3
3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
София, 12 декември 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Калин Софиянски
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1106 по описа за 2018 година.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия А. С. М. против решение на Апелативния съд-Пловдив, постановено по внохд № 399/18 г. Спрямо обвинението по чл.199 от НК са заявени основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и се иска оправдаване на подсъдимия. По отношение на обвинението по чл.196 от НК се претендира наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК с искане за намаляване размера на наложеното наказание. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение.
За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда по нохд № 2462/17 г. Окръжният съд-Пловдив осъдил подс.М. за две престъпления, както следва: – за деяние, извършено на 31.07.2016 г. в [населено място], на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” и „б” и чл.54 от НК на 7 години лишаване от свобода; – за деяние, извършено на 31.07.2016 г. в [населено място], на основание чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” и „б” и чл.54 от НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание 7 години лишаване от свобода. На основание чл.24 от НК общо определеното наказание е увеличено с 1 година, като е постановено подс.М. да изтърпи 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим – чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС. По реда на чл.59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото, считано от 04.10.2017 г.
С решение № 258 от 15.10.2018 г. по внохд № 399/18 г., образувано по жалба на подс.М., Апелативният съд-Пловдив потвърдил присъдата.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:
Жалбата е неоснователна.
Основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, се поддържа спрямо престъплението по чл.199 от НК при следните данни: обобщено липсва доказателствена основа за това подсъдимият да е извършил престъплението, а в детайли – показанията на пострадалия М. са противоречиви; липсват медицински документи за нараняванията на пострадалия; неправилно е дадена вяра на показанията на свидетелите С. и Н. Б. и отказана такава на обясненията на подсъдимия.
Доколкото съдържанието на касационната жалба на подсъдимия е идентично с това на въззивната жалба, ВКС най-напред трябва да се произнесе по това изпълнил ли е въззивният съд задължението си по чл.339, ал.2 от НПК, да посочи основанията, поради които не е приел доводите на подсъдимия и защитата му, изложени във въззивната жалба. Известно е, че неизпълнението на посоченото задължение поначало съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава процесуалните права на подсъдимия и поради това предпоставя връщане на делото за ново разглеждане. Такова нарушение не се претендира от касатора и защитата му, а и няма данни да е налице по делото. В мотивите на обжалваното въззивно решение са изложени съображения по възраженията, поставени на вниманието на ПАС, от страна на подс.М. и защитата му. Срещу тях в касационната жалба на подсъдимия липсват каквито й да било аргументи.
ПАС е възприел изцяло дейността на проверявания от него съд по доказателствата, изводите му по фактите от кръга по чл.102 от НПК и решението по приложението на закона. Утвърдил е положително съображенията на ПОС по оценка на събраните по делото доказателства и към тях е добавил собствени съображения по анализа и преценката им.
Възражението за липса на доказателствена основа е неоснователно. Тя детайлно е разчертана в мотивите на въззивния съдебен акт и инкорпорираните съображения по доказателствата, изложени от ПОС. Показанията на свидетелите М., С.Б., Н.Б., Х., К., Я., А., са подложени на оценка не само с оглед на вътрешната им издържаност, но и във взаимната им връзка. Налице са съображения по противоречивите доказателства – показанията на св.М. и обясненията на подсъдимия. Като е установил, че в определена част, свързана с обвинението по чл.199 от НК, обясненията на подсъдимия не намират подкрепа, а тъкмо обратното се опровергават от останалите елементи на доказателствената съвкупност, съдът е имал основание и убедително е защитил недоверието си тъкмо в тази им част. Противоречията в показанията на пострадалия не са игнорирани, но оценката им на плоскостта на останалите, събрани по делото доказателства, е предопределила кредит на доверие от страна на решаващия съд, при съображения, към които ВКС няма как да се отнесе критично. Анализът на доказателствата не се основава на игнориране на един или друг елемент от доказателствената съвкупност, на превратност или изопачаване на което й да било доказателство. Що се отнася до възражението за липсата на медицински документи за увредите на пострадалия, то също е получило отговор, към който няма какво повече да се добави. Показанията на М. и С.Б. указват, че спрямо първия е упражнена сила, чийто последици са били видими.
При липсата на констатации за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на проверяваната инстанция, проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна в рамките на фактите, приети за установени от същата.
Основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поддържано отново за престъплението по чл.199 от НК, се претендира при следните данни: липсва „ елемента на заплаха”, както и отнемане на вещи от пострадалия. Първото възражение не държи сметка за предявеното на подсъдимия обвинение по чл.199 от НК, в частност за употребата на сила, но не и за употребата на заплашване. Второто възражение е неоснователно, тъй като в рамките на фактите, приети за установени от ПАС се съдържат констатации за вещи, които са отнети от пострадалия, след употребената спрямо него сила, индивидуализирани по вид и стойност.
Утвърдените факти от кръга по чл.102 от НПК разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните две престъпления – по чл.196 и чл.199 от НК, поради което съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия.
За основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, и за двете инкриминирани престъпления, в касационната жалба не са посочени данни в негова подкрепа. Иска се намаляване на наказанието, наложено за престъплението по чл.196 от НК.
ВКС не установи наложените на подсъдимия наказания за двете престъпления да са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива те са справедливи. Не се установяват обстоятелства, които да не са отчетени от съда по същество, още по-малко такива да са ценени неадекватно на обективното им значение. Липсват причини за намаляване на наказанията по размер. Правилно и законосъобразно е приложението на института за определяне на общо наказание, както и на този по чл.24 от НК.
Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 258 от 15.10.2018 г., постановено по внохд № 399/18 г. на Апелативния съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: