4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
София, 08 януари 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при участието на секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 967 по описа за 2017 година.
С присъда по нохд № 4532/15 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Г. С. Д. за деяние, извършено на 07.07.2015 г., на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с т.3, чл.198, ал.1, чл.129, чл.29 от НК на 7 години лишаване от свобода при строг първоначален режим за изтърпяване в затвор, като го оправдал за част от първоначално предявеното му обвинение. На основание чл.59 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия по реда на ЗМВР и НПК – от 10.08. до 12.08.2015 г.
С решение № 283 от 19.06.2017 г. по внохд № 255/17 г. Апелативният съд-гр.София потвърдил присъдата.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс.Д., чрез неговия защитник – адв.Е.И., с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и алтернативно иска оправдаване или намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от защитника му.
Частният обвинител Н. Г., редовно призован, не се явява. Повереникът му – адв.Цв.К., изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за удовлетворяване исканията на жалбоподателя.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Съобразяването на инициативата за образуване на настоящото производство ведно със съображенията, изложени в касационната жалба и пред ВКС, пределите по чл.347, ал.1 от НПК са стеснени, като вън от тях стои оправдателната част на съдебния акт.
Жалбата е неоснователна.
Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Макар и да са ангажирани всички касационни основания, в подадената жалба и пред ВКС са наведени данни в подкрепа само на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно, че съдът не е имал основание да кредитира показанията на пострадалия Н. Г.. Допълнено е, че изводите по фактите, най-вече относно авторството, се основават на предположение.
Това възражение не се прави за първи път пред третата инстанция. То е било поставяно последователно на вниманието на СГС и САС и е получило техния отговор, съответно на стр.4 и следващите от мотивите на СГС и стр.6-9 от мотивите на САС.
Макар и да не се поддържа от жалбоподателя, ВКС установи, че САС е изпълнил задължението си по чл.339, ал.2 от НПК да даде отговор на направените пред него възражения на подсъдимия и защитата му. При това отговорът не е формален, нито декларативен. Изложени са редица съображения по оценката на показанията на пострадалия, дадени от него на досъдебното производство, приобщени надлежно към доказателствения материал, както и на показанията му непосредствено пред съда. Показанията на св.Г. са проверени относно вътрешната им издържаност, логичност и последователност, а после и във връзка с останалите, събрани по делото доказателства, изводими от различни по вид източници на доказателства.
Срещу детайлните съображения на съда по същество, фактически не се възразява, тъй като липсват аргументи в противовес на което и да е от тях.
Доколкото ВКС не може да си позволи подобен подход при проверката на дейността на проверявания от него съд, при извършената проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК, в очертаните по-горе предели, не намери причини за критично отношение към дейността на САС. Всички изложени съображения по анализа и оценката на показанията на св.Г. са съответни на данните по делото и не се основават на превратност. Не се установява също да са игнорирани обстоятелства от значение за преценката за достоверност на показанията на коментирания свидетел. Като е установил, че липсват причини за съмнение в заявеното пред съда от този свидетел, както и подкрепа на показанията му в останалия доказателствен материал, пунктуално посочен в мотивите на решението, съдът е имал основание да му даде вяра и отхвърли възражението на подсъдимия в тази насока, като неоснователно.
На същото място, в мотивите на САС,се съдържа доказателствената основа на фактите, приети за установени от него, тези от кръга по чл.102 от НПК, като липсват вероятностни съждения, изводи, което указва, че не са нарушени забраните по чл.303, ал.1 и 2 от НПК.
Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В рамките на фактите, приети за установени от САС, законът правилно е приложен. Разкриващите се в тях признаци от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав са предопределили ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия.
Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Всички обстоятелства от значение за обема на отговорността на дееца са отчетени от съда и то адекватно на обективното им значение. Данните по делото не разкриват предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, поради което правилно наказанието на подсъдимия е индивидуализирано по реда на чл.54 от НК. По вид и в размер малко над минимума от предвиденото в закона, наложеното наказание е по-скоро снизходително отколкото несправедливо. Не се установяват, а и не се твърдят причини за неговото намаляване. Както се посочи, без данни в негова подкрепа, това основание, аналогично с твърдяната незаконосъобразност са заявени като последица от претендираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а то, на плоскостта на казаното по-горе, не е налице.
Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 283 от 19.06.2017 г., постановено по внохд № 255/17 г. на Апелативния съд – гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: