4
Р Е Ш Е Н И Е
№326
гр. София., 08 октомври 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретаря…………Аврора Караджова…………….и с участието на прокурора………………….Искра ЧОБАНОВА………………………………..изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1042 по описа за 2014 г.
Производството е образувано по чл.422, ал.1, т. 5 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Д. Г. Н. за възобновяване на нохд № 1113/12г. на районен съд гр. Габрово. В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се изтъква нарушаване на правото на защита, тъй като на осъдения не била предоставена възможност за съкратено съдебно следствие или сключване на споразумение. Излагат се и аргументи за явна несправедливост на наложеното наказание предвид ниската стойност на отнетите вещи и оказаното съдействие от извършителя за разкриване на престъплението. Настоява се за корекция на наложеното наказание.
В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения Н. – адв. П. Г. със същите аргументи и искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че към момента на разглеждане на делото в първата инстанция са липсвали предпоставки за прилагане на институтите по глава ХХVІІ и глава ХХІХ от НПК. Намира наложеното наказание за съответно на извършеното и на данните за личността на осъдения.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 553 от 11.09.2013г., постановена по нохд № 1113/12г. на районен съд гр. Габрово, Д. Г. Н. бил признат за виновен в това, че на 01.03.2012 година в [населено място] при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с В. Г. Б. (по отношение на когото наказателното производство е прекратено поради настъпила смърт), от помещение на [улица], отнел чужди движими вещи – електрически бойлер, три перални машини, печка за твърдо гориво и 3 броя пружини за легло на обща стойност 272,00 лева, от владението на Т. М. Г. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „б” от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален „строг режим” в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
По жалби на подсъдимия Д. Н. било образувано внохд № 175/13г. по описа на окръжен съд гр. Габрово. С решение № 139 от 06.01.2014г. въззивният съд потвърдил изцяло присъдата.
Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Не са налице съществени нарушения на процесуални правила, за каквито се твърди в искането. Предпоставка за сключването на споразумение по чл.381, ал.3 от НПК е възстановяването или обезпечаването на имуществените вреди, когато такива са били причинени. По делото е безспорно установено, че осъденият предал отнетите вещи в пункт за изкупуване на вторични суровини, където по – късно пострадалият Г. ги открил. По делото липсват доказателства за връщането на вещите на пострадалия или за предоставяне от страна на осъдения на паричната им равностойност. Не възстановяването на отнетото имущество поначало е представлявало пречка за приложението на диференцираната процедура по глава ХХІХ от НПК. Пред първоинстанционния съд осъденият Н. бил представляван от защитник. Нито защитникът, нито осъденият не са направили искане за провеждане на съкратено съдебно следствие. Впрочем основания за прилагането на тази процедура не са били налице, доколкото Н. е оспорвал вида и стойността на отнетото имущество, посочено в обвинителния акт.
Наложеното на осъдения наказание е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. Предвидената санкция за престъплението по чл. 196 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „б” от НК е „лишаване от свобода” от две до десет години. Наказанието, определено на осъдения, е в минималния предвиден размер и е съобразено с отчетения от съдилищата превес на смекчаващите отговорността обстоятелства (оказаното от Н. съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на престъплението; ниската стойност на предмета на посегателство и тежкото семейно и материално положение) над отегчаващите такива (минало осъждане, невлияещо на квалификацията и проявена престъпна упоритост). Не са налице обстоятелства които да не са били отчетени от съдилищата и които да дадат основание за определяне на наказанието по реда на чл.55, ал.1 т.1 от НК, под предвидения за престъплението минимален размер. С оглед изложеното касационният съд счита, че наказанието е справедливо.
Предвид изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Д. Г. Н. за възобновяване на нохд № 1113/12г. на районен съд гр. Габрово и внохд № 175/13г. на окръжен съд гр. Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.