Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. София, 27 септември 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 493 по описа за 2018г.г.
Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим чрез защитника му срещу решение № 50/22.03.2018г. по ВНОХД № 480/2017г. по описа на Варненски апелативен съд.
В касационната жалба се релевира основание, свързано с явна несправедливост на наложеното наказание, като се акцентира на неоценка на обстоятелства, свързани с характера на нараняванията на пострадалия и особеното психологическо състояние на дееца.
Иска се намаляване на наложеното наказание до „един пределен минимум“.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че касационната жалба на подсъдимия не е основателна и моли да се остави без уважение.
Частният обвинител по делото С. А. Б., редовно призован, не се явява и не дава становище.
Подсъдимият Н., редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощеният му защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа искането за намаляване на наложеното наказание.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда от 19/01.11.2017г. по НОХД № 206/2017г. на Окръжен съд-Добрич подсъдимият И. П. Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК и му е наложено при условията на чл.58, б.“а“, вр.чл.55, ал.1, т.1 наказание от 5 години и 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим и със зачитане на предварителното задържане и мярката за неотклонение „домашен арест“.
С атакуваното въззивно решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Касационната инстанция констатира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Възраженията, съдържащи в себе си касационните оплаквания, разгледани по същество, се определят от настоящия съдебен състав като неоснователни.
Въззивната инстанция е имала възможността да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото, като на нейното внимание са били поднесени идентични възражения, каквито се ангажират с касационната жалба. Няма основание да се оспорва изразеното съгласие с фактическата обстановка, установена от съда от първата инстанция при изпълнение на процедурата по чл.373, ал.2, вр.чл.372,ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК. Установените факти по делото са такива след внимателно и прецизно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са в обем, достатъчен за крайни и категорични фактически и правни изводи.
Няма обстоятелства, които да не са подложени на анализ и самостоятелна преценка от въззивната инстанция, включително и претендираните във възраженията на защитата.
Характерът на нараняванията не изключва наличието на пряк умисъл у дееца, а напротив- потвърждава изводите в този смисъл. Трябва да се отбележи, че освен, че са многобройни и преимуществено нанесени в жизнено важни области на човешкото тяло – поясна област и дясна гръдна половина, техният интензитет е повлиян от активната съпротива на пострадалия Б.. Само последната е попречила на дееца да осъществи докрай своя замисъл – да отстрани препятствието в лицето на пострадалия, включително и като го лиши от живот. Разбира се, целта е била да достигне преследваните от него св.С. и св.А., но очевидно е, че тя не изключва, а се развива успоредно с намерението да лиши от живот постр.Б., който се явява пречка при реализацията на тази основна цел – при условията на т.н.“пряк алтернативен умисъл“.
С оглед на това касационната инстанция не намери никакво основание да възприеме, че тези обстоятелства не са отчетени при определяне на наказанието. Последиците от многократната употреба на ножа от подс.Н. не са с тежки последици, но това не се дължи на нежеланието му да нанесе тежки увреждания, а на оказаната своевременно високоспециализирана медицинска помощ, както и на отбелязаната вече активна съпротива на пострадалия, насочена към това да предпази в първия момент свидетелите С. и А., а след това и самият себе си от нападението на подс.Н..
Поради това касационната инстанция не намери основание да отчете характера и вида на нараняванията като смекчаващо вината обстоятелства, което при това не е било взето предвид от предходните инстанции при определяне на наказанието.
Същото се отнася и до възражението, свързано с психологическото състояние на дееца, определено като близко до физиологичен афект от страна на защитата. Това обстоятелство е надлежно обсъдено от двете предходни инстанции, доколкото поведението на св.С. и А. по никакъв начин не може да бъде съотнесено с това на постр.Б., за да може подсъдимият да черпи каквато и да е привилегия.
Дори и да можеше да се допусне (тук вж.ППВС № 12/73г., I.4, втори абзац), че свидетелите С. и А. са имали застрашаващо поведение и са предприели действия към неизбежно нападение, то реакцията на подс.Н. го е прекратила (доколкото подс.Н. не е имал задължение да избяга – пак съобразно ППВС № 12/73г. I.6, втори абзац). Поради това следва с положителност да се заключи, че нападението е прекратено- пак ППВС № 12/73г., I.5, първи до трети абзац вкл. И ако поведението му може да се преценява по отношение на св.С. и А. в светлината на смекчаващи вината обстоятелства, то по отношение на трето лице, каквото се явява постр.Б., това не е възможно.
Именно поради това касационната инстанция отхвърли и това възражение на защитата като неоснователно.
В заключение не намери и друго обстоятелство, което да се прецени в полза на дееца и да определи определеното наказание като явно несправедливо. То е определено при условията на недовършен опит, като съдът от първата инстанция е слязъл значително под установения минимум от десет години, почти наполовина. В този си вид и размер е достатъчно снизходително, при което са отчетени всички необходими и значими смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, включително здравния и психологически статус на дееца, чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Касационната инстанция не намери основание за по-нататъшно снизхождение, поради което прие, че следва да остави касационната жалба без уважение като неоснователна.
С оглед изложеното касационният състав намери, че са налице условията за цялостно потвърждаване на атакуваното въззивно решение, при липса на основания за ревизията му.
Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 50/22.03.2018г. по ВНОХД № 480/2017г. по описа на Варненски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: