Р Е Ш Е Н И Е
№ 638
гр. София, 12 януари 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 687 по описа за 2008 г
Производството е образувано по искане на осъдения Т. Й. М., депозирано на 10.11.2008 г, за възобновяване на НОХД № 1400/07 по описа на Пазарджишки районен съд, по което е постановена присъда № 145 от 7.03.2008, потвърдена с решение на Пазарджишкия окръжен съд № 135 от 13.06.2008, по ВНОХД № 292/08.
С присъдата, молителят е признат за виновен в това, че през месец юли 1996 г в с. Ц., обл. Пазарджишка, с цел да набави за себе си, за Д. М. Ш. и З. Й. Р. имотна облага, е спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ: 1 брой хамут за кон, на стойност 6 500 неденоминирани лв, за който знаел, че е придобит от Д. М. Ш. чрез престъпление – кражба, с оглед на което и на основание чл. 215, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” вр. чл. 2, ал. 2 НК, е осъден на глоба, в размер на 10 лв, като е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че, в периода месец юли 1996 г – месец септември 1996 г, в с. Ц., П. , при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Д. М. Ш. и З. Й. Р. , отнел чужди движими вещи: 1 брой хамут за кон, на стойност 6 500 неденоминирани лв, от владението на Й. Г. К. , и 1 брой водна помпа, на стойност 15 000 неденоминирани лв, от владението на А. М. Г. , всичко на обща стойност 21 500 неденоминирани лв, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изложени са доводи за неправилност на присъдата поради липса на извършено престъпление, за наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, произтичащо от осъждане за вещно укривателство при наличие на обвинение за кражба, без да е правено изменение на обвинението, за незаконосъобразност при четене показанията на св. Р, за това, че осъждането е за престъпление, за което е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Иска се отмяна на осъдителната присъда и потвърждаващото я въззивно решение и оправдаване на осъдения.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдения пледира за уважаване на искането.
Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, е неоснователно.
Обвинението представлява единство от две части: фактическа страна / релевантните факти, обуславящи състава на престъплението / и юридическа страна / правната квалификация на деянието /. Съгласно изискванията на процесуалния закон, за да бъде гарантирано правото на защита, следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението / фактическа и юридическа /. В някои случаи е възможно от едни и същи факти да следват различни правни квалификации. Тогава, ако не са налице основанията на чл. 287 НПК / чл. 285 от отменения НПК /, след надлежно установяване на релевантните факти, съдът квалифицира деянието с присъдата.
По делото липсва твърдяното съществено процесуално нарушение, произтичащо от недопустимо изменение на обвинението, осъществено с присъдата. Фактите, обуславящи съставомерността по чл. 215, ал. 1 НК, се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт, тоест липсва съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а и престъплението по чл. 215 НК е по-леко наказуемо от това по чл. 195 НК, поради което основанията на чл. 285 НПК / отм. / не са налице. Ето защо, при наличното обвинение за кражба, за съда не е имало пречка да квалифицира деянието като вещно укривателство.
Неоснователно се твърди, че показанията на св. Р са ползвани в нарушение на процесуалния закон. Тези показания са дадени от свидетеля пред съдия, по реда на отменения чл. 210 а НПК, поради което, на основание чл. 279, ал. 1 НПК / отм. /, съдът е бил длъжен да ги прочете, а приобщени по съответния ред, показанията са годни за ползване при решаване на делото.
Не може да бъде споделено становището, че молителят е осъден, без да е налице извършено престъпление, тъй като от приетите по делото релевантни факти следва, че деянието е съставомерно по чл. 215, ал. 1 НК и по същия текст е квалифицирано.
Неоснователно се твърди, че осъждането е неправилно поради изтекла погасителна давност за наказателно преследване. Деянието, съставляващо престъпление по чл. 215, ал. 1 НК, е извършено през месец юли 1996 г, и е наказуемо с „лишаване от свобода” до пет години. В този случай, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, давностният срок изтича за десет години. При условията на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, срокът се увеличава с една втора, тоест изтича за петнадесет години. Молителят не може да се ползва от института на давността, тъй като давностният срок тече от месец юли 1996 г и изтича през месец юли 2011 г, тоест, не е бил изтекъл към момента на влизане на присъдата в сила / 13.06.2008 г /.
Не може да бъде уважено искането за оправдаване на осъдения, при условията на чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК. Касационната инстанция разполага с правомощие, по реда на възобновяването, да оправдае лицето в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда само когато осъждането е за несъставомерно деяние, докато настоящият случай не попада в посочената хипотеза.
По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Й. М. за възобновяване на НОХД № 1400/07 по описа на Пазарджишки районен съд, по което е постановена присъда № 145 от 7.03.2008 г, потвърдена с решение № 135 от 13.06.08 на Пазарджишки окръжен съд, по ВНОХД № 292/08.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: