2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. София, 12 април 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на осми април две хиляди и единадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч. н.дело № 1290 по описа за 2011 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 43 т. 1 от НПК и е образувано по повод протоколно определение от 11.03.2011 г. на Разложкия районен съд по НОХД № 329/2010 г. за прекратяване на производството и определяне на друг съд (РС – София), който да разгледа обвинението против подсъдимите Ф. А., Б. Й., Ц. Д. и Д. Л. за престъпление по чл. 122 ал. 1 от НК.
В писменото си становище прокурорът от ВПК изразява позиция за основателност на искането.
Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че не са налице условията по чл. 43 т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, предвид следните съображения:
Въпросът за промяна на компетентния съд с друг, еднакъв по степен, е уреден в НПК като изключение от общите правила за местната подсъдност. Случаите са изрично изброени, а затова условията, посочени в няколкото хипотези подлежат на стриктна интерпретация. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, на която съдията-докладчик се е позовал, поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. За да прекрати съдебното производство и поиска промяна на подсъдността съдията-докладчик е приел, че тези условия са налице, тъй като „не само подсъдимите, но и пострадалите, по-голямата част от свидетелите и вещите лица” живеят на територията на РС – София”, както и че с поредното отлагане на делото всички те губят време за пътуване и чакане по съдебните заседания.
ВКС действително констатира,че четиримата подсъдими, както и шестима от свидетелите (измежду общо 13) са с адрес за призоваване в гр. София. Същевременно обаче, останалите свидетели са от други населени места като Самоков, М., Б., както и четирима са от гр. Банско и района около този град. Всичко това е било известно на РС – Разлог, когато е започнал разглеждане на делото, като към този момент хипотезата на чл. 41, т. 1 от НПК не е била обсъждана. От друга страна, от приложените съдебни протоколи изобщо не личи, че причините за отлагането му се дължат на съществени затруднения във връзка с призоваване или пътуване на лицата от гр. София, а доводите за чакането са напълно ирелевантни към необходимост от промяна на подсъдността, като такива са и тези за местоживеенето на вещите лица. При това положение ВКС намира, че затрудненията във връзка с осигуряване на по-икономично и в разумен срок разглеждане на делото не биха се преодоляли, ако се постанови делото да се разгледа от РС – София. Това може да бъде сторено с по-адекватна съдебна организация и използване в пълен обем на предвидения в НПК инструментариум за разглеждането му без особени забавяния. Затова искането за промяна на местната подсъдност следва да се остави без уважение и делото се върне на РС- Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районен съд – Разлог за определяне на друг, еднакъв по степен съд (РС – София), който да разгледа НОХД № 329/2010 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.