Изх. № 53-04-88/01.04.2014 г.
ЗДДС,
ППЗДДС,
чл.10, ал.1
§ 1, т.4 от ДР
чл.94, ал.2
чл.107, т.3
чл.100, ал.1
чл.132, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” .. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № …/23.01.2014 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитванията е изложена следната фактическа обстановка:
ЕТ … има регистрация в Търговския регистър и притежава удостоверение с № …/09.01.2014 г. Едноличният търговец е поемател на ЕТ ….
ЕТ … е служебно дерегистрирана по ЗДДС от органите по приходите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли ЕТ … да се регистрира по ЗДДС, в какви срокове и дали регистрацията следва да е задължителна или по избор?
2. Ако ЕТ … не се регистрира по ЗДДС възниква ли задължение за физическото лице да уведоми органите по приходите и какви процесуални действия могат да предприемат органите по приходите по отношение на отказа наЕТ …да се регистрира по ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпроси:
Съгласно чл.94, ал.2 от ЗДДС във вр. с § 1, т.4 от ДР на Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), идентификационният номер на лицата за целите на ЗДДС е идентификационният им номер, пред който се поставя знакът „BG”.
Видно от чл.107, т.3 от ЗДДС, основание за задължителна дерегистрация е заличаването на едноличния търговец от търговския регистър.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗДДС регламентира, че при преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон (ТЗ) не е налице доставка на стоки или услуги от преобразуващия се към приобретателя. За лицето, което на основание чл.10, ал.1 от закона придобие стоки и услуги от регистрирано лице, ще възникне задължение за регистрация по реда на чл.132, ал.1 от ЗДДС. Следва да се отбележи, че лицето, към което преминава имуществото на преобразуващото се дружество, е правоприемник на всички права и задължения по ЗДДС във връзка с получените стоки и услуги.
В конкретният случай, поемането на предприятие от починал ЕТ по реда, регламентиран в разпоредбата на чл.60 от ТЗ, не попада в обхватана чл.10, ал.1, т.1 от ЗДДС респективно чл.132, ал.1 от ЗДДС.
В тази връзка, за ЕТ …няма да възникне задължение за регистрация по реда на чл.132, ал.1 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че с оглед на задължителната регистрация по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС, ЕТ следва да следи реализирания оборот в размер на 50 000, 00 лв. (петдесет хиляди лв.) и е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
Също така, ЕТ … може да се регистрира по избор на основание разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