3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр. С. 08.02.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 09 декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 270 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Т.”П. к.”[населено място], чрез адв.Ст. П. срещу решение № 126/16.07.2009 г. по гр.дело № 242/2009 г. на А. съд[населено място], с което е обезсилено като недопустимо решение № 10/12.01.2009 г. по гр.дело № 395/2008 г. на П. окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против [община] установителен иск за собственост върху поземлен имот пл. № 3886, находящ се в кв.237 по плана на[населено място], целия с площ от 14 000 кв.м., като неоснователен и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е поставен правният въпрос за правната възможност да се предяви претенция от възстановена кооперация за установяване на право на собственост върху недвижим имот по общия исков ред, при твърдения в исковата молба, че правото на собственост върху имота е възстановено на осн. пар. 1 ДР на ЗК от 1991 г. по силата на самия закон, разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 2/02.06.1995 г. по гр.дело № 2/95 г. на ОСГК на ВС и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата [община].
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство съдът констатира следното:
Предявеният иск от жалбоподателя Т.”П. к.”[населено място] е положителен установителен за собственост на поземлен имот пл. № 3886, находящ се в кв. 237 по плана на[населено място] с площ от 14 000 кв.м. Твърденията в исковата молба са, че жалбоподателят е възстановена кооперация, че към настоящият момент на същата не е върнат процесния недвижим имот, придобит по регулация по реда на чл.83 ППЗПИНМ/отм./, съгласно нот. акт № 125/58 г. с площ от 14 дка., собствеността върху който е възстановена на осн.пар.1 от ДР на ЗК 1991 г./отм./, като при действието на същия закон собствеността върху построените в имота 16 сгради с производствено предназначение била възстановена и сградите били предадени, че процесния имот е актуван като общинска частна собственост.
Въззивният съд е приел, че искът е недопустим, поради това, че при действието на Закона за кооперациите от 1999 г. и издадената възоснова на последния Наредба възстановяването на правото на собственост върху кооперативно имущество настъпва не по силата на закона, а след изпълнение на административна процедура по чл. 3 от Наредбата. Според въззивният съд при действие на ЗК от 1999 г. жалбоподателят-ищец не разполага с правната възможност да предяви претенцията си по исков път.
За да направи извода съдът е взел предвид твърденията на жалбоподателя, че е възстановена кооперация според решение № 197/03.02.92 г. по ф.дело № 124/92 г. на П. окръжен съд. Със заповед № РД-29-04/26.10.92 г. на Министъра на промишлеността е било уважено искането на жалбоподателя на основание пар. 1 от ДР на Закона за кооперациите/отм./ и чл.1 от ПМС № 192/91 г. за връщане на одържавено кооперативно имущество – 16 сгради, находящи се в процесния имот, машини и транспортни средства. Със същата заповед е било наредено [фирма][населено място] да предаде на Т.”П. к.”[населено място] одържавеното на основание ПМС № 16/70 г. кооперативно имущество и същото е било предадено при действието на ЗК/отм./.
Прието е, че съобразно разпоредбите на пар.1 от ДР на ЗК от 1991 г./отм./ е предвиден административен, съответно и исков ред за възстановяване собствеността на кооперациите върху одържавено имущество при наличието на определени предпоставки. На жалбоподателя е възстановено одържавено кооперативно имущество – сгради, машини и транспортни средства по административен ред при действието на този закон. Прието е, че за процесния недвижим имот жалбоподателят не е направил искане за възстановяване на правото на собственост по административен ред или по съдебен ред при действието на ЗК от 1991 г./отм./.
Исковата молба е предявена при действието на ЗК от 1999 г. Съдът е взел предвид разпоредбите на пар.1, ал.1 и ал.5 от ДР на ЗК от 1999 г. и е приел, че при действието на този закон и издадената възоснова на него Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г., приета с ПМС № 162/02.08.2000 г. реституцията на кооперативно имущество настъпва не директно по силата на закона, а след изпълнение на административната процедура по чл. 3 от Наредбата. Според въззивния съд жалбоподателят е следвало да предяви претенцията си по административен ред, като спази предвидените преклузивни срокове за заявяване на искането за връщане на одържавеното кооперативно имущество. Прието е, че съгласно действащите към момента на предявяване на иска разпоредби на ЗК от 1999 г. ищецът не разполага с възможността да предяви претенцията по исков ред. При тези съображения съдът е направил извода, че установителният иск е процесуално недопустим, поради което обжалваното решение, с което спорът е решен по същество е обезсилено и производството по делото е прекратено.
Въззивният съд е приел, че в случая са неприложими разпоредбите на пар. 1 от ДР на ЗК от 1999 г., с които в ал.3-та е предвидена възможност за установяване правото на собственост по исков ред, но при липса на писмени доказателства относно правото на собственост върху процесните имоти, какъвто не е настоящият случай.
Прието е, че е неприложим и общият исков ред, предвиден в пар.39 от ПЗР на ЗИДЗК/Д.в.бр.13/2003 г./, тъй като същият касае хипотезите на предявен иск от кооперация или кооперативен съюз, възстановили дейността си по реда на чл. 49 ЗК в по-късен момент и с оглед на това не са могли да спазят срока за предявяване на искане за връщане собствеността на кооперативното имущество по административен ред. Прието е, че жалбоподателят не е от категорията на тези кооперации.
С ТР № 2/95 г. на ОСГК на ВС – т.1. е дадено тълкуване, че възстановяването на правото на собственост на кооперациите по пар. 1 ЗК от 1991 г./отм./ се извършва по силата на закона с влизането му в сила. Правото на собственост се възстановява, само ако имуществото е иззето и одържавено от кооперацията след 10.09.1944 г., към 06.08.1991 г./от влизането в сила на ЗК от 1991 г./ съществува реално и е в патримониума на държавата. В същото тълкувателно решение е прието, че връщането на имуществото се извършва по реда на ПМС № 192/91 г., в което е предвиден и общия исков ред, т.е. допустим е и общият исков ред, по който кооперациите имат възможност да търсят възстановеното си имущество.
Правният въпрос за правната възможност да се предяви претенция от възстановена кооперация за установяване на право на собственост по общия исков ред върху недвижим имот, при твърдения в исковата молба, че правото на собственост върху имота е възстановено на осн. пар. 1 ДР на ЗК от 1991 г. по силата на самия закон въззивният съд е разрешил в противоречие с даденото разрешение в ТР № 2/02.06.1995 г. по гр. дело № 2/95 г. на ОСГК на ВС. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалваното въззивно решение на П. апелативен съд.
По същият правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК, тъй като нормата на пар. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. е достатъчно ясна, пълна и не се нуждае от тълкуване.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение № 126/16.07.2009 г. по гр.дело № 242/2009 г. на П. апелативен съд по подадена касационна жалба вх. № 4946/21.08.2009 г. от Т.”П. к.”[населено място], [улица], чрез адв.С. П..
Указва на жалбоподателя да внесе сумата 564.45 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В последното да се отрази, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: