2
Р Е Ш Е Н И Е
№314
София,29 септември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 955 по описа за 2015 година.
Производството е по реда на глава двадесет и трета НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимия М. Н. Н. против нова присъда, постановена по внохд № 297/15 г. на Окръжния съд-гр.Варна. Възразява се наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК и се правят алтернативни искания – за оправдаване, намаляване на наказанието, приложението на чл.66 НК и отмяна на мерките по чл.67, ал.3 НК. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв.К., поддържа жалбата.
Частният обвинител К. К. и процесуалният му представител – адв.А., редовно призовани, не се явяват, но вземат отношение по жалбата на подсъдимия при съображения, изложени в писмено становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за отмяна или изменение на оспорения съдебен акт.
За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда по нохд № 5046/13 г. Районният съд-гр.Варна оправдал подс.Н. по предявеното му обвинение по чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 НК.
С решение по внохд № 301/14 г., образувано по протест на прокурора, ВОС потвърдил присъдата на ВРС.
С решение № 17 от 24.02.2015 г. по кд № 1766/14 г., образувано по искане на главния прокурор на Република България, ВКС, ІІІ-то н.о. по реда на възобновяването, отменил решението на ВОС, постановено по внохд № 301/14 г. и върнал делото за ново разглеждане.
По внохд № 297/15 г. ВОС отменил присъдата на ВРС по нохд № 5046/13 г. и вместо нея постановил нова присъда – № 49 от 14.05.2015 г., с която осъдил подсъдимия за престъпление по чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 и чл.54 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, като при условията на чл.66 НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. На основание чл.67, ал.3 НК ВОС постановил пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК, която да се изпълнява в продължение на една година и шест месеца, през изпитателния срок, определен по реда на чл.66, ал.1 НК. ВОС се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Налице е основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, предопределящо отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Проверяваният съдебен акт е постановен по въззивно производство, образувано след намесата на ВКС по реда на глава тридесет и трета НПК- „Възобновяване на наказателни дела”. Това предполага най-напред проверка дали са изпълнени задължителните указания, дадени от ВКС с решението по кд № 1766/14 г., основани на чл.426, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК. Мотивите на последното сочат, че основанието за възобновяване на наказателното дело е това по чл.348, ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 НПК, а съображенията на първия касационен състав, обобщено, са следните: констатирана е липса на мотиви на въззивния съдебен акт, поради липсата на дължим анализ на събраните по делото доказателства, в това число и на противоречивите такива и неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, а извършената проверка относно дейността на първостепенния съд е формална.
Въззивната инстанция не е провеждала съдебно следствие, а е извършила собствен анализ на събраните от ВРС доказателства и техните източници, което поначало е допустимо, но в конкретния случай не е било достатъчно.
Настоящият състав на ВКС установи, че указанията на първия касационен състав не са изпълнени надлежно – не са изяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, не са събрани всички възможни доказателства, а част от събраните не са проверени.
Данните по делото не дават възможност да бъдат направени изводи относно следните обстоятелства, обхванати от чл.102 НПК:
– в колко часа се е състояла срещата между подсъдимия и свидетелите К., Д. и Г.? В тази насока са налице противоречиви данни, произтичащи от обясненията на подсъдимия (21.00 – 22.00 часа), показанията на св.К.К. (след 18.00 часа), Д. (19.00-20.00 часа) и Г. (около 20.00 часа), а според св.Д. и М. (към 20.50 часа са получили обаждане от ОДЧ);
– кога и кой е инициирал телефонната връзка между св.К.К. и Х.К.? Според последните двамата последният е позвънил на сина си, а според обясненията на подсъдимия това е сторил К.К.;
– какво е съобщено на св.Х.К. от св.К.К. ? Последният едва пред съда е заявил, че е уведомил баща си за срещата с подсъдимия, а според подс.Н. – К.К. е уведомил баща си, че го е „хванал”.
– къде са се намирали участниците в инцидента към момента, в който е пристигнал патрула на МВР, състоящ се от св.Д. и М.? Според последните двама те са били очаквани в близост до бл.33 в квартала, а от показанията на св.Кондови, Д. и Г. – на мястото на заявения от тях инцидент.
– какви действия е предприел подсъдимия спрямо своето куче и собственото си облекло, и поради какви причини? В тази насока са налице съществени противоречия в показанията на св.К.К. и С.Д. между показанията дадени от тях пред съда и на досъдебното производство. Въпреки обективното наличие на противоречия, съдът не е предприел необходимото за изясняването им, чрез приобщаване по реда на чл.281 НПК и изясняване на причините за това. Показанията на св.Г. от досъдебното производство са приобщени по реда на чл.281 НПК, но от отразеното в протокола за съдебното заседание (л.41) не става ясно, при показанията му на същото място, какви точно обстоятелства не си е спомнил свидетеля и какво се приобщава по реда на чл.281 НПК. Нещо повече, коментираните обстоятелства въобще не са изяснявани чрез св.Х.К., Д. и М.;
– по идентичен начин стоят нещата и с поведението на подсъдимия, противоречиво изяснено от св.К.К., Д. и Г. – при срещата им той спрял пред К.К., а св.Д. и Г. останали назад, или ги задминал, а после продължил настойчиво да ги следва в посока на пътя им, което принудило К.К. да спре, а св.Д. и Г. да продължат напред;
– какви увреждания е получил подсъдимия, резултат на действията на св.К.К.? По делото са налични медицински документи, най-вече допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение (л.67), който не е датиран, нито пък е налично името на подписалия го. Макар, същият документ да се свързва със събития, намерили израз в докладна записка на л.63, в него се съдържат данни, които имат значение за настоящото дело и следва да бъдат ценени за изясняване на посоченото обстоятелство;
– кога, кой, какъв сигнал е подал до ОДЧ? Според св.Х.К. той е заръчал, на излизане от дома си, това да стори съпругата му, респ. преди да му станат известни обстоятелствата за инцидента, а според свидетелите Д. и М. те са уведомени от ОДЧ за възникнало сбиване.
Известно е, че ВКС не може да събира доказателства, в това число и веществени такива, поради което, свързано с възраженията на защитата на подсъдимия, се явява наложително извършването на оглед и онагледяването му със снимков материал на приложеното по делото веществено доказателство – нож, предаден с протокол за доброволно предаване на л.16 от досъдебното производство.
ВКС намира за необходимо да обърне внимание на това, че доколкото редица от обстоятелствата по чл.102 НПК са свързани с определени места, разстояния и прочие, не само няма пречка, но е и необходимо, при разпитите на свидетелите К.К., Д., Г., Х.К., Д. и М., да се изиска саморъчна скица за онагледяване на заявеното от тях. Такъв подход не е ползван от ВРС и това е злепоставило, отделно от казаното, възможността обективно, всестранно и пълно да се изяснят обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото.
При така констатираното съдът по същество очевидно прибързано е направил изводите си за достоверност на един или друг източник на доказателства, в частност отхвърлил изцяло обясненията на подсъдимия, а дал доверие на показанията на св.К.К., Д., Г., Х.К., Д. и М..
За пълнота на процесуалното изследване, трябва да се спомене и това, че приобщаването по реда на чл.281 НПК не е самоцелно, а от значение за оценката за достоверност и за достигане до обективната истина, поради което в тези случаи съдът дължи ясни и детайлни съображения, каквито липсват в мотивите на оспорения съдебен акт.
Все в тази посока, е наложително да се припомни, че докладната записка (тази на л.63 от досъдебното производство), не е процесуално годен доказателствен източник и съдържанието й не може да се обсъжда от съда, тъй като тя не е надлежен източник на каквито и да било доказателствени факти. ВОС е игнорирал това, ползвал е посочената докладна записка – извел е факти въз основа на нея и я ценил при изводите си за обема на отговорността на подсъдимия.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО нова присъда № 49 о т14 май 2015 г., постановена по внохд № 297/15 г. на Окръжния съд-гр.Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: