхода на парите, дадени по запис на заповед.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда.
В случая формулираните правни въпроси по никакъв начин не са включени в предмета на спора, доколкото не са наведени в производството пред инстанциите по същество, било то със самата искова молба, било то с допълнително направено възражение или с въззивната жалба. Като следствие от това, решаващата воля на въззивния съд, инкорпорирана в обжалвания акт не почива върху третирането на тези въпроси и формирането на правни изводи по тях. Поставянето на тези въпроси за разглеждане за пръв път пред касационната инстанция е недопустимо, тъй като предмета на разглеждане пред нея е правилността на въззивното решение, а не самия правен спор по същество.
С оглед изложеното,настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. счита, че не е налице първата предпоставка за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК: не е посочен правен въпрос от значение за спора по конкретното дело, т.е. такъв , отговорът на който е обусловил крайните изводи на решаващия съд по основателността на иска, което от своя страна възпрепятства по нататъшната дискреция на касационната жалба по критериите за допускане до касация, уредени в разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-т.3 от ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №173/30.09.2009 по в.гр.д №334/2010 на В. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.