4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. София, 02 април 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретаря………………Аврора Караджова………………………и с участието на прокурора……………………Пенка МАРИНОВА………………изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 2388 по описа за 2013 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения П. М. К., чрез защитника му адв. З., за възобновяване на нохд № 268/13 г. на районен съд гр.Пещера и внохд № 493/13 г. на окръжен съд гр.Пазарджик. В искането се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание– касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Изтъква се, че окръжният съд е дал приоритет на генералната превенция като цел на наказанието, а е омаловажил необходимостта от поправяне и превъзпитаване на дееца. Настоява се за възобновяване на производството и налагане на наказание „пробация”.
В съдебно заседание искането се поддържа със същите аргументи от адв. З..
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Осъденият К., редовно призован, не се явява.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 60 от 30.08.2013г., постановена по нохд № 268/13г. по описа на районен съд гр.Пещера, осъденият П. М. К. бил признат за виновен в това, че на 28.08.2013г. в [населено място], по [улица]управлявал л.а. „Рено К.“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на С. П. К., без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок, след като е наказван за същото деяние по административен ред с наказателно постановление № 475 от 12.10.2012г. по описа на РУ „Полиция“-Пещера, влязло в сила на 29.10.2012г., поради което и на основание по чл.343в, ал.2 от НК, във вр. с чл.343в, ал.1 от НК и чл. 58А, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1 т.2, б ”б” от НК му било наложено наказание “пробация”, включващо следните пробационни мерки: 1/. “Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, за срок от една година, на основание чл. 42а, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 НК; 2/.“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, на основание чл. 42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.3, т.1 от НК.
По протест на прокурор при районната прокуратура и жалба на подсъдимия било образувано внохд № 493/13г. по описа на окръжен съд гр.Пазарджик. С решение № 171 от 09.10.2013г. окръжният съд изменил първоинстанционната присъда, като при условията на чл.58а, ал.1 във вр. с чл.54, ал.1 от НК наложил наказание на К. от дванадесет месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите по обвинението. Приложението на тази диференцирана процедура обусловило определянето на наказание по реда на чл.58а от НК. С решението си въззивният съд ревизирал становището на първоинстанционния съд относно наличието на изключително и многобройни смекчаващи отговорността на К. обстоятелства, като приел, че наказанието следва да се определи по реда на чл.58а, ал.1 от НК.
Касационната инстанция споделя изцяло становището на окръжния съд, че по делото не се съдържат доказателства за влошено здравословно състояние на осъдения или за тежко семейно положение, които в мотивите на присъдата са били отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Доводите, изтъкнати от осъдения пред първоинстанционния съд, като мотив да управлява автомобил, не могат да бъдат приети като оневиняващи или смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като в деня на извършване на престъплението осъденият е имал дадено от прокуратурата разрешение да напуска дома си и е могъл да организира необходимия му транспорт по правомерен начин.
Наличието на многобройни предишни осъждания, не влияещи върху квалификацията, както и на висящо наказателно производство, по което спрямо осъдения била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, сочат на завишена степен на обществена опасност на личността на дееца. Проявената упоритост от страна на К. да управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за правоуправление, налагат извод за завишена степен на обществена опасност и на деянието, поради което не могат да бъдат възприети доводите в жалбата, че въззивната инстанция е дала приоритет на генералната превенция като цел на наказанието..
Наложеното наказание е съобразено с конкретната обществена опасност на деянието и дееца, отчетен е превес на отегчаващите отговорността на осъдения обстоятелства, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Предвид горното и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. М. К. за възобновяване на нохд № 268/13г. на районен съд гр.Пещера и внохд № 493/13г. на окръжен съд гр.Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :