Определение №113 от 29.10.2015 по ч.пр. дело №1395/1395 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 113

гр. София, 29 октомври 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретар………………..…………………………………и при становището на прокурора………….Димитър ГЕНЧЕВ………….изслуша докладваното от
съдия Топузова частно наказателно дело № 1395 по описа за 2015г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК.
Образувано е въз основа на жалба от М. Д. Д. срещу разпореждане на съдията – докладчик по внчхд № 13/15г., по описа на окръжен съд гр. Монтана, с което е върната касационна жалба срещу решение от 10.06.2015г., постановено по същото дело.
Прокурорът от ВКП е изразил становище, че жалбата срещу разпореждането е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като решението е извън категориите съдебни актове по чл.346, т.1 – 4 от НПК, поради което не подлежи на касационна проверка. Постановеното разпореждане за връщане на жалбата прокурорът счита за законосъобразно.
Върховният касационен съд, І НО, намери следното:
С присъда на Софийски районен съд по нчхд № 10236/09г. подсъдимите С. Д. Я., Г. П. М. и С. М. В. били признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.4 във вр. с чл.147, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Образуваното по въззивна жалба на тъжителя Д. срещу присъдата внчхд № 879/12г. на СГС било прекратено от съда, който сметнал въззивната жалба за оттеглена. С решение по н.д. № 57/13г. на ВКС, ІІІ н.о. определението за прекратяване било отменено като постановено от незаконен състав и делото – върнато за произнасяне по подадената въззивна жалба от друг състав.
След постановени отводи на съдиите от СГС и на съдиите от съдилищата (където делото било пренесено за разглеждане с определения на ВКС по реда на чл. 43, т. 3 от НПК – окръжните съдилища в гр. Перник и гр. Пазарджик) било образувано внчхд № 90/14г. по описа на Софийски окръжен съд. С определение, постановено в закрито заседание, съдът прекратил производството, приемайки въззивната жалба за оттеглена.
По подадена от тъжителя касационна жалба било образувано нд № 1467/14г. на ВКС, ІІІ н.о. С решение от 17.11.2014г. касационният съд отменил определението за прекратяване на въззивното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и върнал делото за ново въззивно разглеждане от стадия на заседанието по чл.327 от НПК. След връщането на делото в Софийския окръжен съд и депозирани отводи на съдиите, по реда на чл.43, т.3 от НПК делото било изпратено от ВКС за разглеждане в ОС гр. Монтана. Съдът, съобразявайки дадените от ВКС указания за вземане предвид на депозираните от подсъдимите молби от 11.07.2013г. и 17.09.2013г. (по прекратеното внчхд № 340/13г. на Пазарджишкия окръжен съд) по реда на чл.24, ал.2 от НПК за продължаване на производството, въпреки изтеклата давност, разгледал делото по същество. С решение от 10.06.2015г. окръжният съд потвърдил първоинстанционната присъда.
Срещу решението била подадена касационна жалба от частния тъжител Д.. С разпореждане от 07.08.2015г. (връчено на частния тъжител на 26.09.2015г.) съдията – докладчик върнал касационната жалба на основание чл. 351, ал.4, т.3 от НПК като подадена срещу акт, не подлежащ на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, І н.о., намери, чe подадената жалба срещу разпореждането за връщане на касационна жалба е допустима, но по същество е неоснователна.
Съдебните актове, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, върху които може да бъде упражнен касационен контрол са новите присъди – чл.346, т.2 от НПК; определенията по чл.306, ал.1 от НПК в случаите на нова присъда – чл.346, т.3 от НПК и решенията и определенията, постановени за пръв път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство – чл.346, т.4 от НПК. Решенията на окръжните съдилища, с които се потвърждава или изменя първоинстанционна присъда, постановена от районен съд, не са сред посочените в нормата на чл.346 от НПК съдебни актове, подлежащи на касационна проверка. Ето защо разпореждането на съдията – докладчик като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изложеното и на основание чл. 351, ал.5 от НПК, Върховният касационен съд, І НО,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 07.08.2015г., по внчхд № 13/15г., по описа на окръжен съд гр. Монтана, с което е върната касационната жалба на М. Д. Д. срещу решение от 10.06.2015г. по внчхд № 13/15г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top