Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
София, 23.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Бисер Троянов н.д. № 1120 по описа за 2019 г.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Х. П. М., А. И. С. и В. И. Г. против решение № 157 от 27.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № 169/2018 г. на Великотърновския апелативен съд, с касационни доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В жалбата на подсъдимия В. И. Г., подадена чрез адвокат С. Б., се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения с отказа на съдилищата да допуснат нова техническа експертиза за скоростта на движение на мотокара преди задните му колела да застъпят тялото на пострадалия, както и доказателства за проведения от пострадалия телефонен разговор по време на инцидента. В останалата си част жалбата не съдържа касационни доводи, а личната оценка на касатора за събраните доказателства и направения от съдилищата фактологичен анализ. Настоява за постановяване на съдебен акт, с който да бъде оправдан.
В общата жалба на подсъдимите Х. П. М. и А. И. С., подадена чрез адвокатите М. В. и Д. С., са развити доводи за липса на причинна връзка между немаркираните с боя пътни маршрути в склада и смъртта на пострадалия, както и за неправилен извод за съставомерно деяние, извършено чрез бездействие, поради виновно неизпълнение на общи изисквания за безопасност на труд. Правят се алтернативни искания са оправдаване на подсъдимите или за връщане на делото за ново разглеждане.
От подсъдимите Х. П. М. и А. И. С. са постъпили и самостоятелни жалби идентични по съдържание помежду им и с подадените от тях преди образуване на въззивното производство.
С писмено допълнение към жалбата адвокат И. Л., защитник на подсъдимия Х. П. М., добавя нови доводи, свързани с допуснатото още на досъдебното производство процесуално нарушение двамата подсъдими М. и С. да бъдат защитавани от едни и същи защитници, въпреки противоречивите им интереси по обвинението. Липсата на мотиви в съдебния акт е изведена с неясни или отсъстващи правни изводи за причинната връзка между поведението на подсъд. М. и смъртта на пострадалия; празнотата на факти относно мястото и начина на действие (бездействие) на подсъдимия и конкретните дължими мерки, които е следвало да предприеме за осигуряване на безопасни условия на труд; игнориране на доказателства; липса на съображения за субективната страна на деянието и др. Твърди, че подсъдимият М. не е работодател по смисъла на закона и деянието по чл. 123, ал. 1 от НК е несъставомерно, а част от инкриминираните разпоредби, за чието нарушение е признат за виновен, не съдържат конкретни предписания.
Касационните основания в жалбата на подсъдимия А. И. С. са доразвити в писмено допълнение, изготвено от защитника адвокат Е. П.. За процесуално нарушение се сочи липсата на мотиви, тъй като съдебните актове преповтарят съдържанието на инкриминираните разпоредби, но остава скрит изводът на съда кои са конкретните задължения на дееца, които въззивният съд счита за неизпълнени и пряко да са довели до смъртта на работника: какви мерки е следвало да предложи за подобряване на безопасността на труда, налице ли е причинна връзка. Възразява срещу въззивния извод, че в качеството му на инспектор здраве и безопасност на работата подсъд. С. няма правното задължение да разяснява нормативната база. Твърди, че част от доказателствата по делото не са били обсъдени, а някои от възраженията на защитата са оставени без отговор (за незадължителния характер на маркировката и поставянето на знаци и сигнали с оглед реално създадената организация в дружеството и взетите мерки за безопасни условия на труд; за липсата на вина у подсъдимия след създаването на комитет по условия на труд по чл. 27 от ЗЗБУТ; че задължението за правилна обработка на товарите и за гарантиране на безопасността на работещите е възложено на началника на смяната. Допуснатите съществени процесуални нарушения според подсъдимия С. водят и до неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание пред касационната инстанция адвокатите И. Л. и Е. П. поддържат жалбите по изложените в тях и в писмените допълнения правни съображения.
Подсъдимият В. И. Г. и неговият защитник не вземат становище.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита постъпилите жалби и допълненията към тях за неоснователни и пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С присъда № 9 от 07.02.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 741/2017 г., Русенският окръжен съд е признал тримата подсъдими за виновни в самостоятелно извършено от всеки от тях престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК за това, че на 23.03.2015 г. в [населено място], в склад за метали, закрито хале, находящо се на [улица], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и независимо един от друг причинили по непредпазливост смъртта на Д. П. П., поради което наложил следните наказания:
– на подсъдимия Х. П. М., в качеството му на работодател – управител и изпълнителен директор на „П. Б.“ Е., [населено място] – наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66 от НК, за изпитателен срок от три години;
– на подсъдимия А. И. С., в качеството му на инспектор здраве и безопасност на работата в „Б. ДМ“ О. , [населено място], на когото е възложено да изпълнява поети задължения по чл. 1 от договор за поръчка от 03.01.2015 г., сключен между „П. Б.“ Е., [населено място] и „Б. ДМ“ О., [населено място], за подпомагане на дейността на едноличното дружество чрез предоставяне на услуги във връзка със безопасност при работа – наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66 от НК, за изпитателен срок от пет години.
– на подсъдимия В. И. Г., в качеството му на водач на мотокар – наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание на чл. 66 от НК, за изпитателен срок от три години.
С въззивно решение № 157 от 27.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № 169/2018 г. Великотърновският апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимите Х. П. М. и А. И. С. да са нарушили някои от инкриминираните им нормативни правила за здравословни и безопасни условия на труд, а също намалил наказанието на подсъд. С. на една година лишаване от свобода, както и изпитателния срок на три години.
Касационните жалби на тримата подсъдими са подадени в законовия срок и от лица, които имат право да обжалват, поради което се явяват процесуално допустими.
Разгледана по същество жалбата на подсъдимия В. И. Г. е неоснователна, поради което въззивното решение в оспорената му част следва да бъде потвърдено, докато касационните жалби на другите съпроцесници са основателни и налагат повторно разглеждане на делото.
По касационната жалба на подсъдимия Г..
Не е допуснато посоченото от касатора неправилно приложение на материалния закон.
Фактите по делото сочат, че на 23.03.2015 г. подсъд. Г. натоварил с управлявания от него мотокар – челен товарач „K. D. 250-12 LB, рулон от листове ламарина. Рулонът бил предварително белязан от пострадалия Д. П., в чийто задължения на „талиман“ влизал още и контролът по правилното натоварване на стоката. След вдигането на първия рулон местоположението на пострадалия било възприето от водача, тъй като двамата направили специфични жестове с ръце, че и останалите листове с ламарина са маркирани със знак „х“, а подсъдимият – че е разбрал точно кои рулони от склада после да натовари. Подсъдимият Г. извършил ляв завой. Техническите особености на мотокара позволявали при завой напред и наляво задните колела да се насочват в противоположна посока (надясно), като минималният външен радиус на завиване на най-издадената част на специалната машина е 4,60 м. В този момент талиманът стоял от дясната страна на мотокара пред задното колело. При изпълняваната маневра задното дясно колело излязло извън габаритната широчина на мотокара, достигнало до пострадалия П., застъпило левия му крак и продължило с прегазването на цялото тяло.
