3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София, 20 март 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретар
при становището на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Топузова частно наказателно дело № 474 по описа за 2012 г.
Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК.
Образувано е въз основа на определение от 29.02.2012г. на съдията- докладчик по чнд № 3761/12г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС.
Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Районен съд гр.Раднево.
Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Внесено е предложение от прокурор при Софийска районна прокуратура за постановяването на принудителна медицинска мярка по реда на чл. 89, б.”б” от НК по отношение на Н. Н. Й., спрямо когото било прекратено воденото наказателно производство за престъпление по чл.195 от НК, поради невменяемост. С определение от 26.01.2012г., постановено по нчд № 879/12г., съдът прекратил производството и го изпратил по компетентност на Районен съд гр.Раднево. С определение от 13.02.2012г. по нчд № 27/12г. по описа на Районен съд Раднево, производството по делото било прекратено и делото отново върнато на Софийски районен съд. С разпореждане на съдията – докладчик по нчд № 3761/12г. на СРС производството било прекратено и делото изпратено на ВКС на РБ за разрешаване на спора за подсъдност.
Правилата на чл. 427 – 431 от НПК уреждат процедурата по прилагане на принудителни медицински мерки спрямо лице, извършило престъпление в състояние на невменяемост или изпаднало впоследствие в такова състояние. Прилагането от страна на съда на някоя от изброените в чл.89 от НК принудителни медицински мерки започва по предложение на съответния прокурор, направено след разследване (чл.427, ал.1, 2 от НПК). За съдебното заседание лицето, чието настаняване се иска, се призовава чрез прокурора (чл.430, ал.1 от НПК).
В конкретния случай и двете районни съдилища са започнали да издирват предложеното за настаняване лице, вместо последното да бъде призовано от прокурора. В резултат на изисканата справка от НБД „Население” е установено, че Й. има постоянно местоживеене в [населено място] от 2003г., а е регистриран по настоящ адрес в [населено място] от 2006г., като адресът, вписан като настоящ, е този на психиатричната болница. Извършената проверка от органи на 2 – ро РПУ на МВР [населено място] е констатирала, че от 2009г. Й. не живее на посочения постоянен адрес, където е бил наемател. От писмо от 23.01.2012г. на Държавна психиатрична болница „Д-р Г. К.” [населено място] се установява, че Н. Й. бил изписан от болницата на 30.12.2011г. и че същият пребивава без установен адрес в района на [населено място].
ВКС намери, че съдът, на който делото е подсъдно, е районният съд в гр.Раднево.
В чл. 428 от НПК е посочен компетентният съд за разглеждане на внесеното предложение за налагане на принудителни медицински мерки и това е съдът по местоживеене на лицето. Както ВКС е имал случай да се произнесе, (опр. № 82 от 17.05.2011г. по чнд № 1354/11г. III н.о.), под употребения в чл. 428 от НПК термин „местоживеене” не следва да се разбира единствено постоянният и/или настоящ адрес по смисъла на Закона за гражданската регистрация (ЗГР). По смисъла на НПК местоживеенето е дефинирано като „всяка фактическа връзка с дадено място” (р. 423/93г., І н.о.), независимо от адресната регистрация на лицето и причините за пребиваването му на това място. В конкретния случай са налице данни за пребиваване на лицето, предложено за настаняване в психиатрично заведение, в района на [населено място], което налага извод за компетентност именно на този съд.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА нчд № 3761/12г., по описа на Софийски районен съд за разглеждане от Районен съд Раднево.
Копие от определението да се изпрати на Софийски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: