О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
С о ф и я, 26 октомври 2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о съдебно заседание на 25 о к т о м в р и 2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова
Николай Дърмонски
като съобрази становището на прокурора Атанас Гебрев,
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 573/2010 година.
Производство по чл.351, ал.5 от НПК.
Обжалвано е разпореждането от 21.09.2010 г. по НОХД № 2148/2010 г. на районен съд-Русе, с което е върнато като недопустимо искането (назовано “молба”) от бащата на осъдения А. А. Н. от Р. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение № 425/09.09.2010 г. по същото дело за одобряване на споразумение и прекратяване на наказателното производство спрямо сина му, с ангажиране на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за недопустимост на искането поради липса на упълномощаване, включително и за производство по Глава 33 от НПК, поради което предлага жалбата против разпореждането да се остави без уважение.
С частната жалба на Н.Николов е представено и искане от осъдения А. Н. А. от 04.10.2010 г. за отмяна на същото определение, като са наведени доводи за нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му защита и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната му и оправдаване по предявеното му обвинение поради невменяемостта му.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение взе предвид следното:
С определение № 425/09.09.2010 г. по НОХД № 2148/2010 г. на районен съд-Р. е одобрено споразумение между защитника на подсъдимия А. Н. А. от Р. адв.Владимир Я. от АК-Р. и прокурор от районна прокуратура – Р. за ангажиране отговорността на подсъдимия за извършено от него на 14.08.2010 г. в Р. престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 7 вр.чл.194, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Определението е влязло в законна сила на 09.09.2010 г.
На 20.09.2010 г. е постъпило от бащата на осъдения Ал.А. Н. искане (назовано “молба”) за отмяна на това определение по реда за възобновяване на наказателни дела с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради “умствена недостатъчност” при сина му, попречила му при осъществяване на правото му защита и довело до незаконосъобразното му осъждане. Това искане с разпореждане от 21.09.2010 г. на съдията е постановено да бъде върнато като недопустимо, тъй като Н.Н. не е лице, което има право на жалба или протест.
В частната жалба подателят на искането Н.Н., позовавайки се на слабоумието на сина си, настоява да го представлява “по право” като негов защитник, включително да прави искане по реда на глава 33 от НПК.
ВКС намира частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА, макар атакуваното разпореждане да е незаконосъобразно на друго основание.
Производството по Глава тридесет и трета на НПК е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, като правомощия за задействането му са предоставени на посочените в чл.420, ал.1 от НПК прокурори, а в чл.420, ал.2 и чл.423, ал.1 от НПК такова право е предоставено на осъдения, съответно и при осъждането му в негово отсъствие при разглеждане на делото, при строго определени основания, в рамките на посочените в чл.421 и чл.423 от същия кодекс срокове. Такова право не е предоставено на защитника, доколкото в това производство на касационен контрол подлежат влезли в сила съдебни актове на първата или въззивната инстанция, т.е. такова право на искане за възобновяване на наказателно дело не може да бъде извлечено от установеното в чл.99, ал.1 от НПК право на защитника “да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия”. Бащата на осъдения А.А., Н.Н. не е участвал в наказателното производство в каквото и да е процесуално качество, като и известяването му за него не е било процесуално необходимо, тъй като осъденият не е бил и не е непълнолетен, а за твърдяното му слабоумие по делото няма никакви данни, включително да е поставен под пълно или ограничено запрещение и баща му да се явява негов законен настойник или попечител, и оттам – представляващ го и охраняващ интересите му. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл.91, ал.2 от НПК, която му е давала право да участва като защитник на сина си в наказателното производство, но когато има съответно изявление за упълномощаването му като такъв, т.е. встъпването му в процеса като страна не настъпва ex lege (“по право”). Поради това, с основание е отречено правото да подава искане за възобновяване на наказателното дело от свое или от името на сина му и то се явява недопустимо.
Съдията от първоинстанционния съд обаче не е имал право да се произнася по допустимостта на депозираното от Н.Николов искане (било от свое име или от името на осъдения му син) с атакуваното разпореждане. От друга страна, характерът на производството по Глава 33 от НПК, като над инстанционен контрол на влезли в законна сила съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред, правните последици от съответните искания и разпоредбата на чл.424, ал.2 от НПК, изключват прилагане на правилата по чл.351, ал.4 и 5 от НПК във връзка с чл.426 от НПК.