При така установените от съдилищата факти по случая подсъдимият Г. законосъобразно е осъден за извършеното от него престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Правилно е преценено, че деецът не е проявил необходимата предпазливост спрямо пострадалия при изпълнение на маневрата със специалната транспортна машина на територията на склада. По този начин немарливо са извършени професионалните действия по товарене и транспортиране на стоки от склада. Подсъдимият е пренебрегнал спазването на изискванията в експлоатационните документи за управляваната от него машина и технологичните инструкции (задължение по чл. 14 от Наредба № 10/07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (обн., ДВ, бр. 112/ 23.12.2004 г.). Съгласно „Ръководство на оператора на машина K. D. 200-300“ на водача е вменен ангажимента постоянно да следи никой да не се намира на пътя на машината и нейното навесно оборудване, като бъде изключително предпазлив на тези места, където в близост до машината е възможно да се появят хора или други транспортни средства (т. 2.4 и т. 5.4.1 от „Правила по техника на безопасност…“ към цитираното по-горе ръководство). Деянието е извършено при непредпазлива форма на вина (небрежност), като подсъд. Г. не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен (според нормативните изисквания по-горе) и е могъл (заради професионалното обучение за работа с мотокар и технологичните му характеристики) да предвиди, че при изпълняваната маневра задните колела могат да увредят работника. На местопрестъплението не е имало други лица, освен пострадалия талиман, останалите работници не са били наблизо, поради което водачът на мотокара е следвало да се съобрази с местоположението само на едно лице, с което дори работи заедно. Като е отклонил вниманието си от пряко извършваната дейност подсъд. Г. е нарушил и задължението си по чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд – да се грижи за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност. Макар същото задължение да се отнася и до всеки друг работник (да се грижи за своето здраве и безопасност), неизпълнението му от пострадалия талиман не изключва вината у подсъдимия и не води до отпадане на наказателната отговорност. Професионалната дейност е изпълнена немарливо, подсъдимият Г. не е проявил нужното старание и предпазливост спрямо пострадалия, когото прегазил при изпълнение на рутинна маневра на територията на склада.
За процесуални нарушения се сочат отказите за назначаване на нова техническа експертиза, която да определи скоростта на движение на мотокара непосредствено преди инцидента и за събиране на доказателства за проведения от пострадалия телефонен разговор по време на инцидента. Касаторът подновява тези възражения, след като въззивното решение съдържа отговор по тях (с. 35).
Правилно е съждението на апелативния съд, че доказателствените искания на страните се допускат когато са относими към обвинението и могат да допринесат за изясняване на фактическата обстановка по делото. Само неоснователните откази на съда, с които се препятства разкриването на обективната истина, нарушават основния процесуален принцип по чл. 13 от НПК и водят до съществено ограничаване на процесуалните права на страните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Претендираната с касационната жалба експертиза е неотносима към главния предмет на доказване, защото установяването на действителната скорост на движение на мотокара преди маневрата не се намира в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат – смъртта е настъпила по време на изпълнение на маневрата, а не преди това. Експертните изчисления не могат да дадат отговор на укорително поставения в касационната жалба въпрос – защо пострадалият се е приближил на опасно близко разстояние до завиващата машина. По изложените по-горе факти мотокар K. D. е със особена технологична специфика на движение, която е известна на подсъдимия. Той предварително е могъл да прецени дали при изпълнение на завоя тежката машина може да засегне пострадалия, който до този момент е стоял на безопасно разстояние – отстрани на машината. Неоснователна е и претенцията за нови доказателства относно държания от пострадалия П. мобилен апарат – водил ли е телефонен разговор или не, защото дори и да се е разсеял с телефонна комуникация това обстоятелство не води до отпадане на наказателната отговорност на водача да охранява живота и здравето на околните. Не е оневиняващо за подсъдимия и обстоятелството, че пострадалият П. е имал умения за работа с конкретния мотокар и е могъл само да се предпази, защото отговорността за безопасност на труда е възложена на управляващия водач.
Останалите възражения на касатора не касаят главния факт на доказване в процеса или представят различна фактическа обстановка от приетата по делото. И тъй като касационната инстанция в това първо по реда производство няма правомощия да проверява установените по делото фактически положения и да приема нови такива, тези възражения не подлежат на касационен преглед.
По касационните жалби на подсъдимите Х. П. М. и А. И. С..
Жалбите са основателни. Въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, които налагат отмяна на постановеното решение в частта за наказателната отговорност на двамата подсъдими и връщане на делото за ново разглеждане.
1. Въззивното решение е постановено при липса на мотиви по чл. 348, ал. 3, т. 2 във в с ал. 1, т. 2 от НПК.
Според осъдителната част на присъдата и потвърдилото го решение изпълнителното деяние по чл. 123, ал. 1 от НК е осъществено чрез бездействие – непредприемане от страна на подсъдимите М. и С. на действия, предписани в:
· чл. 5, ал. 1 „Работодателят поставя знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа съгласно тази наредба на места, където рисковете не могат да бъдат предотвратени или намалени чрез средства за колективна защита или мерки, методи или процедури за организация на работата…..“ и
· чл. 10, ал. 5 „Транспортните маршрути се маркират трайно с цветове за безопасност съгласно приложение № 5.“
от Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (издадена от министъра на труда и социалната политика, министъра на извънредните ситуации и министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2009 г.), както и в:
· чл. 48 „Пътните маршрути се определят, разполагат и оразмеряват в зависимост от тяхното предназначение….“ и
· чл. 51 „Пътните маршрути се означават и маркират, поддържат и контролират съгласно установените изисквания……“
от Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (издадена от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, обн., ДВ., бр. 88 от 08.10.1999 г.).
Посочените разпоредби са единствените сред множеството инкриминирани текстове, които предвиждат конкретни мерки за безопасни условия на труд, за разлика от останалите, посочени по-долу в п.3, представляващи общи правила.
Двамата подсъдими са признати за виновни в престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК за независимо съпричиняване на смъртта на работника П..
Непредпазливо престъпление може да се извърши едновременно от два или повече дейци при независимо съпричиняване, когато всеки един от тях самостоятелно осъществява изпълнителното деяние, предвидено в състава на това престъпление, довършеното деяние поражда причината за настъпване на общественоопасния резултат, също предвиден в състава, като между деянието и резултата е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Извършителите не са съучастници по смисъла на чл. 20 от НК, защото престъплението не е умишлено и защото самостоятелната им дейност е осъществена независимо от поведението на другите, като не се обхваща от общ умисъл между тях. Макар и много рядка на практика хипотезата на независимото съпричиняване може да се прояви тогава, когато двама или повече дейци, независимо един от друг, предприемат осъществяване на едно и също непредпазливо престъпление с общ престъпен резултат.
Съдилищата са посочили нарушените според тях и обвинението правни разпоредби, запълващи обективната страна на бланкетния състав на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, но в съдебните актове липсват разсъждения дали задължението, предвидено в правните норми, тежи върху няколко субекти едновременно. За да осъществят инкриминираното им престъпление подсъдимите М. и С., независимо един от друг, трябва да са бездействали в ситуация, в която нормативният акт е повелявал да действат (заедно или всеки от тях самостоятелно и отделно от другия).
Подсъдимите имат различно служебно качество. Подсъдимият М. е управител на „П. Б.“ Е., докато подсъд. С. е инспектор здраве и безопасност на труда в „Б.“ О.. Различните служебни дейности обхваща различни правомощия. Сред мотивите на въззивното решение липсва съждение дали адресат на нарушените правни задължения, цитирани по-горе, са и двамата подсъдими, а ако не – кой е действителният им адресат и дали съвпада с някой от подсъдимите. Инкриминираните разпоредби не са разгледани във взаимовръзка и с още едно особено обстоятелство – че с договор за поръчка от 03.01.2015 г. „П. Б.“ Е. е възложил на „Б.“ О. осъществяването на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Това поставя необходимостта от излагане на допълнителни правни изводи в какъв обем са прехвърлените правомощия от едното дружество на другото – дали прехвърлянето делегира неизпълнените правни задължения изцяло на подсъд. С. като инспектор по здравословни и безопасни условия на труд, или с делегацията те стават съвместни задължения за двамата подсъдими, или изобщо не се обхващат от поръчката. И дали важат за подсъд. М. в качеството му на работодател по смисъла на цитираните разпоредби.
На следващо място, в решението липсват мотиви дали общественоопасното бездействие обективно е довело до настъпването на смъртния резултат, както и дали съществува пряка причинно-следствена връзка между тях. Недостъпни за касационната проверка и за знанието на процесуалните страни остават отговорите на въпросите: доколко неочертаната с боя пътна маркировка, предназначена за движение на мотокари в склада, е способствала за производствения инцидент; могъл ли е пострадалият работник да се съобрази с разположените по пода цветни маршрути и да не ги застъпва по време на движение на специалната самоходна машина или увреждането е могло да настъпи и въпреки полагането на маркировка (която обективно липсва). Отсъстват и необходимите правни съждения дали такава маркировка е била необходима след предприетите от двамата подсъдими самостоятелни действия и взети мерки за здравословни и безопасни условия на труд – изготвените от подсъд. С. правила ПУ 006, утвърдени на 12.03.2014 г. от подсъд. М.; други инструкции изготвени и утвърдени от подсъдимите; създаденият на 19.03.2014 г. комитет по чл. 27 от ЗЗБУТ и др. Затова и напълно основателно подсъдимите и техните защитници се оплакват от пренебрегнатите с въззивния съдебен акт техни възражения.
Като не е отговорил на тези съществени въпроси за обосноваване на наказателната отговорност на всеки от подсъдимите, а е признал и двамата за виновни по обвинение за независимо съпричиняване на смърт, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение – липса на мотиви. Правната теза за виновно и противоправно поведение от подсъдимите М. и С. се оказва необоснована и изградена на предположения, тъй като отсъства изложение на вътрешното съдийско убеждение по съществени за делото въпроси по чл. 301, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.
Допуснатото нарушение налага отмяна на въззивното решение в наказателно-осъдителната му част за извършеното от подсъдимите Х. П. М. и А. И. С. при независимо съпричиняване престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Делото в тази му част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Великотърновския апелативен съд, от стадия на съдебното заседание.
2. Въззивният съд е оправдал подсъдимия М. за част от инкриминираните му нарушения по: чл. 281, ал. 5 от КТ, чл. 16, ал. 1, т. 1 и 7 от ЗЗБУТ, чл. 3, т. 2 и чл. 211, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/ 1999 г., чл. 5, ал. 1 и 4 от Наредба № 12/ 30.12.2005 г., чл. 1, т. 1, чл. 5, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г.
С въззивното решение и подсъдимият С. е оправдан за нарушения по: чл. 3, т. 2 и чл. 211, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/ 1999 г., чл. 3 от наредба № 10 от 07.12.2004 г., чл. 4, т. 1 и чл. 5, ал. 1 и 4 от Наредба № 12/ 30.12.2005 г., чл. 1, т. 1, чл. 5, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г.
Въпреки предприетите правни действия апелативната инстанция не е изложила мотиви защо счита за нарушени част от останалите разпоредби (извън правилата по чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 от Наредба РД-07/8 от 20.12.2008 г. и чл. 48 и чл. 51 от Наредба № 7 от 1999 г. – съображения по тях бяха изложени по-горе).
Разпоредбите на чл. 275, ал. 1 от КТ; чл. 14, ал. 1 и 2 и чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, чл. 3 и 5 от Наредба № 10/ 07.12.2004 г.; чл. 4, т. 1 от Наредба № 12/ 30.12.2005 г. съдържат общи изисквания, без да сочат конкретни правни задължения за субектите. Такива примерни мерки, с чието неизпълнение въззивният съд счита, че е причинена смъртта на работника, не са описани в мотивите на съдебния акт. Въззивният съд е преповторил подхода на първата инстанция да препише текстовата част на инкриминираните разпоредби и без да изложи правни съображения да направи крайно умозаключение за нарушаване на тези правила от двамата подсъдими. Като неподкрепени с доводи съдебните изводи се оказват предположения, а въззивното решение – постановено при липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК по важни за наказателната отговорност въпроси.
3. Допуснато е нарушение на чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК.
Подсъдимите Х. М. и А. С. са с противоречиви интереси по делото.
Подсъдимият М. е признат за виновен по обвинение в това, че немарливо е изпълнил свои задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а подсъдимият С. – че не е изпълнил задължението си да информира и консултира управителя на дружеството (подсъд. М.) за прилагането на такива разпоредби. И двамата подсъдими са обвинени за нарушения на едни и същи разпоредби.
Защитната позиция на подсъд. М. по делото е, че мерките за които е обвинен не са предприети, защото не е имал препоръки или предписания за това, докато подсъд. С. твърди, че не е информирал съпроцесника си и не го е консултирал, защото такива мерки не били нужни или защото не е длъжен да разяснява цялата нормативна база.
Подсъдимите са били защитавани от един и същи адвокати. Двамата съпроцесници не са изразили изрично по делото становището си по чл. 94, ал. 2 от НПК. Въззивният съд не е констатирал и не е отстранил това нарушение.
Нарушението на чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК е съществено тогава, когато при противоречиви интереси единият от подсъдимите има защитник, а останалите нямат, така и когато са защитавани от общ защитник, или съвместно от няколко защитници, независимо от разпределението на защитата по обвинението. Общата защита на взаимно несъвместими интереси е неефективна, защото не може да обхване всички позиции на подсъдимите, противопоставящи се едни на други – защитавайки едната позиция защитникът може да увреди позициите на друг от защитаваните и обратно. Случаите на относително задължителна защита по чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК се преодолява по волята на защитавания и изразеното от него съгласие да се защитава сам или от друг защитник, включително и служебно назначен от съда (по аргумент от чл. 94, ал. 2 от НПК). За всичко това подсъдимият следва да бъде уведомен от председателя на съдебния състав, като му бъдат разяснени всички обстоятелства, създаващи неясноти и трудности пред вземане на решението по ал. 2.
Апелативният съд не е уведомил подсъдимите М. и С. за създадените им с обвинението взаимно противоречиви интереси, както и за правото им да изразят съгласие по общата им защита. Ето защо, допуснатото нарушение на чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК е съществено, защото накърнява правото на защита на двамата подсъдими по чл. 15, ал. 1 – 3 от НПК. С процесуалното си бездействие въззивният съд е пренебрегнал задължението си да предостави всички процесуални средства за защита на правата и законните интереси на подсъдимите с противоречиви интереси, включително всеки един от тях да бъде защитаван от различен защитник по чл. 91, ал. 1 или 2 от НПК. Не е разяснил и законовата възможност за отпадане на задължителната защита, след заявена от тях воля и съзнание за породени в процеса противоречиви интереси между тях. Достатъчно е било въззивният съд да запита подсъдимите М. и С. дали ще се възползват от възможността по чл. 94, ал. 2 от НПК и да продължи разглеждането на делото при утвърдителен техен отговор. По този начин нарушението е могло да бъде отстранено. Същото не подлежи на поправяне в касационното производство, защото въпросите за доказателствената проверка и анализ, както и за приетата по обвинението фактическа обстановка, са станали окончателни с въззивното решение, като исканията и възраженията по тези въпроси вече са преклудирани.
По начало съществените процесуални нарушения се отстраняват на този стадий от процеса, в който са допуснати. Отклонение от принципа е допустимо тогава, когато нарушението може да бъде отстранено и в някой от следващите стадии на производството, включително и от по-горната съдебна инстанция.
Констатираното нарушение в настоящия случай може да бъде отстранено от въззивната инстанция, като при повторното разглеждане на делото двамата подсъдими М. и С. бъдат защитавани от различни адвокати или недвусмислено всеки от подсъдимите направи волеизявление по смисъла на чл. 94, ал. 2 от НПК.
Воден от изложените съображения Върховният касационен съд счете за правилно и законосъобразно въззивното решение в частта, с която подсъдимият В. И. Г. е признат за виновен в престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден. В останалата си част въззивният съдебен акт е постановен при съществени процесуални нарушения, които налагат неговата частична отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Великотърновския апелативен съд, от стадия на съдебното заседание.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 157 от 27.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № 169/2018 г., по описа на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда за извършено при независимо съпричиняване престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК от подсъдимите Х. П. М. и А. И. С. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част, с която е потвърдена присъдата за извършеното от подсъдимия В. И. Г. престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.