Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
София, 10 ноември 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 699 по описа за 2017 година.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Й. Д. С., подадена чрез неговия защитник – адв. Д. Б., против решение, постановено по внохд № 222/16г. на Апелативния съд–гр.Пловдив, с която се претендира наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не взема участие. Жалбата се поддържа от неговия защитник.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, взе предвид следното:
С присъда по нохд № 2415/15 г. Окръжният съд-гр.Пловдив, за деяние, извършено на 04.11.2015 г., осъдил подс.С. на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1 и чл.54 от НК на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. За част от предявеното обвинение, подсъдимият е оправдан. На основание чл.59 от НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и това, през което е бил задържан по ЗМВР.
Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства.
С решение № 102 от 18.05.2017 г. по внохд № 222/16 г., образувано по жалба на подсъдимия, ПАС изменил присъдата, като я отменил в частта, с която е било определено затворническото заведение, в което е следвало да се изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода. В останалата част присъдата на ПОС е потвърдена. В тежест на подсъдимия са възложени направените пред ПАС деловодни разноски.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение установи:
Предвид инициативата за образуване на настоящото касационно производство, ангажираното касационно основание и данните в негова подкрепа, очевидно пределите на проверката по реда на глава двадесет и трета от НПК са стеснени до осъждането на подсъдимия. Вън от пределите стои частичното му оправдаване.
Жалбата е неоснователна.
Както се посочи, жалбоподателят и защитата му поддържат, че е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. От данните, в подкрепа на заявеното касационно основание, обобщено следва,че се поставя акцент върху чл.303 от НПК. Твърди се, че изводът за авторството на деянието в лицето на подсъдимия е предположителен, а не доказан по несъмнен и категоричен начин, защото съдът не е имал основание да даде вяра на показанията на пострадалата И. М., поради обективираните при разпитите й противоречие и разширяване на възприятията й по обем ; показанията на свидетелите Г. и В., според защитата, не допринасят съществено за изясняване на авторството на деянието, доколкото извършеното от тях разпознаване се основава на връхна дреха, походка и телосложение; все в тази посока, се твърди, че изводите по съдебнотехническите експертизи също не спомагат за изясняване на коментирания факт.
Възражения, идентични с описаните дотук, свързани с авторството на деянието, са били поставяни от подсъдимия и защитата му и пред двете предходни инстанции. Макар и да не се твърди, ВКС намира за нужно да посочи, че тези възражения не са игнорирани. Съдилищата са ги обсъдили, анализирали и са им дали отговор.
Въззивният съд е извършил възложената му от закона проверка съответно на изискванията на чл.314, ал.1 от НПК и е провел съдебно следствие. В хода на последното са извършени повторни разпити на редица от свидетелите по делото, на които е предявено съдържанието на приложените по делото веществени доказателства, назначени са и са приети надлежно съдебно технически експертизи.
Всички доказателства, събрани при първоинстанционното разглеждане на делото и в хода на въззивното производство, са били анализирани прецизно от ПАС. Оценъчната му дейност не е формална, нито пък декларативно защитена. Тъкмо обратното се обективира в мотивите на решението. На същото място са изложени множество съображения по оценката на отделните елементи на доказателствената съвкупност, на връзката помежду им и относимостта им към изясняването на фактите от кръга по чл.102 от НПК, в това число и на този, на който е поставен акцент от жалбоподателя, относно авторството. Единственият източник на доказателства, невъзприет от съда при изграждане на изводите по фактите, са обясненията на подсъдимия, за които е прието, че не намират подкрепа в останалия доказателствен материал, изолирани са от него. Това решение на ПАС е правилно. Обясненията на подсъдимия са проверени и като не са утвърдени от събраните доказателства, правилно са отхвърлени като недостоверни.
Що се отнася до показанията на св.М. (пострадала от инкриминираното деяние), ВКС не намери причини за недоверие в тях. ПАС възприел изцяло оценката на същите показания, дадена от ПОС. Отделно от това сам ги анализирал в детайли, с оглед на събраните в хода на въззивното производство доказателства и експертни заключения и не намерил основания да ги отхвърли като недостоверни. Всички съображения на ПАС, в това число и инкорпорираните такива на ПОС, изцяло се споделят от ВКС, като не е необходимо преповтарянето им. В делото липсват данни за сугестиране на пострадалата свидетелка при разпознаването на подс.С.. Разясненията на същата относно причините за допуснатото от нея противоречие между първите й показания в хода на досъдебното производство (малко време след извършване на инкриминираното деяние) и последващите пак там (на досъдебното производство) и по-късно дадените пред съдилищата, относно възприятията й за особеностите на лицето на подсъдимия (нос, кожа, скули) правилно са съобразени и положително възприети от ПАС. Нещо повече, показанията на св.М., намират опора в останалия събран по делото доказателствен материал, изводим от различни по вид източници на доказателства – гласни и веществени. Експертните заключения, основани на допустими доказателствени средства, са надлежно обосновани, пълни и ясни, и непораждат съмнение в правилността им, поради което съдът е имал основание да ги обсъди и ползва, най-вече изводите на експерта Г., предвид на ползвания от него научен метод, свързан с принципите на фотограметрията. При казаното дотук, ВКС намери, че на показанията на св.Г. и В., се придава значение, каквото те обективно нямат.
Изложеното предпоставя отхвърляне на направените възражения като неоснователни, поради което не са налице причини за невъзприемане на изводите по фактите, приети за установени от въззивния съд. В тяхната рамка законът правилно е приложен, а наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, тъй като е съответно на всички обстоятелства по чл.348, ал.5, т.1 от НПК.
Водим от горното, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 18.05.2017 г., постановено по внохд № 222/16 г. на Апелативния съд – гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: