5
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
София, 18 януари 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
при участието на секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1121 по описа за 2017 година.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимите Н. Р. А., П. Д. И., В. С. В., В. Б. Д., подадена от защитника им – адв.Т. Д., против нова присъда № 10 от 13.09.2017г., постановена по внохд № 100/17 г. на Окръжния съд-гр.Търговище. Ангажирани са всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с искания за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложените наказания при условията на чл.55 от НК и отлагане на изпълнението им. Иска се още отхвърляне на гражданския иск като неоснователен. По реда на чл.351, ал.4 от НПК е прието допълнение към касационната жалба. Пред ВКС всички подсъдими лично и защитата им поддържат жалбата и допълнението към нея.
Частният обвинител и граждански ищец Ш. Р. Ш., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител – адв.Е. П., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт.
За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда по нохд № 1140/16 г. Районният съд-гр.Търговище оправдал четиримата подсъдими по предявеното им обвинение по чл.213а, ал.2, т.т.1, 2,4 и 5, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 от НК и отхвърлил предявения от Ш. срещу тях граждански иск за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.
По внохд № 100/17 г., образувано по протест на прокурора и жалба на частния обвинител и граждански ищец, ТОС отменил изцяло присъдата на ТРС и вместо нея постановил нова присъда, с която осъдил всички подсъдими за престъпление по чл.213а, ал.2, т.т.1,2,4 и 5, във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, като при условията на чл.54 от НК им наложил наказания от по 3 години лишаване от свобода, условно за срокове от по 5 години и глоби в размери от по 3 500 лева. На основание чл.45 от ЗЗД ТОС осъдил подсъдимите солидарно да заплатят на Ш. сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, дължима ведно със законната лихва от 17.07.2012 г. до окончателното й изплащане. До пълно предявения размер от 50 000 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Съдът се произнесъл по разноските по делото.
До присъдата по нохд № 1140/16 г. на ТРС, делото два пъти е било връщано на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила, с разпореждане и определение по нохд №№ 134/16 г. и 589/16 г. на ТРС, които съдебни актове са били утвърдени при въззивната им проверка по вчнд №№ 45/16 г. и 134/16 г. по описа на ТОС.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Доколкото проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанията е възможна при липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, най-напред отговор следва да бъде даден на възраженията за допуснати от ТОС съществени нарушения на процесуални правила.
Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Претендира се, че съдът не е изяснил обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, респ. от кръга на тези по чл.102 от НПК, в която връзка се иска и връщане на делото за ново разглеждане. В тази насока се поддържа, че такива обстоятелства са „формата на прехвърляне на права и документите, които се твърди да е принуждаван пострадалия да подпише”. Възражението е неоснователно. За съставомерността на деянието по чл.213а, ал.1 от НК, обстоятелствата, на които е поставен акцент от жалбоподателите, нямат онова значение което им се придава. За същата съставомерност е необходимо и достатъчно изясняване и установяване на упражнението на принуда (физическа или психическа) спрямо другиго с цел последният да се разпореди със свое право – както е в конкретния случай. Само по чл.213а, ал.3, т.2 от НК престъплението изнудване е резултатно – изисква настъпването на имуществени вреди, които няма как да не са свързани със собственост, права или задължения и обстоятелствата за тях подлежат на изясняване и установяване.
Поддържа се, че съдът е нарушил рамките на обвинението, предявено с обвинителния акт, в която посока са наведени данни, свързани с размерите на земеделски земи в селата Д. и П., и с това в чия полза Ш. е следвало да се разпореди със своето право. Внимателният прочит на заключителната част на обвинителния акт и диспозитива на оспорената присъда налага извод, че не е налице разминаване по обем в обвинението, както от фактическа, така и от юридическа страна.
Законът и указанията, дадени от ОСНК с ТР № 2/2002 г. ясно очертават съдържанието на заключителната част на обвинителния акт и индиректно и на диспозитива на присъдата. Обстоятелства, които нямат значение за съставомерността на деянието, нямат място в тях. Не е необходимо разкриването на юридическото обвинение с фактически обстоятелства, защото мястото на последните е в обстоятелствената част на обвинителния акт и в мотивите на присъдата. За обвинението по чл.213а, ал.2, т.2 от НК, например, е било достатъчно да се отрази, че деянието е съпроводено с лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, но излишно са описани фактическите положения предпоставили този юридически извод.
Това, че в заключителната част на обвинителния акт и в диспозитива на присъдата са посочени повече от минимално изискуемите обстоятелства, не дава основание да се приеме, че е налице съществено нарушение на процесуални правила, защото по този начин не се ограничават процесуални права. По идентичен начин стоят нещата и когато тъкмо между тези обстоятелства е налице известно различие между заключителната част на обвинителния акт и диспозитива на присъдата. Все в тази връзка очевидно данните за размера на земите и тяхното местоположение, както и тези относно това в чия полза пострадалият следва да се разпореди със свое право, надхвърлят кръга по чл.102 от НПК, защото не са необходими за съставомерността по предявеното обвинение. Законът не изисква уточняване на лицето в чиято полза е претендирано разпоредително действие от страна на пострадалия, още по-малко разкриване на детайли относно действителния обем на правата, с които той трябва да се разпореди, както и с възможността му да стори това.
На следващо място е оспорена дейността на ТОС по оценка на доказателствата и техните източници. Поддържа се, че съдът не е следвало да дава вяра на част от свидетелите, както и да игнорира други.
Тук е мястото да се посочи, че при въззивната проверка, като е провел съдебно следствие, ТОС е приел за установени фактически положения, различни от тези на ТРС. Безспорно е правомощието на въззивната инстанция да стори това. В случаите на нова присъда, каквато е обжалваната от подсъдимите, съдът е длъжен да спази изскванията на чл.339, ал.3, във връзка с чл.305, ал.2-4 от НПК. Мотивите на новата присъда са съответни на законовите регламенти. В тях са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Налице са и съображения по противоречивите доказателства, като е ясно защо ТОС е приел едни, а други – отхвърлил.
ВКС не намери проверяваният съд да е установил обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото, въз основа на превратност, изопаченост или при игнориране на доказателства. В частта относно оценката на доказателствената съвкупност са изложени множество съображения, пунктуално по отделните й елементи, като е видно, че последните са анализирани внимателно и във връзка с другите елементи от същата съвкупност. Приобщените надлежно писмени документи, в това число и тези, на които е поставен акцент в жалбата на подсъдимите, не са пренебрегнати. При освидетелстването на пострадалия в КСМ и при изводите на съдебно медицинската експертиза, ведно с гласните доказателствени източници, ТОС е достигнал да верен извод относно причинените на пострадалия увреди. Останалите медицински документи не злепоставят този извод по начина претендиран от жалбоподателите и не те са предмет на настоящото производство.
Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Същото основание се поддържа, като се твърди, че не са налице квалифициращите признаци чл.213а, ал.2, т.2 и 5 от НК.
В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Съдържащите се на същото място обстоятелства относно причинени на пострадалия увреди на здравето му очертават наличието на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание.
Що се касае до второто възражение, то не държи сметка, че за съставомерността по т.5 на инкринимирания престъпен състав, не се изисква действие при или по повод на службата, поради което обстоятелствата, че подсъдимите са били без униформи и отличителни знаци и са действали извън работното им време, са без правно значение.
Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Данни за наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност не се съдържат по делото, поради което правилно отговорността на подсъдимите е реализирана в рамките на предвиденото от закона. Такива данни не се и сочат в касационната жалба и допълнението към нея, макар, че се претендира приложението на чл.55 от НК.
Всички установени по делото обстоятелства смекчаващи и отегчаващи отговорността на дейците са съобразени от съда по същество, анализирани правилно и оценени адекватно на обективното им значение. Наложените наказания в размер малко над минимума от предвиденото в закона не са очевидно несъответни, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи. По идентичен начин стоят нещата и с наказанията „глоба”. Като е достигнал до извод, че за поправянето на подсъдимите не е наложително те да търпят ефективно наказанията лишаване от свобода, но плоскостта на наличността на формалните изисквания на закона, ТОС е имал основание да приложи чл.66, ал.1 от НК, като отложи изпълнението на наказанията.
Оспореният съдебен акт, в гражданската му част, е правилен, законосъобразен и справедлив.
В тази част се иска отхвърляне на гражданската претенция на пострадалия, като неоснователна, а предвид на изложеното дотук това очевидно е невъзможно. Налице е основание за ангажиране отговорността на подсъдимите по реда на чл.45 от ЗЗД и размера на обезщетението, присъдено в полза на Ш. е съответен на претърпените от него болки и страдания, в резултат на упражненото спрямо него физическо и психическо насилие.
Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на обжалваната нова присъда Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 10 от 13.09.2017г., постановена по внохд № 100/17 г. на Окръжния съд-гр.Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: