4
РЕШЕНИЕ
№ 204
гр.София, 13 октомври 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ХРИСТИНА МИХОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП П. М. изслуша докладваното от съдия Христина Михова касационно наказателно дело № 894 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред ВКС е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. И. Г. срещу въззивно решение от 11.05.2016 год. по ВНОХД № 34/2016 год., по описа на Военно-апелативен съд, с което е била потвърдена изцяло първоинстанционна осъдителна присъда на Военен съд- Пловдив, постановена по НОХД № 289/2015 год.
В касационната жалба и допълнението към нея се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. По същество се релевират единствено доводи за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК- явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че въззивният съд при определяне на санкцията не е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и не е съобразил обществената опасност на деянието и дееца. Навеждат се доводи за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства- младата възраст на дееца, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни по месторабота и трудовата му ангажираност. Смекчаващо вината обстоятелство бил и фактът, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия била малко над предвидената в закона. Акцентира се на ниската степен на обществена опасност на деянието, като се изхожда от размера на предвиденото от законодателя наказание за съответното престъпление – лишаване от свобода за срок до една година. Твърди се, че при определяне на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ не е съобразен фактът, че подсъдимият е шофьор по професия и така наложеното наказание за този дълъг срок го затруднява в набавянето на средства за издръжка. С касационната жалба се прави искане за замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с наказание „пробация“. Алтернативно се претендира снижаване размера на наказанието лишаване от свобода до минимално предвидения в закона, както и намаляване на срока на санкцията „лишаване от право на управление на МПС“ от три години на шест месеца.
В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят Г. и неговият защитник-адвокат К. не се явяват.
Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда № 15, постановена на 16.02.2016 год. по НОХД № 289/2015, състав на Военен съд- Пловдив е признал подсъдимия В. И. Г. за виновен в това, че на 05.08.2015 год. в [населено място], по [улица]е управлявал МПС -л.а. „М “ с ДК № …. с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,27 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № 0057, поради което и на основание чл. 343 б, ал.1, вр. с чл. 2, ал1 от НК, вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изтърпяването на което е отложил на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, като е зачетено времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.
С решение № 17, постановено на 11.05.2016 год. по ВНОХД №34/2016 год., Военно-апелативният съд е потвърдил изцяло атакуваната по жалба на подсъдимия първоинстанционна присъда.
ВКС намира касационната жалба за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал.5 от НПК наказанието е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл. 36 от НК. В конкретния случай касационният съдебен състав не намира, че е налице такова явно несъответствие. Наказанието е определено, като е приложен законът, действал към момента на извършване на деянието и явяващ се по-благоприятен за дееца. Санкцията е наложена след отчитане на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Първостепенният съд е взел предвид ниската степен на обществена опасност на дееца с оглед необремененото му съдебно минало, полагането на общественополезен труд и добрите характеристичните данни за подсъдимия по месторабота. В същото време от вниманието на първоинстанционния съд, съответно на въззивния съдебен състав, не е убягнал фактът, че подсъдимият е санкциониран многократно по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение, което го характеризира като водач, склонен да пренебрегва установените норми. Правилно е отчетена и завишената обществена опасност на деяния от посочения вид, като предпоставка за осъществяване на престъпления по транспорта причиняващи много по-тежки последици, което е довело и до завишаване на санкцията от законодателя, който е предвидил към настоящия момент наказание от една до три години лишаване от свобода. При това положение искането на касатора за замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с наказание „пробация“ е неоснователно, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни такива, които да водят до извод, че и най-лекото предвидено в чл. 343 б, ал.1 от НК наказание е несъразмерно тежко.
В тази връзка следва да се отбележи, че посочването в касационната жалба на други дела, по които при по-висока концентрация на алкохол в кръвта са били наложени по-леки наказания е неуместно, тъй като индивидуализирането на наказанието по всяко едно отделно наказателно производство за деяние по чл. 343 б от НК е дейност, при която не е от значение само величината на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца, а съвкупността от различни обстоятелства влияещи на обществената опасност на конкретния подсъдим и на конкретното деяние. В настоящият случай, фактът, че инкриминираната концентрация на алкохол в кръвта на поде. Г. е малко над съставомерната, не е обстоятелство от изключителен характер, което само по себе си или в съвкупност с останалите отчетени смекчаващи вината обстоятелства, да налага приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца е малко над минимално предвидената за съответното престъпление санкция. Този размер, както и определеният от първостепенния съд начин на изтърпяване чрез отлагане на изпълнението на наказанието за срок от три години на основание чл. 66 от НК, реално могат да постигнат целите на специалната превенция. От друга страна ще се изпълнят и задачите на генералната превенция, като ще се въздейства предупредително и възпиращо спрямо останалите водачи на МПС.
Неоснователно е и искането за намаляване на срока на наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“. Касационният съд не споделя довода, изразен в касационната жалба, за несправедливост на посоченото наказание с оглед на неговия размер. Подсъдимият към момента на деянието е работел като шофьор във военно формирование. Естеството на изпълняваната от Г. служба и отговорната работа, която е извършвал са предполагали много по-високи изисквания към него като водач в сравнение с тези към любителите шофьори. Въпреки това подсъдимият е допуснал нарушения на правилата за движение, за което е бил санкциониран по административен ред с пет наказателни постановления. Административните наказания, наложени на поде. Г. за предишни нарушения на ЗДвП, явно не са постигнали своите цели, поради което е необходимо по-строго санкциониране на дееца, с оглед неговото дисциплиниране в посока стриктно спазване на правилата за движение.
Възражението, изложено в касационната жалба, че с лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС за този дълъг срок, той ще бъде затруднен да си набавя средства за живот, не се споделя от настоящата инстанция. Видно от кадровата справка, приложена в материалите от досъдебното производство, подс. Г. е изпълнявал и други длъжности преди да бъде назначен като шофьор агрегатчик във военното формирование. Следователно, той има възможност да се снабдява със средства за препитание, заемайки длъжности, които не са свързани с управлението на превозни средства. В този смисъл наложеното му наказанието не е прекалено обременително и поставящо го в невъзможност да се издържа.
По изложените съображения, ВКС намира касационната жалба за неоснователна, с оглед на което същата не следва да бъде уважена.
Предвид горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №17 от 11.05.2016 год., постановено по ВНОХД №34/2016 год. по описа на Военно-апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.