При инстанционното обжалване изрично е дадено правомощието на инстанцията, на чийто акт се инициира проверка от контролната инстанция, да провери допустимостта на подадената жалба чрез преценка относно кръга на оправомощените лица, вида на акта, подлежащ или не на обжалване, спазване на сроковете за обжалване, включително като даде срок на подалия жалбата за отстраняване на констатирани нередовности на същата. Тази проверка на редовността на жалбата или протеста не изключва последващата от по-горната инстанция, която преди произнасянето си по основателността им, следва наново да се произнесе по тяхната допустимост.
В производството по възобновяване на наказателни дела тези правила са ограничени както заради стабилитета на влезлите в сила съдебни актове, така и с оглед целта му да се възстанови правилното приложение на закона, когато при постановяването им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на основните начала в процеса, довели до непостигане на целите му. В чл.424, ал.2 от НПК на първостепенния съд е отредена ролята на съдебно администриране на депозираното искане, преписи от което се изпращат съответно на прокурора или на осъдения или оправдания, като не е предвидено правомощие за този съд по отношение допустимостта на искането срещу съответния акт по чл.419 от НПК, а делото следва “незабавно” да се изпрати на ВКС, без да се изчакват и прилагат съобщения за редовно връчване на преписите на посочените страни. Не е предвидено изпращане или връчване на такива преписи на другите страни в процеса, ако такива е имало конституирани, както и участието на такива в откритото съдебно заседание пред касационната инстанция, включително и чрез депозиране на писмено становище по искането. Извън посочените в чл.420 и чл.423 от НПК страни, право на искане за възобновяване не е предоставено на частния тъжител, частния обвинител, гражданския ищец или гражданския ответник и техните повереници. Не на последно място, спецификата е налице и относно движението на искането, независимо проверката на кой по степен съдебен акт (първоинстанционен или въззивен) се инициира с него. За въззивното и инстанционното касационно производство в тази насока има разписани изрични правила, което определя тези в чл.424 от НПК за специфични само за производството по Глава 33 от НПК и изключващи приложението на общите правила на чл.351, ал.4 и 5 от НПК въз основа на препращащата норма на чл.426 от НПК, поради което произнасянето на съдията от първоинстанционния съд по допустимостта на направеното искане за недопустимо и оттам – незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено на това основание. Или, когато се прави искане за възобновяване от лице, което няма нищо общо с протеклото наказателно производство, то не подлежи и на администриране, а на връщане на подателя, но когато, макар и с дефекти, извън процесуалните срокове, то е от надлежна страна в процеса, т.е. от някоя от оправомощените в чл.420, ал.1 и 2 и чл.423 от НПК, администрирането от първостепенния съд следва да стане в рамките на компетентността му по чл.424, ал.2 от НПК, а не при съобразяване разпоредбите на чл.351, ал.4 от НПК.
В същото време, по делото е постъпило искане от осъдения А. А. против определението със сила на осъдителна присъда, което е депозирано в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок, с наведени основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, което следва да се разгледа от касационната инстанция. Делото не следва да се връща на първоинстанционния съд, тъй като препис от искането е изпратен на прокуратурата, поради което следва по него да се образува наказателно дело във ВКС и то се разгледа в открито съдебно заседание с призоваване на осъдения, комуто се осигури адвокатска защита, включително и заради данните, че същият страда от слабоумие и в интерес на правосъдието е той да има квалифициран защитник.
Поради изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, т.3 и чл.424, ал.2 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането от 21.09.2010 г. по НОХД № 2148/2010 г. на районен съд-Русе, с което е върнато като недопустимо искането (назовано “молба”) от Н. А. Н. от Р. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение № 425/09.09.2010 г. по същото дело.
ВРЪЩА на Н. А. Н. от Р. молбата-искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение № 425/09.09.2010 г. по НОХД № 2148/2010 г. на районен съд-Русе, като недопустимо.
Делото да се докладва на заместник-председателя и ръководител на Наказателна колегия на ВКС за образуване на наказателно дело по искането на осъдения А. Н. А. от Р. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение № 425/09.09.2010 г. по НОХД № 2148/2010 г. на районен съд-Р. за одобряване на споразумение и прекратяване на наказателното производство спрямо него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :