3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр. София, 11 ноември 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Бисер Троянов
при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………….. в присъствието на прокурора … Колова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 904 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. К. К. против присъда № 11 от 2.04.2013 г. на Хасковския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 50/2013 г.
В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 НПК. Подкрепят се с доводи, че присъдата е изградена върху негодно доказателствено средство, а обвинението е недоказано по несъмнен начин. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание защитникът (адв. С.) поддържа касационната жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна, тъй като съдът не се е произнесъл дали подсъдимият К. е продал акцизни стоки без бандерол по повдигнатото му обвинение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 11 от 2.04.2013 г. по в. н. о. х. д. № 50/2013 г. Хасковският окръжен съд е отменил оправдателната присъда № 412 от 6.12.2012 г. на Районния съд – гр.Димитровград по н. о. х. д. № 409/12 г. Признал е подсъдимия П. К. К. за виновен в това, на 20.01.2012 г. в [населено място] да е държал акцизни стоки без бандерол – 480 кутии с цигари, марка „Corsair” на стойност 3 600 лева, без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажен случай и деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 28 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение наказанието по н. о. х. д. № 351/2011 г. от шест месеца лишаване от свобода. Определил е затворническо общежитие от закрит тип и първоначален строг режим. На основание чл. 234, ал. 3 НК е отнел предмета на престъплението. Разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Твърди се, че съдът е използвал протокол за оглед на местопроизшествие, от който не става ясно колко стека цигари са били намерени в купето и колко в багажника на автомобила. В частта за изземване на веществените доказателства протоколът е негодно доказателствено средство, тъй като липсва одобрение от съдия. Вещите са се намирали във вътрешността на автомобила и фактически е било извършено претърсване. При допуснатото нарушение на изискванията по чл. 161 НПК веществените доказателства не са били надлежно иззети.
Доводът е бил наведен и пред Хасковският окръжен съд, който го е обсъдил и е отхвърлил със съображения, които следва да бъдат възприети.
Поначало частта от протокола за изземване на веществени обекти не може да бъде изолирано разглеждана, щом протоколът обективира осъществяването на взаимосвързани действия. В случая съдът е приел, че цигари без акцизен бандерол са били иззети от автомобил, открит на пътното платно с отворени врати след пътно-транспортното произшествие. При това положение няма никакво основание да се приеме, че изземването на веществените доказателства е в резултат на друго принудително действие (претърсване). Въззивният съд законосъобразно е използвал протокола за оглед като доказателствен източник относно факта на намиране на цигарите без бандерол в автомобила и тяхното изземване. Респективно, не е поставил под съмнение достоверността на веществените обекти.
На следващо място се твърди, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и не е установено държане на конкретния брой кутии цигари без бандерол, инкриминирани като предмет на престъплението.
Доводите в този аспект също са неприемливи.
Въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на съвкупността от доказателствени материали. В мотивите е изложил ясни, логични и достатъчно изчерпателни съображения кои от тях и защо счита за достоверни и кои от тях и защо намира, че са недостоверни. Фактическите положения е изградил, стъпвайки на еднопосочните и непротиворечиви показания на св. Р., св. Х. и св. Д., които е оценил като достоверни, подкрепени от данните в протокола за оглед на местопроизшествието и приложения към него фотоалбум, както и информацията от протокола за оглед на самите веществени доказателства. Въз основа на тях съдът е приел, че подсъдимият К. е държал кашон с 48 стека цигари без бандерол, които след катастрофата са били намерени разхвърляни в автомобила, управляван от починалия М.. В рамките на изведените фактически положения, правните изводи за съставомерност на деянието по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, алт. 2 вр. чл. 28, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение следва да бъдат възприети.
Защитникът твърди, че по делото липсват доказателства в подкрепа на обвинителната теза подсъдимият да е продал акцизни стоки без бандерол. Въззивният съд обаче не е приел за фактически установено подсъдимият К. да е продал акцизните стоки без бандерол и не го е осъдил по обвинението и за формата на изпълнително деяние „продава”, за което е имал обвинение. Оплакване за ограничаване на процесуални права в жалбата също няма. Въззивният съд е следвало да вземе отношение по тази част от обвинението, но допуснатото нарушение може да бъде отстранено и без връщане на делото за ново разглеждане (предвид и липсата на протест), като Върховният касационен съд оправдае подсъдимия К. за тази част от обвинението – да е продал акцизните стоки без бандерол – по алт. 1 на чл. 234, ал. 1 НК. В останалата си част правната квалификация на деянието отговаря на приетите за установени по делото факти и е законосъобразна.
При индивидуализация на наказанието са били отчетени релевантните обстоятелства със значение по въпроса за наказанието (не особено високата стойност на предмета на престъплението, данните, свързани с материалното и семейното положение на подсъдимия, предходни осъждания, извън квалификацията на деянието). В съответствие с тях, на подсъдимия е било определено две години лишаване от свобода, което е на предвидения минимум в санкцията по чл. 234, ал. 2 НК. Ето защо наказанието не е явно несправедливо, а отговаря на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и целите, посочени в чл. 36 от НК
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 11 от 2.04.2013 г. на Хасковския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 50/2013 г., като оправдава подсъдимият П. К. К. в частта по алт. 1 на чл. 234, ал. 1 от НК от обвинението – да е продал акцизните стоки без бандерол, предмет на престъпление.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: