37
Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. София, 27 юни 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски
Капка Костова
при участието на секретаря Марияна Петрова и
на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 1171 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативната прокуратура – Велико Търново и по жалби на подсъдимите Л. М. Г., Н. Т. К. и Р. Н. И., съответно чрез защитниците им адвокат Т. Ц. от САК, адвокат П. Я. от АК – [населено място] и адвокат И. Л. от САК, срещу решение № 7 от 17 март 2015 година на Великотърновския апелативен съд, по внохд № 265 / 2014 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната й част и потвърдена в останалата й част присъда № 42 от 24 юни 2014 година на Плевенския окръжен съд, по нохд № 482 / 2009 година по описа на този съд.
В касационния протест се възразява частичното оправдаване на подсъдимите Г. и К. по обвиненията по чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26 от НК относно три конкретно посочени договора, инкриминирани като предмет на лъжливото документиране, както и частичното оправдаване на подсъдимия И. по обвинението за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 от НК при допуснато нарушение на чл. 47, ал. 1 от Устава на [фирма] – [населено място] . Възразява се и смекчаването на наказателната отговорност на всеки от тримата подсъдими, при приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, както и на чл. 66 от НК – само за подсъдимия И.. Представителят на обвинителната власт оспорва и потвърждаването от въззивния съд на постановеното от първоинстанционния съд оправдаване на подсъдимия К. по обвинението за съучастие като помагач в престъплението по чл. 203 от НК, извършено от подсъдимия Г., както и потвърждаването на частичното оправдаване на подсъдимите по обвиненията по чл. 311 от НК. Тези възражения ангажират всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.
В протеста се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационната жалба на подсъдимия Г. са релевирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че формираните от съда фактически и правни изводи са неправилни, защото са допуснати нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата по делото. Заявено е и неправилно приложение на закона поради осъждането на Г. за несъставомерни деяния, както и явна несправедливост на наложените му наказания.
Отправеното до ВКС искане е, алтернативно, за отмяна на решението на въззивния съд и оправдаване на подсъдимия Г. по повдигнатите му обвинения или за намаляване на наложените му наказания и прилагане на института на условното осъждане.
В касационната жалба на подсъдимия К. са ангажирани идентични отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че съдът е направил необосновани изводи по фактите (най-вече относно обвинението по чл. 242 от НК) и е приложил неправилно закона, както е сторил това и по отношение на деянията, инкриминирани в рамките на обвинението по чл. 311 от НК. Изложени са доводи и във връзка с оспорването на подадения касационен протест срещу оправдаването на подсъдимия К. по обвинението за съучастие с подсъдимия Г. в извършване на престъплението по чл. 203 от НК.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и цялостно оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения или връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий.
Жалбата на подсъдимия Р. И. съдържа позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Акцентът в нея е поставен върху недостатъци в съдържанието на решението на въззивния съд, което не съдържа ясни и категорични отговори на направените от защитата конкретни възражения срещу осъждането на подсъдимия по обвинението по чл. 219 от НК. Липсата на изложени фактически изводи и правни съображения относно елементите от обективния състав на престъплението и тяхната връзка с твърдяния престъпен резултат, прави волята на съда неясна и противоречива. Субективната съставомерност на деянието по посочената норма на закона се основава на обстоятелства, които не са установени по делото по изискуемия от закона начин. Дори при така приетите факти и обстоятелства, същите сочат на несъставомерност по тази норма от закона. Заявена е също така и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест в частта му срещу оправдаването на подсъдимите Г. и К. по обвиненията за извършено в съучастие престъпление по чл. 311 от НК и в частта му срещу намаляване на наложеното на подсъдимия Г. наказание за престъплението по чл. 203 от НК. Не поддържа протеста в частта му срещу приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Намира, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Изразява становище за неоснователност на касационните жалби на подсъдимите.
В същото съдебно заседание подсъдимите Г., К. и И. участват лично и със защитниците си – адвокати Ц., Л., Я. и В., която представя писмено допълнение към жалбата, прието по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК. Защитниците поддържат касационните жалби при направените в тях възражения и изложени в подкрепа доводи. Идентични са изразените от тримата подсъдими становища в рамките на упражненото право на лична защита.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
Настоящето съдебно разглеждане на делото е второ поред, след отмяна на присъда № 3 от 07. 03. 2008 година на Плевенския окръжен съд, по нохд № 208/2004 година, с решение № 152 от 18. 07. 2008 година на Великотърновския апелативен съд, по внохд № 106 / 2008 година и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неясно формулиране на обвиненията срещу тримата подсъдими, както по фактите, така и по правото.
С постановената при второто разглеждане на делото присъда по нохд № 482/2009 година, първоинстанционният съд е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимите, както следва:
– на подсъдимия Л. М. Г. – за извършени престъпления по чл. 203, ал. 1 и 2 във вр. чл. 201 от НК,
по чл. 242, ал. 4 във вр. ал. 1, б. „б” и б. „г” във вр. чл 20, ал. 3 от НК и
по чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
като са му наложени наказания лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК за различни срокове, глоба в размер на 50 000 лева и конфискация на конкретно посочен и описан недвижим имот (за престъплението по чл. 203 от НК),
при условията на чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия Г., за трите престъпления, е определено общо наказание от десет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор, към което са присъединени наказанията лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност и материалноотговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с материална отчетност за срок от дванадесет години, глобата в размер на 50 000 лева и конфискацията на конкретния недвижим имот,
приспаднато е предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”;
– на подсъдимия Н. Т. К. – за престъпление по чл. 242, ал. 4 във вр. ал. 1, б. „б” и б. „г” във вр. чл 20, ал. 2 от НК, извършено в съучастие с подсъдимия Г. – като подбудител и
за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
като са му наложени наказания лишаване от свобода, глоба и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК,
при условията на чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия К., за двете престъпления, е определено общо наказание от пет години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, към което са присъединени наказанията лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с документиране движението на материални ценности за срок от три години, както и глоба в размер на 50 000 лева,
приспаднато е предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”;
на основание чл. 242, ал. 7 от НК подсъдимите Г. и К. са осъдени да заплатят солидарно равностойността на предмета на контрабандата – сумата от 817 174. 05 лева;
– на подсъдимия Р. Н. И. – за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 във вр. ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, както и лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност и материалноотговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с материална отчетност, за срок от три години,
приспаднато е предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Подсъдимите са оправдани както следва:
– подсъдимият Г. – по обвинението да е извършил престъплението по чл. 203, ал. 1 от НК в съучастие с подсъдимия К. – като помагач, както и частично по обвинението по чл. 311 от НК за четири конкретно посочени документа (договор № 04 РБС от 27. 08. 2001 година, Споразумителен протокол от 16. 10. 2002 година, Писмо № 379 от 0. 05. 2001 година, както е отразено в диспозитива на присъдата, също и Протокол от 23. 11. 2001 година за предадени резервни части);
– подсъдимият К. – изцяло по обвинението по чл. 203, ал. 1 във вр. чл. 201 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК и по обвинението по чл. 311 от НК за десет от общо инкриминираните деветнадесет документа, подробно посочени и описани и
– подсъдимият И. – изцяло по обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК.
Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени съответно в тежест на тримата подсъдими.
В производство, инициирано по протест на прокурор в Плевенската окръжна прокуратура и по жалби на тримата подсъдими, е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е изменена, както следва:
– подсъдимите Г. и К. са оправдани частично по обвиненията по чл. 311 от НК за всеки от тях, по отношение на инкриминираните три договора – от 12. 07. 2002 година между [фирма] и ТСК „Р.”, от 08. 07. 2002 година между [фирма] и ТСК „Р.”, и № РБИ от 27. 05. 2002 година между [фирма] и [фирма];
– подсъдимият И. е оправдан частично по обвинението да е извършил престъплението по чл. 219, ал. 4 във вр. ал. 3 във вр. ал. 1 от НК при допуснато нарушение на чл. 47, ал. 1 от Устава на [фирма] – [населено място] ;
– наказанията на всички подсъдими са определени при условията на чл. 55 от НК и са намалени съответно:
на подсъдимия Г. – за престъплението по чл. 203, ал. 1 от НК на пет години лишаването от свобода и на пет години лишаването от права, за престъплението по чл. 242, ал. 4 от НК на четири години лишаването от свобода и глобата на 35 000 лева, за престъплението по чл. 311 от НК наказанието лишаване от свобода е заменено с глоба в размер на 1000 лева, а определеното общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК е намалено на пет години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, пет години лишаване от права и 35 000 лева глоба;
– на подсъдимия К. – за престъплението по чл. 242, ал. 4 от НК на четири години лишаването от свобода и глобата на 35 000 лева, за престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода е заменено с глоба в размер на 1000 лева, срокът на лишаването от право е намален от три години на една година, а определеното общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК е намалено на четири години лишаване от свобода, една година лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност , свързана с документиране движението на материални ценности и глоба в размер на 35 000 лева;
– на подсъдимия И. – за престъплението по чл. 219, ал. 4 от НК срокът на наказанието лишаване от свобода е намален на осем месеца и изтърпяването му е отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила, а срокът на наказанията лишаване от право да заема ръководна държавна и материалноотговорна длъжност и от право да упражнява професия или дейност, свързани с материална отчетност – на една година.
Присъдата е потвърдена в останалата й част.
За очертаване рамката на касационната проверка и яснота в хронологията на изложението, е необходимо да се отразят някои предварителни констатации, които ВКС прави.
По отношение на касационния протест:
Може да се каже, че касационният протест не се отличава с особена яснота и подреденост на изложението. След подробното (и ненужно) дословно възпроизвеждане на диспозитива на решението, е заявена общо неговата неправилност в „протестираната част”, с позоваване на разпоредбите на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.
Внимателният прочит на протеста и изложените в подкрепа данни, позволява да се изведе направено с него оспорване на частичното оправдаване на подсъдимите Г. и К. по обвиненията по чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26 от НК относно трите конкретно посочени договора, инкриминирани като предмет на лъжливото документиране, както и частичното оправдаване на подсъдимия И. по обвинението за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 от НК при допуснато нарушение на чл. 47, ал. 1 от Устава на [фирма] – [населено място] .
Оспорва се и потвърдителната част на решението относно постановеното от първоинстанционния съд оправдаване на подсъдимия К. по обвинението за съучастие като помагач в престъплението по чл. 203 от НК, извършено от подсъдимия Г., както и потвърждаването на частичното оправдаване от първия съд на подсъдимия Г. по обвинението по чл. 311 от НК за четирите инкриминирани документа и на подсъдимия К. – по същото обвинение за деветте инкриминирани документа.
Важно е да се отбележи, че частичното оправдаване на подсъдимите Г. и К. по обвиненията по чл. 311 от НК не е атакувано по въззивен ред и е в съответствие с позицията на представителя на обвинението по съществото на делото, при което той не поддържа обвиненията в тези им части (протокол от с. з. от 24. 06. 2014 година по нохд № 482/2009 година, т. 5, л. 2037). Идентична е позицията на прокурора и по отношение на обвинението по чл. 311 от НК срещу подсъдимия И. (пак там).
В касационния протест се възразява и смекчаването на наказателната отговорност на всеки от тримата подсъдими, при приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, както и на чл. 66 от НК – само за подсъдимия И..
Така подаденият касационен протест не държи сметка за принципното положение, че правото на касационно обжалване е допустимо само ако страната е упражнила надлежно правото си на въззивно обжалване, с изключение на хипотезите, когато въззивният съдебен акт засяга правата и законните интереси на необжалвалите.
Внимателният прочит на въззивния протест дава основание за извода, че постановеното от първия съд оправдаване на тримата подсъдими (Г. и К. – частично и И. – изцяло) по обвиненията по чл. 311 от НК, не е оспорено от обвинителната власт по въззивен ред (л. 3, абз. 3 отдолу нагоре от въззивния протест).
При преценката за допустимост, изцяло или отчасти, на касационните протест/жалба на плоскостта на т. нар. „прескачащо обжалване”, от значение е постигнатият със съдебния акт резултат и отношението на всяка от страните към него, обективирано в съответно процесуално поведение.
При това положение, оправдаването на подсъдимите в тези части е влязло в сила, доколкото не е оспорено, поради което неговото потвърждаване няма как да бъде предмет на касационната проверка.
Става въпрос за оправдаването за лъжливо документиране в:
– договор № 04-РБС от 27. 08. 2001 година,
– споразумителен протокол от 16. 10. 2002 година между [фирма] и ТСК „Р.”,
– писмо № 379 от 08. 05. 2001 година на [фирма],
– протокол от 23. 11. 2001 година между [фирма] и ТСК „Р.”,
– писмо № 406 от 16. 10. 2002 година на ТСК „Р.”,
– фактура № 000201 от 25. 09. 2002 година за сумата 154 440 лева,
– фактура № 000199 от 09. 09. 2002 година за сумата 24 000 лева,
– писмо № 275 от 21. 03. 2001 година на ТСК „Р.”,
– писмо № 293 от 22. 05. 2001 година на ТСК „Р.”.
В останалата си част касационният протест позволява извършване на проверка по направените в него оплаквания и наведени доводи.
По отношение на касационните жалби:
На първо място, съдържанието им позволява общата констатация за оспорени изводи на съдилищата по фактите, с твърдението за липса на категоричност, несъмненост и доказателствена обезпеченост. Заявен е техният хипотетичен характер и извеждането им по-скоро като предположения, отколкото като установени факти от предмета на доказване.
Следващата обща констатация е свързана с възраженията в жалбите по приложението на правото и становищата на защитата за несъставомерност на деянията, както са приети за установени от съда, по нормите на закона, по които те са подведени. Тази несъставомерност касае както обективната, така и субективната страна на престъпленията по чл. 203, чл. 242, чл. 311 и чл. 219 от НК.
Значителният обем на фактите, предмет на доказване по делото и на доказателствените източници за тяхното формиране, както и цялостното оспорване от страните на дейността на съда по извеждане на фактите и по приложението на правото, предпоставят извършване на проверката и структуриране на изложението в рамките на всяко от обвиненията, както това е сторено и в проверявания съдебен акт. Инкриминираната съвместна дейност и идентичността на възраженията на защитата, позволяват общото им обсъждане в такава рамка и последователност.
По обвинението за извършено престъпление по чл. 203 от НК:
По обвинението за извършване на това престъпление е признат за виновен и осъден подсъдимият Г..
Подсъдимият К. е оправдан по обвинението да е участвал в осъществяването му в качеството на помагач. Въззивният съд е потвърдил оправдаването и е изложил съображенията си за това на с. 46-47 от решението си.
Осъждането на подсъдимия Г. е възразено от защитата му, а оправдаването на подсъдимия К. – от прокурора, чиито доводи и съображения бяха обобщени по-горе, при изложените констатации относно касационния протест.
На първо място, следва да се отбележи, че възраженията на защитата за доказателствена необезпеченост на фактическите изводи на съда относно инкриминираното в рамките на това обвинение деяние, не намират опора в данните по делото. Несъмнено установени са обстоятелствата относно естеството на дейността на [фирма] – [населено място] бряг, чиито изпълнителни директори през инкриминирания период са били подсъдимите Г. и И.. Установена е договорната обвързаност, още от 1994 година, между Военнопромишлената корпорация (M.I.C. или М.) на Република С. и [фирма] – [населено място] за изграждане на военни заводи в С. и обучение на специалисти във Военнопромишления комплекс (ВПК) на РБ (документи в папки 17 и 18 от предварителната проверка). Несъмнено установени са и конкретните задължения на [фирма], като съдружник в Гражданското сдружение „К.” съгл. договор за съвместна дейност от 30. 05. 1994 година (т. 2, л. 53), към М. – С., за доставка и изграждане на нестандартно оборудване, инструменти, възли и техническа документация за производство на изделие 2С1 – „Г.”, разположено в новоизграждащ се военен завод в близост до [населено място] (Анекс към споразумение по проект К. – 18, папка 18а от предварителната проверка).
Последващото развитие на междудържавните търговски взаимоотношения по изпълнението на договора е надлежно установено по делото и подробно описано в мотивите на присъдата (с. 7 – 9) и в решението на въззивния съд (с. 8 – 10). Няма причини формираните по този повод изводи по фактите да не бъдат споделени изцяло, доколкото са категорично подкрепени от приложените писмени доказателства, посочени от съдилищата.
В тази връзка и в отговор на направено от защитата на подсъдимите Г. и К. възражение, следва да се отрази изводът на настоящия касационен състав относно процесуалната годност на материалите, събрани в рамките на извършената предварителна проверка и подредени и описани в т. нар. „папки”, отделно от томовете на досъдебното производство. Няма процесуална пречка всички събрани в хода на тази проверка писмени документи да бъдат ценени като част от материалите по разследването, защото са събрани по предвидения в НПК ред, в сила към момента на извършване на проверката (НПК, обн. ДВ, бр. 89/1974 година, отм. ДВ, бр. 86/2005 година, в сила от 29. 04. 2006 година). Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от НПК (отм.) разследващите органи са могли да извършват оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, разпознаване и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, като уведомяват незабавно прокурора. Точно това е и извършено в рамките на предварителната проверка, като чрез претърсване и изземване са събрани всички възможни писмени документи от офиса на дружеството на [улица] (папка 18, л. 84), от подсъдимите (папка 4) и т. н. Всички тези писмени документи са надлежно събрани, при извършени законосъобразни процесуални действия, поради което могат да се ползват в процеса на доказване, както това са сторили съдилищата.
Установени са по делото и обстоятелствата във връзка със сключеното през 1996 година, между правителствата на РБ и САЩ, споразумение за провеждане на политика на въздържаност по отношение трансферите на оръжие и стоки с двойна употреба за някои страни, между които и С., както и във връзка с присъединяването, на 13. 04. 2001 година, на РБ към обща позиция на ЕС от 1994 година за забрана и ограничение върху продажбите и доставките на оръжие на С. (писма и др. документи в т. 2, л. 8-23 от ДП).
Независимо от това и в изпълнение на допълнението от 04. 02. 2000 година към основния договор, с което „К.” и [фирма] се задължили по отношение на М. – С., за производство и доставка на 30 пълни комплекта от изделието 2С1, вкл. оръдейната система за тях 2А31, с единична цена на последната 25 000 щ. д. (папка 18, л. 87 от предварителната проверка), дейността по производството на частите за изделието продължила. Съгласно подписания от подсъдимия И. протокол от 15. 10. 2001 година за посещението на делегация на М. – С. (папка 4, л. 3 от предв. пров.), крайният срок за изпращането на частите за изделието бил 21. 11. 2001 година.
Затова и подсъдимият Г. издал Заповед № 1944 от 22. 10. 2001 година за производство на 20 комплекта подпогонни пръстени за изделието 2С1 (т. 17, л. 21 от ДП).
Във връзка с производството, контрола, извозването и износа на частите за изделието са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства по делото, надлежно обсъдени и оценени от предходните съдебни инстанции (с. 10 и сл. от мотивите на присъдата, с. 11 и сл. от решението). ВКС не съзира причини да не сподели констатациите на съдилищата за надлежност на събраните доказателства и изводите за тяхната достоверност, поради което не се налага да ги повтаря. Би могло да се посочи само, че за произвеждането на частите свидетелстват работниците от [фирма] Г. и К. (каруселни стругари), П. (началник цех снабдяване), С. (също началник цех), Ц. (ръководител цех координация), по отношение на когото констатираните вътрешни противоречия в показанията са отстранени чрез приобщаване на тези от ДП и от първото съдебно разглеждане на делото по реда на чл. 281 от НПК и проведен последващ негов разпит (протокол от с. з. от 03. 06. 2011 година, т. 2, л. 691 от нох дело), а противоречията подробно са обсъдени и анализирани от съда (с. 11-12 от мотивите). За приемането, комплектоването и опаковането на частите свидетелстват Г., В., Г. и В. (последните три диспечери). Показанията на свидетелите като цяло са последователни и безпротиворечиви, при необходимост несъмнено да се отчете действително продължителният период, изминал от времето на извършване на деянието до депозирането им. Пръстените били произведени и заедно с другите части – предадени в опаковъчния участък – цех ЗИП, където били подготвени за изпращане. Складови разписки са изготвени с оглед формално спазване на стокооборота и отчитане, но изделията не са постъпвали в склада, няма нареждане за експедицията им, нито фактура за сделка с тях. Поради това, стоките се водят налични в предприятието при счетоводното приключване на 2001 година.
Извозването на частите за изделието от [фирма] до [населено място], [населено място] и [населено място] и посрещането им там от подсъдимия К. и работници от ТСК „Р.”, се установява както от показанията на свидетелите М. и П. (шофьори), Ц. и Ц. (отговорници пласмент), така и от писмените доказателства – два броя пътни листове и два броя товарителници от 27 и 28. 11. 2001 година. За получаването и разтоварването на стоките не са съставени никакви документи. Налице са такива обаче за транспортирането на стоките до пристанищата на [населено място] и [населено място] – фактури и товарителници, в които вписаните номера на контейнери са идентични с тези в попълнените от подсъдимия К. митнически декларации от 28. 11. и от 30. 11. 2001 година при износа на стоките. Все във връзка с транспортирането на стоките до В. и Б. са и показанията на свидетелите Д., С. и Т.. Самото пренасяне на стоките през морската граница на страната и получаването им в С., както и свързаните с това доказателствени източници – гласни и писмени, ще бъдат обсъдени подробно по-долу във връзка с обвинението за извършено престъпление по чл. 242 от НК и в отговор на направените от страните възражения.
Посочените обстоятелства, свързани с възлагането, производството, опаковането и извозването на инкриминираните части за изделието 2С1 от [фирма] и транспортирането им до [населено място], [населено място], [населено място] и след това – до [населено място] и [населено място], както и доказателствените източници за тях, подробно са изложени, обсъдени и анализирани от въззивния съд в решението му на с. 16 – с. 22 от същото. Всички те са ценени по действителното им съдържание и са проверени относно достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост, което е видно от съдържанието на атакувания съдебен акт на въззивния съд.
Същественото от фактическа страна е несъмнено установеното, че в изпълнение на договор, по който дружеството е страна, подсъдимият Г. е разпоредил, вкл. писмено, изработването на конкретните детайли за изделието, контролирал е изпълнението и след изработването им е разпоредил опаковането и изнасянето на частите и транспортирането им в посочените по-горе посоки и по посочения начин. Това е извършено след предварително съгласуване с подсъдимия К. относно транспортирането на частите за изделието, приемането им и последващото им изнасяне от страната, както и със знанието и без противопоставянето на другия изпълнителен директор – подсъдимия И..
Към надлежно установените факти, предмет на доказване в рамките на обвинението по чл. 203 от НК, материалният закон не е приложен правилно. Изложените в тази връзка правни съображения във въззивното решение (с. 46) могат да бъдат определени като лаконични и формални. За да приеме съставомерност на извършеното от подсъдимия Г. по чл. 203 от НК, съдът се е позовал на заеманата от него длъжност, която несъмнено сочи на длъжностно качество по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” от НК, на извършените от него действия по договаряне, производство, контрол и изнасяне на частите и най-вече – на липсата на данни по сметките на [фирма] за реално плащане по сделката. В резултат, съдът е формирал правния извод за извършено от страна на Г. разпореждане с вещите, собственост на дружеството, възложено му да ги пази и управлява като със свои, което осъществява елементите от обективния и субективния състав на присвояването.
Този правен извод не може да бъде споделен. Констатациите на съда относно длъжностното качество на подсъдимия Г. и извършените от него разпоредителни действия с инкриминираната продукция, са правилни. Изводът на съда обаче, че подсъдимият Г. се е разпоредил с продукцията в свой интерес, е формален и неподкрепен с доказателства, поради което може да бъде преценен като произволен, защото е основан на предположение. Като член на Съвета на директорите и изпълнителен член (директор), той е част от дружеството, с права и задължения по управлението му съобразно договора за възлагане на управление между него и дружеството. Дружеството обаче, като юридическо лице, е имуществено обособено, поради което неговото имущество е винаги чуждо по отношение на членовете му (акционерите), вкл. и за неговия изпълнителен директор, какъвто е бил подсъдимият Г.. Затова, поначало своенето на вещи, които принадлежат на дружеството, от негов член, винаги е възможно. Изпълнителното деяние при присвояването предпоставя обективирана промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или управлява и се изразява в противозаконно разпореждане с него в свой личен или в чужд интерес, а това винаги предполага ощетяване на патримониума на дружеството, което обективно трябва да е налице, а не да се предполага.
Вярно е, че подсъдимият Г., в качеството си на изпълнителен директор, се е разпоредил с инкриминираната продукция, собственост на дружеството, но е сторил това в рамките на изпълнение на сключен договор, по което дружеството е страна. По принцип, не е невъзможно договорни отношения да се ползват за неправомерно отклоняване и присвояване на чуждо имущество. В случая обаче, категорични и несъмнени данни в тази насока не са установени по делото. Според обвинението, инкриминираните действия на подсъдимия, изразили се в изнасяне по негово разпореждане и под негов контрол на продукцията от предприятието, са осъществени в периода 23 – 28. 11. 2001 година. Към този момент, въпросът с плащането на изнесените части от другата страна по сделката не е стоял, доколкото те не са били доставени, т. е. все още не е имало изпълнение от страна на [фирма]. Тези условия са видни от посочените и обсъдени по-горе Анекс и допълнение към него, протокол от 15. 10. 2001 година и т. н. Налице е и още едно несъмнено установено обстоятелство, което обаче е останало вън от вниманието както на първата, така и на въззивната инстанция в тази връзка и то е свързано с открития още на 29. 06. 2000 година от „О. Н. Б.” – С., в полза на [фирма] и [фирма], акредитив в ТБ „Б.” именно по повод договореностите за производство и доставка на инкриминираното изделие и частите за него. Или иначе казано, към инкриминирания период и изнасянето на частите от дружеството, този акредитив е бил открит и е позволявал удовлетворяване на вземания на дружеството по повод сделката. Едва на 08. 01. 2002 година подсъдимият Г., в качеството си на изпълнителен директор на [фирма] – бенефициент по акредитива, е информирал банката, че няма да ползва този акредитив и е наредил да се информира за това Суданската банка (л. 100, т. 14 от ДП). Това обаче е сторено доста след инкриминирания по делото като време на присвояването период. Най-вероятно, отказът на акредитива е свързан и произтича от посещението на тримата подсъдими в С. през периода 06. – 12. 12. 2001 година, т. е. веднага след експедиране на стоките. Договорено ли е тогава плащане по сделката по друг, различен от официалния начин, извършено ли е такова и под каква форма, са обстоятелства, които не са установени по делото и вече няма как да бъдат установени. Дружеството [фирма] е обявено в несъстоятелност с решение № 349 от 15. 01. 2009 година на Великотърновския апелативен съд по в.гр.т.д № 509/2008 година, като е наложена възбрана и запор върху имуществото, прекратени са правомощията на органите на управление и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Това фактическо и правно положение е актуално и към момента, видно от Определение от 22. 02. 2016 година на Ловешкия окръжен съд, постановено в производство по реда на чл. 728 и сл. от ТЗ.
Все в тази връзка следва да се