О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
гр. София, 28.01.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на двадесет и шести януари…..две хиляди и единадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч. н.дело № 126 по описа за 2010 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ВКС е образувано по жалба на П. А. П., осъден по НОХД № 107/2005 г. на РС – Монтана, против разпореждане на съдията докладчик от 21.12.2009 г., с което е върната негова жалба от 15.12.2009 г., съдържаща искане за възобновяване на делото поради задочното му осъждане.
В жалбата се изразява несъгласие с разпореждането на съдията-докладчик, като се иска отмяната му и придвижване на процедурата за възобновяване на делото. Осъденият твърди, че не е знаел за образуваното съдебно производство и не е получил обвинителния акт, тъй като е бил задържан на 16.05.2005 г. Присъдата е била постановена на 18.06.2005 г. и той е узнал за нея през 2006 г., когато същата му е била изпратена в затвора – Враца.
Прокурорът от ВКП е изразил мотивирано становище за незаконосъобразност на разпореждането за връщане на жалбата. В него съдията-докладчик е извършил преценка по съществото на искането за възобновяване, което е от компетентност на ВКС, вместо единствено да го администрира съгласно правомощията му чл. 424 ал. 2 от НПК. Предлага се отмяна на съдебния акт и образуване на производство за възобновяване пред ВКС или алтернативно връщане на жалбата за изпълнение на процедурата по чл. 426, вр. чл. 351 ал. 4, т. 1 от НПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното:
Разпореждането на съдията-докладчик от 21.12.2009 г. е изцяло незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Съгласно чл. 424 ал. 2 от НПК искането на осъдения за възобновяване на наказателно дело, вкл. когато се касае за задочно осъждане, се подава чрез съответния първоинстанционен съд, който следва да го администрира. По аргумент от чл. 426, вр. чл. 351 ал. 4, т. 1 от НПК в случай, че са налице пропуски или несъответствия искането следва да се остави без движение и да се даде 7-дневен срок за отстраняването им.
От материалите по делото е видно, че разпореждането от 21.12.2009 г. е пряко свързано с подадена от П. А. П. жалба (с рег. № П-2301/15.12.2009 г. на затвора – Враца, в която са застъпени твърдения, че с присъдата по НОХД № 107/2009 г. той е бил осъден без да присъства по делото, тъй като се е намирал в затвора – Враца. Жалбата е била подадена чрез началника на затвора до Окръжен съд – Монтана, който я е препратил по компетентност на РС. С разпореждането си съдията докладчик е възприел жалбата като искане за възобновяване, но е намерил, че „не са приложими разпоредбите на чл. 423 ал. 1 от НПК, защото задочно осъдения е узнал за присъдата още през 2006 г. с оглед подадени по делото 2 бр. жалби, приложени по делото.” Дори само това е достатъчно за отмяна на съдебния акт, тъй като както се посочи и по-горе, съгласно чл. 424 ал. 2 от НПК правомощията на РС се свеждат единствено до администриране на искането за възобновяване. Относно предпоставките за образуване на производство пред ВКС, вкл. дали искането за възобновяване от задочно осъден е било депозирано в 6 месечния срок от узнаване на присъдата, компетентен да се произнася е единствено ВКС. Като е мотивирал връщането на жалбата на П. (от 15.12.2009 г.) по горепосочения начин, извършвайки преценка относно предпоставките за образуване на производство по чл. 423 от НПК, съдията-докладчик грубо е нарушил процесуалния закон и разпореждането му от 21.12.2009 г. подлежи на безусловна отмяна.
Оттук насетне и въз основа на материалите по делото, вкл. изисканите справки от затвора – Враца, ВКС намира за необходимо да прецени дали са налице условията за образуване на производство по чл. 423 ал. 1 от НПК по искане на осъдения П.. В тази насока е необходимо да се подчертае преди всичко, че макар РС да се е произнасял единствено по жалбата му от 15.12.2009 г., то фактически същият е бил сезиран с подобно искане далеч преди това. Така, още с жалба (рег. № П-301/20.01.2006 г. на затвора – Враца, заведена в деловодството на РС – Монтана на 24.01.2006 г.), П. е поискал преразглеждане на делото, по което е бил осъден в негово отсъствие. РС нито я е администрирал и изпратил по компетентност на ВКС, нито я е оставил без движение, давайки възможност на П. да уточни неяснотите и съществото на претенцията си. Вместо това я е върнал на подателя, който обаче дори не е получил съобщение за това, тъй като в писмото на РС е вписано не името на П. А. П., а на друго лице – Д. А. П. (вж. л. 27 към НОХД № 107/05 г.). По тази причина не е могъл и да обжалва разпореждането на съдията-докладчик за връщане от 26.01.2006 г. Следващата му жалба е от 30.10.2006 г., като в нея е отразено искане на П. да му се изпрати препис от присъдата по НОХД № 107/2005 г., за която е твърдял, че е била приведена в изпълнение от затвора – Враца и което е било удовлетворено.
Изложеното дотук мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че валидната жалба, по същество искане за възобновяване, е било направено от осъдения П. А. П. още на 20.01.2006 г. Въз основа на него обаче е недопустимо образуване на производство по чл. 423 от НПК, тъй като е подадено извън 6-месечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда по НОХД № 107/2005 г. Присъдата е била постановена в негово отсъствие на 02.06.2005 г. и е влязла в сила на 18.06.2005 г. Съгласно отговор на Началника на затвора –гр. Враца (рег. № 241/05 от 30.11.2010 г.) тази присъда е била получена и приведена в изпълнение на 20.06.2005 г., като П. вече се е намирал в затвора от 06.06.2005 г. с мярка за неотклонение „задържане под стража” по друго дело – по НОХД № 739/2005 г. на РС – Видин. Съответно, с привеждане на присъдата в изпълнение осъденият е узнал за съществуването й и е разполагал с 6-месечен срок да подаде искане за възобновяване, който е изтекъл на 20.12.2005 г. В този смисъл, поради подаване на искането (на 20.01.2006 г.) извън срока по чл. 423 ал. 1 от НПК същото следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА разпореждане от 21.12.2009 г. на съдията докладчик по НОХД № 107/2005 г. на РС – Монтана за връщане на подадена от осъдения П. А. П. жалба от 15.12.2009 г., съдържаща искане за възобновяване на делото поради задочното му осъждане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения П. А. П. (жалба от 20.01.2006 г.) за възобновяване на НОХД № 107/2005 г. по описа на РС – Монтана поради подаването му извън 6-месечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на осъдения и на Началника на затвора –Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.