О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр. София, 15 май 2012 г
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар
при становището на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА частно наказателно дело № 862 по описа за 2012 г
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.
Образувано е въз основа на определение № 1343 от 26.04.12 г, постановено от Софийски градски съд, по ВНОХД № 317/09 по описа на СГС, с което е прекратено производството пред СГС, с правно основание чл. 306 НПК, повдигнат е спор за подсъдност със Софийски районен съд и делото е изпратено на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК.
Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, І НО, намери следното:
Софийски районен съд е сезиран от Националното бюро за правна помощ, с писмо, изх. № 102062 от 19.12.2011 г, с молба за присъждане на разноски, по НОХД № 9159/07 по описа на Софийски районен съд, направени във въззивното производство по повод изплащане на възнаграждение на служебния защитник на подсъдимия Д. С. Д., по ВНОХД № 317/09 по описа на Софийски градски съд.
С разпореждане от 4.12.2011 г, по НОХД № 9159/07, Софийски районен съд е отказал да разгледа делото, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, с аргумента, че разноските са направени във въззивното производство, което, според СРС, определя Софийски градски съд като компетентен да разгледа делото.
С определение от 26.04.2012 г, по ВНОХД № 317/09, Софийски градски съд е посочил, че не е компетентен да постанови определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, тъй като съответният съдебен акт би се явил окончателен / в този случай, определението не би подлежало на касационен контрол /. Изложеното становище е мотивирало СГС да прекрати производството пред себе си, да повдигне спор за подсъдност със СРС и да изпрати делото в настоящата инстанция, на основание чл. 44, ал. 1 НПК.
ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски градски съд.
Принципно положение е, че съдът се произнася по разноските със своя краен съдебен акт / присъда или решение /. Първата инстанция решава въпроса за разноските с присъдата / чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК /, а ако е пропуснала да стори това, с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, което подлежи на въззивен контрол. Въззивният съд може да се произнесе, по реда на чл. 306 НПК, само в случаите на нова присъда, и тогава определението по чл. 306 НПК подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 346, т. 3 НПК. В останалите случаи, въззивният съд не би могъл да проведе процедурата по 306 НПК, тъй като постановеният от него съдебен акт би се оказал изключен от инстанционен контрол, което е недопустимо, с оглед правилото за двуинстанционност на производството по чл. 306 НПК, изведено в чл. 306, ал. 3 и чл. 346, т. 3 НПК.
В настоящия случай, наказателното производство, по повод на което се претендират разноски, е приключило. При това положение, компетентен да се произнесе по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, се явява съответният първоинстанционен съд, който, в случая, е Софийски районен съд, на който съд делото следва да бъде изпратено за разглеждане.
По тези съображения, спорът за подсъдност следва да се реши в полза на Софийски градски съд.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, І НО,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА делото за разглеждане от СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в процедура по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Копие от определението да се изпрати на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: