Решение №373 от 2.10.2008 по нак. дело №354/354 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
                                  Р Е Ш Е Н И Е
                                 
                                           № 373
 
                София, 13 октомври 2008 година
 
 
 
                  В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
 
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
                                                                                      НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
                                                                        
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 354 по описа за 2008 година.
 
С присъда по нохд № 115/07 г. Окръжният съд-гр. Ловеч признал за невинен подсъдимият Х. М. Р. и го оправдал по обвинението по чл.343 ал.1 б.”в” НК. Със същата присъда подсъдимият И е осъден на основание чл.343 ал.1 б.в” вр.с чл.54 НК на 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години и на 6 месеца лишаване от право да управлява МПС. Ангажирана е гражданската отговорност на подс. Стайков, който е осъден солидарно с Кооперация “С”-З. с. С., Ловешка област, представлявана от председателя й П. Н. Н. , да заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди съответно: на З. Я. 25 000 лева ( за неимуществени) и 1 000 лева ( за имуществени); на С. П. , И. Я. и С. Л. по 15 000 лева за неимуществени вреди и на Н. Д. 2068,48 лева за имуществени вреди.
По жалби на подсъдимия С, частните обвинители и граждански ищци и гражданския ответник с решение по внохд № 246/07 г. Апелативният съд-гр. Велико Търново отменил посочената първоинстанционна присъда и върнал делото за ново разглеждане.
С присъда по нохд № 298/07 г. ЛОС осъдил подсъдимия Х на основание чл.343 ал.1 б.”в” НК на 5 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години и на 5 месеца лишаване от право да управлява МПС и подс. И. С. на основание чл.343 ал.1 б.”в” НК на 5 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години и на 5 месеца лишаване от право да управлява МПС. Отговорността на двамата подсъдими по чл.45 ЗЗД е ангажирана солидарно с посочената по-горе кооперация, като присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са аналогични с определените при първото разглеждане на делото.
По жалби на двамата подсъдими и гражданския ответник с присъда № 77 по внохд № 71/08 г. ВТАС отменил присъдата на ЛОС в осъдителната й част спрямо подсъдимия С го оправдал по предявеното му обвинение по чл.343 ал.1 б.”в” НК, а предявените срещу него граждански искове за неимуществени и имуществени вреди – отхвърлил като неоснователни. В останалата част присъдата на ЛОС е потвърдена.
Постъпили са касационни жалби от подс. Х. Р. и гражданския ответник.
Първият претендира наличието на основанията по чл.348 ал.1 т.т.1 и 2 НПК и иска оправдаване. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му не се явяват.
Вторият оспорва размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и иска намаляването им, а по отношение на обезщетението за имуществени вреди, присъдено в полза на Д. претендира, че същото е незаконосъобразно. Жалбоподателят и повереника му не вземат участие в касационното производство.
Частните обвинители и граждански ищци, оправдания подсъдим С. също не се явяват.
Представителят на ВКП изразява становище, че и двете жалби за неоснователни.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка по реда на чл.347 НПК, ВКС установи:
Изводимо от инициативата за образуване на настоящото касационно производство и оспорената от жалбоподателите част на въззивното решение, очевидно вън от проверката на ВКС стои оправдаването на подсъдимия С по предявеното му обвинение по чл.343 ал.1 НК, както и отхвърлянето на предявените срещу него граждански искове за неимуществени и имуществени вреди.
По жалбата на подсъдимия:
Наличието на основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК се претендира при съображения, че ”не са изследвани и липсва безспорно установяване от доказателствата по делото наличие на причинна връзка между вменените в нарушение разпоредби на подзаконовия нормативен акт от водача Р. и настъпилите опасни последици”. Очевидно е, че възражението е лаконично и декларативно. Необяснимо се игнорира, че вън от Наредба № 11, отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на правила, регламентирани в ЗДП.
Мотивите на оспорената въззивна присъда, не дават основание да се приеме, че възражението е основателно. Съдът не е игнорирал задължението си да вземе отношение по причинната връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение и настъпилия в резултат на тях вредоносен резултат (л.60). Изложените в тази насока съображения достатъчно ясно очертават волята на съда и положителния му извод за наличието на изискуемата причинна връзка между нарушението на правилата за движение и настъпилия резултат. Срещу изложените от съда по същество съображения предопределили посочения извод, по същество не се възразява. На плоскостта на тяхната детайлност, нито едно от тези съображения, не се оспорва. Тези констатации определено дават основание за оценка на направеното възражение не само като декларативно, но и като неоснователно, т.к. осъществявайки възложената му от закона проверка за процесуалната издържаност на атакувания съдебен акт, ВКС не намери ВТАС да не е изяснил въпросите от кръга по чл.102 НПК, да не е изпълнил задължението си за обосноваване на изводите по фактите и правото.
Възражението за неправилно приложение на закона не намира опора в данните по делото и като такова също е неоснователно. Макар в тази насока, касационната жалба да е пространна, акцентът е поставен върху виновното поведение на друго лице – председателят на Кооперацията и върху това, че “ соченият нормативен акт Наредба № 11 не е от кръга на подзаконовите актове, които се вменяват в задължение на водачите на извънгабаритното МПС.”
Възражението, в двете му посоки, е получило отговор от ВТАС, като независимо от това, съображенията на последния предопределили отхвърляне на идентичните възражения като неоснователни, са останали вън от погледа на жалбоподателя. Нито едно от съображенията не се оспорва. Наново се претендира наличието на виновно поведение у трето лице, чиято наказателна отговорност не е ангажирана от прокурора, както и неприложимост на Наредба № 11 спрямо подсъдимия-жалбоподател.
Настоящият състав на ВКС не намери основание за несъгласие с изводите на въззивната инстанция по приложението на правото, т.к. те съответстват на фактите, закона, практиката по неговото приложение и правилата на формалната логика. В тази връзка ВКС се солидаризира с ВТАС по въпросите свързани с наличието на данни за виновно поведение у трето лице, неангажирано от прокурора като подсъдим, но при рамките на наказателното производство очертани от обвинителния акт, този въпрос не може да получи разрешение в настоящото производство.
Що се отнася до приложимостта на Наредба № 11, очевидно са пренебрегнати нормите на чл.139 ал.2 от Закона за движение по пътищата и § 11 ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на същия (в редакцията от бр.115/30.12.2004 г. в сила от 01.01.2005 г. – с оглед времеизвършване на деянието), съгласно които движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал.1 т.2, както и движението на ППС, превозващи опасни товари, се извършва по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните работи, които издават наредби и инструкции за прилагането на ЗДП. Посочените подзаконови нормативни актове по прилагането на ЗДП, ведно с него регламентират права и задължения свързани с управлението на ППС. Поради това и правилно отговорността на подсъдимия е ангажирана заради допуснатото от него нарушение на чл.8 от същата Наредба.
На плоскостта на изложеното ВКС намери, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в рамките на приетото за установено от фактическа страна законът правилно е приложен.
Оспорването на основанието за отговорността задължава ВКС да вземе отношение и по обема на същата. В тази насока не се установява наложените на подсъдимия наказания да са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК. По вид и размер те са справедливи и способствуват постигането на целите на наказанието.
Правилно и законосъобразно е ангажирана и гражданската отговорност на жалбоподателя за причинените неимуществени и имуществени вреди. Не са налице основания да се приеме, че първите са определени по размер в разрез с изискването за справедливост, очертано от чл.52 ЗЗД.
По жалбата на гражданския ответник:
Възразява се, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, като се твърди, че “такива данни по делото са налице”. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че касационната жалба следва да съдържа основанията, които предопределят претенцията за наличието на едно или друго от касационните основания по чл.348 НПК, т.к. пределите на касационната проверка са поставени в пряка зависимост от волята на жалбоподателя, която следва да бъде ясна и несъмненна. ВКС няма право да запълва празноти в тази воля, нито пък да прави относителни изводи за неясна такава, т.к. това изначално предполага недопустима намеса и превратност. Иначе казано опорочава пределите на касационната проверка и тяхната зависимост от волята на страната предизвикала я. Изложеното по-горе, достатъчно ясно показва, че изводите на въззивната инстанция относно отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия, се оспорват декларативно. Мотивите на обжалваната присъда не дават основание да се приеме, че за това е имало основание. В тях се съдържат изчерпателни, детайлни съображения, които са довели до отрицателния извод на решаващия съд. Тях ВКС възприема изцяло, поради съответност с установени факти.
По аналогичен начин се оспорват и размерите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди – те според касационната жалба “са завишени”. При съображенията на ВТАС в тази насока, така направеното възражение не само е декларативно, но и неоснователно.
На последно място се възразява, че предявените граждански искове за имуществени вреди са недоказани, при съображения, че за този, присъден в полза на гражданската ищца Д. липсва обвинение срещу подсъдимия. Възражението е неоснователно. Същото е получило отговор от въззивната инстанция, който ВКС не намира за необходимо да приповтаря тук.
При тези съображения ВКС І-во наказателно отделение прецени касационните жалби за неоснователни и като не намери основания за изменение или отмяна на оспорената въззивна присъда, на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 77 постановена по внохд № 71/08 г. на Апелативен съд – гр. В..
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top