Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
гр. София, 24 юни 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева
Бисер Троянов
при участието на секретар Н. Цекова
и в присъствието на прокурора К. Иванов
изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 781 / 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на подсъдимата М. С. Й. против решение № 25 от 11.02.2014 г. по внохд №1093/2013 г. на Софийския апелативен съд.
В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и индивидуализира явно несправедливо наказание т.е. релевират се всички касационни основания, посочени в чл.348 , ал.1 , т.1-т.3 от НПК.
Изтъква се, че съдът изцяло е възприел показанията на пострадалата Ц. и е пренебрегнал останалите доказателствени източници, разколебаващи тяхната достоверност. Оспорва се основният извод за липса на съгласие на титуляра на платежния инструмент, използван от подсъдимата. Тежестта на определената санкция се атакува с аргументи за смекчаващи отговорността обстоятелства, останали извън вниманието на решаващите състави.
В заключение се отправя искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата или , алтернативно – за намаляване на наказанието.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в ределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното :
Пернишкият окръжен съд с присъда № 20 от 16.05.2013 г. по нохд № 79/2013 г. признал подсъдимата М. С. Й. за виновна в това, че за периода от 11.02.2012 г. до 23.02.2012 г. в гр. С. и гр. П., в условията на продължавано престъпление, чрез АТМ устройства /банкомати/ използвала платежен инструмент – банкова карта, издадена от [фирма] на името на Е. П. Ц. без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК я осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 3 100 лева. Съгласно чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години.
В тежест на подсъдимата били възложени и сторените по делото разноски.
Софийският апелативен съд, пети състав, наказателно отделение, с решение № 25 от 11.02.2014 г. по внохд № 1093/2013 г. изменил присъдата, като намалил размера на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода от три на две години. Останалата част от първоинстанционния съдебен акт получила потвърждение.
Жалбата срещу така постановения въззивен акт е основателна единствено относно справедливостта на наложеното наказание във връзка с определения изпитателен срок по чл.66 от НК.
Останалите оплаквания на жалбоподателката са неприемливи поради следното :
Апелативният съд не е допуснал посочените в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила. В атакувания съдебен акт са обсъдени всички въззивни доводи, изложени от защитата на подсъдимата и повторени отново пред касационната инстанция. Въззивният съд подробно е анализирал твърдението на М. Й. за необоснованост на първостепенния акт, като е съобразил спецификата на случая и свързаните с това доказателствени проблеми. За да отговори на основаното оплакване на подсъдимата, че доказателствата по делото не подкрепят изводите на съда за авторството на деянието, въззивната инстанция е направила детайлна проверка на дейността на предходния съдебен състав по анализа и оценката на доказателствата, при което е установила нейната пълнота, последователност, логичност и в заключение – убедителност. За да стигне до този извод второстепенният съд е подложил доказателствената съвкупност на самостоятелно обсъждане, като последователно отхвърлил всички възражения на подсъдимата на плоскостта на фактическите изводи. Обясненията на Й. /включително тези пред въззивната инстанция/ за уговорките, които имала с титуляра на ползваната карта – свидетелката Е. Ц., са разгледани в контекста на останалите доказателствени средства, като е съобразена ролята им на инструмент за защита. Съдът не се е предоверил безкритично на противостоящите им показания на пострадалата Ц. и е подходил аналитично към достоверността на съобщените от нея данни, съпоставяйки ги с обективната информация от разпечатките от банката за движението на суми по сметката й, заключението на видео-техническата експертиза и документите от две институции за бързи кредити. Съдът правилно е съзрял еднопосочност на събраните чрез тях доказателства, което е аргументирало и кредитиране на останалите детайли от установяваната фактическа обстановка, съдържащи се само в показанията на Ц.. Ето защо последните не са единствен доказателствен източник в подкрепа на обвинението, след чието разколебаване би възникнал дефицит на несъмненост в изводите за виновност на подсъдимата.
Неоснователно е и оплакването за нарушаване на принципа за обективност при оценката на снимките от записващата камера при банкомата на пл.”Св. Неделя” № 7. Въззивният съд е съобразил ограничените възможности на видеотехническата експертиза и е ценил експертното заключение в общата съвкупност на безспорно установените обстоятелства, а именно , че макар да няма категорично идентифициране на теглещото пари лице като подсъдимата М. Й., а само прилика с нея, в момента на заснемането само тя е имал достъп до картата на подсъдимата и е знаела пин кода за достъп до сметката.
Не се констатира и вътрешно противоречие в мотивите, което защитата на подсъдимата съзира в коментара на въззивната инстанция относно сумите от 400 лева и от 140 лева, изтеглени на 23.02.2012 г.Според жалбоподателката, след като съдът е счел, че за сумата 400 лева пострадалата е дала съгласие, то в неговия обхват е попадала и сумата 140 лева, за която е прието обратното. Това твърдение е базирано на некоректен прочит на въззивното решение. В него, на стр. 77, гърба, съдът е отбелязал, че подсъдимата е изтеглила и сумата 400 лева без мандат от титуляра, но тъй като за това действие няма обвинение, то не би могло да бъде включено в продължаваното престъпление , за което Й. е осъдена.
В заключение настоящият съдебен състав счита , че въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, които биха опорочили изграждането на вътрешното й убеждение. Възприетата фактическа обстановка установява по категоричен начин обвинението, поради което искането за оправдаване на подсъдимата М. Й. не следва да бъде уважено.
За пълнота на изложението и в отговор на касационната жалба следва да се отбележи, че оплакването за неправилно приложение на закона се поддържа единствено в релация с неправилно установените факти , поради което, предвид изложеното по-горе , също подлежи на отхвърляне.
Жалбата е основателна само в частта й относно срока, за който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Въззивният съд, след като намалил времетраенето на последното от три на две години, отказал да коригира продължителността на изпитателния срок, запазвайки максимума, предвиден от законодателя – пет години. Настоящият състав намира, че с оглед данните за личността на подсъдимата – нейната младост и започналия курс на висше образование, не е необходим толкова продължителен период от време , в който Й. да търпи риск от активиране на отложеното наказание лишаване от свобода. Неговата тежест справедливо е намалена от въззивния съд до легалния минимум от две години, съответен на всички изброени в касационната жалба смекчаващи обстоятелства. Те обаче не са многобройни или изключителни и не дават възможност за последващо редуциране на този срок , още повече, че той не е несъразмерно тежък по смисъла на чл.55 от НК.
Поради тези съображения касационният съдебен състав намира за справедливо да намали изпитателния срок, определен за наказанието лишаване от свобода , наложено подсъдимата М. Й. от пет на три години.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.3, ал.2, т.1 и чл.348, ал.1 , т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 25 от 11.02.2014 г. по внохд №1093/2013 г. на Софийския апелативен съд, като намалява определения изпитателен срок за изпълнение на наложеното на подсъдимата М. С. Й. наказание лишаване от свобода от пет години на три години.
Оставя в сила решението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.