3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София 21.03.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 221 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците С. Д. И. и И. И. И., чрез адв. В. К. срещу решение № 366/01.12.2010 г. по в.гр.дело № 963/2010 г. на Окръжен съд[населено място] в частта му, с която е оставено в сила решение № 59/29.07.2010 г. по гр.дело № 298/2009 г. на Районен съд[населено място] в частта, с която жалбоподателите са осъдени да възстановят двете зазидани врати на жилищната сграда и второстепенната сграда на И. Т. И., които водят към терасата на пристройката, находяща се в дворно място с площ от 1500 кв.м., съставляващо част от ПИ № 65 по плана на[населено място], общ.Е.. Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.
Подадена е касационна жалба и от ищеца И. Т. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд[населено място] по в.гр.дело № 963/2010 г. в частта му, с която е отменено решението № 59/29.07.2010 г. по гр.дело № 298/2009 г. на Районен съд[населено място] в частта, с която С. Д. И. и И. И. И. са осъдени да премахнат изградената масивна ограда с височина 1.65 м и дължина 7.70 м., минаваща през съсобственото[населено място] И. дворно място по продължение на жилищната сграда до стопанската такава, цялото с площ от 1500 кв.м., съставляващо част от ПИ № 65 по плана на[населено място], общ.Е., както и в частта за разноските, с които ответниците са осъдени да заплатят на ищеца за разликата над 565 лв. и вместо отменената част предявения иск с пр.осн.чл.109 ЗС от И. Т. И. за осъждане на ответниците да премахнат описаната ограда е отхвърлен като неоснователен и е отхвърлено искането на ищеца за осъждане на ответниците да му заплатят разноски над сумата 565 лв. до 680 лв. Ж. поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
В писмени отговори страните взаимно оспорват жалбите си, като са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на всяка от касационните жалби.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че всяка от касационните жалби е процесуално недопустима по следните съображения:
С въззивното решение в обжалваните части съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградената в съсобственото дворно място ограда с височина 1.65 м и дължина 7.70 м., по продължение на жилищната сграда до стопанската такава, цялото с площ от 1500 кв.м., съставляващо част от ПИ № 65 по плана на[населено място], общ.Е., както и за осъждане на ответниците да възстановят двете зазидани врати на жилищната сграда и второстепенната сграда на И. Т. И., които водят към терасата на пристройката, находяща се в същото дворно място.
Съдът намира, че предявения иск с пр.осн.чл.109 ЗС е оценяем. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на иска се определя възоснова на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното на л.12 от гр.дело № 298/09 г. на Районен съд[населено място] удостоверение рег. № [ЕГН]/10.06.2009 г. на [община]/л.12/ данъчната оценка на процесния имот, представляващ дворно място с площ от 1500 кв.м., съставляващо част от поземлен имот пл. № 65 по плана на[населено място], общ.Е., заедно с изградените в него жилищна сграда и второстепенна сграда е в размер на сумата 2748.80 лв. Ищецът се легитимира като собственик на 1/3 ид.част от дворното място, на двуетажна масивна сграда, на ? ид.част от второстепенна сграда и 1/3 ид.част от стопанска сграда в същото място.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Посочената редакция на текста на чл.280,ал.2 ГПК е в сила от 21.12.2010 г. и е приложимата разпоредба в случая, тъй като касационните жалби са постъпили във въззивния съд както следва – жалбата на ищеца И. Т. И. на 13.01.2001 г., а жалбата на ответниците И. И. И. и С. Д. И. на 07.01.2011 г.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че всяка от касационните жалби е процесуално недопустима, тъй като обжалваното въззивно решение с оглед цената на иска не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК. В. от касационните жалби следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 389/13.01.2011 г., подадена от ищеца И. Т. И. от[населено място], [улица], чрез адв.Н. Н. срещу решение на Окръжен съд[населено място] по в.гр.дело № 963/2010 г. в частта, с която е отменено решението № 59/29.07.2010 г. по гр.дело № 298/2009 г. на Районен съд[населено място] в частта, с която С. Д. И. и И. И. И. са осъдени да премахнат изградената масивна ограда с височина 1.65 м и дължина 7.70 м., минаваща през съсобственото[населено място] И. дворно място по продължение на жилищната сграда до стопанската такава, цялото с площ от 1500 кв.м., съставляващо част от ПИ № 65 по плана на[населено място], общ.Е., както и в частта за разноските, с които ответниците са осъдени да заплатят на ищеца за разликата над 565 лв. и вместо отменената част предявения иск с пр.осн.чл.109 ЗС от И. Т. И. за осъждане на ответниците да премахнат описаната ограда е отхвърлен като неоснователен и е отхвърлено искането на ищеца за осъждане на ответниците да му заплатят разноски над сумата 565 лв. до 680 лв., като процесуално недопустима.
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 182/07.01.2011 г., подадена от ответниците С. Д. И. и И. И. И., двамата с адрес[населено място], [улица] В, чрез адв. В. К. срещу решение № 366/01.12.2010 г. по в.гр.дело № 963/2010 г. на Окръжен съд[населено място] в частта, с която е оставено в сила решение № 59/29.07.2010 г. по гр.дело № 298/2009 г. на Районен съд[населено място] в частта, с която жалбоподателите са осъдени да възстановят двете зазидани врати на жилищната сграда и второстепенната сграда на И. Т. И., които водят към терасата на пристройката, находяща се в дворно място с площ от 1500 кв.м., съставляващо част от ПИ № 65 по плана на[населено място], общ.Е., като процесуално недопустима.
Прекратява производството по гр.дело № 221/2011 г. по описа на Върховен касационен съд II гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2,пр.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: