Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
Гр. София, 27 май 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 703 по описа за 2013 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. В. И. (подадена лично и чрез адв. С. Р.), против решение № 472 от 10.01.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1138/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 2 състав, с искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо.
Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано с неприлагане на института по чл. 55 от НК и невзети под внимание като смекчаващи отговорността обстоятелства: младата възраст на дееца, самопризнанието и съдействието за разкриване на истината.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и направеното с нея искане.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, а наказанието за справедливо наложено.
Частният обвинител М. М. Н. не взема становище по делото.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата,
изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши
касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 472 от 10.01.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1138/ 2012 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 2 състав потвърдил присъда № 272 от 09.10.2012 г. по н.о.х.д. № 4381/ 2012 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 3 състав, с която подсъдимият В. В. И. бил признат за виновен в това, че за времето от 13.50 ч. на 06.04.2012 г. до около 02.30 ч. на 11.04.2012 г. в гр.С., при условията на продължавано престъпление, с две отделни деяния отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 224.00 лв., като употребил сила и престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение в затвор, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Съдът приспаднал, на основание чл. 59 от НК, при изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимият бил задържан с мярка за неотклонение ,,задържане под стража”, считано от 16.04.2012 г. до влизане на присъдата в сила. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото.
Касационната жалба на подсъдимия В. В. И., с наведен довод за явна несправедливост на наложеното наказание, е неоснователна.
Въззивната инстанция е подложила на повторна оценка и анализ всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства, като е намерила за справедлива преценката на първоинстанционния съд.
Подсъдимият изложил в жалбата си, че при определяне на наказанието не били обсъдени смекчаващите отговорността обстоятелства, като: младата му възраст, самопризнанието и съдействието за разкриване на обективната истината.
Възрастта на подсъдимия И. е била отчетена от съдебните състави като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне на размера на наказанието (л. 20 от в.н.о.х.д. № 1138/ 2012 на С.А.С.) и изложеното възражение от касатора е несъстоятелно.
Подсъдимият не е дал обяснения в хода на досъдебното производство, а първоинстанционното съдебно следствие протекло по реда на глава Двадесет и седма от НПК, след изрично заявено признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това признание и съгласието на подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти, са взети предвид от закона за провеждане на съкратено съдебно следствие, а определеното в тази процедура наказание лишаване от свобода се намалява с една трета. Признанието на фактите не може да бъде повторно отчетено като индивидуализиращо обстоятелство, освен в случаите на дадени самопризнания преди започване на съкратената процедура, с които деецът е оказал съдействие на разследващите органи за по-бързото и пълно разкриване на престъплението (в т см: т. 7 от ТР № 1/ 2009). Поради отсъствието на принос от страна на подсъдимия И. за своевременното разкриване на престъплението съдилищата не открили допълнителни предпоставки за смекчаване на наказателната му отговорност. Затова и правилно въззивната инстанция не е отчела признанието за индивидуализиращо обстоятелство.
Личността на подсъдимия, характеризирана от предходните му осъждания за престъпления против собствеността и невлияещи върху правната квалификация на грабежа, липсата на поправителен ефект от вече изтърпените наказания за социално приемливо поведение от дееца, изградената у него устойчива асоциална нагласа за обогатяване, сравнително високия предмет на престъпление и интензитета на използваното физическо насилие над пострадалите, включително с пренебрегнатото доверие спрямо постр. З. обосновават справедливо наложената при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК санкция от шест години лишаване от свобода.
Данните по делото не разкриват изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства, нито тяхната многобройност до степен, позволяваща приложението на института по чл. 55 от НК. Искането на подсъдимия за приложението на този институт при определяне на наказанието е неоснователно. Наложеното на подсъдимия В. И. наказание е съответно на извършеното престъпление, на личността на дееца и на целите по чл. 36 от НК, поради което е справедливо. Отсъства необходимост от привеждане на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и не се налага изменение на въззивното решение. Обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 472 от 10.01.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1138/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 2 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.