Изх. № 94-00-18/01.04.2014 г.
ЗДДС,
ЗДДФЛ,
чл.3, ал.1 и ал.2
чл. 29
чл.26, ал.2 и ал.3
чл.43, ал.1
чл.45, ал.4 и ал.5
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № …/….2014 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Физическо лице получава възнаграждение по граждански договор в размер на 5000 лв. месечно от юридическо лице. Предметът на гражданския договор е извършване на посредническа дейност от физическото лице.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се определи данъчната основа върху която юридическото лице да начислява и удържа данъци и задължителни осигурителни вноски?
2. Каква стойност следва да бъде посочена в издадената фактура от физическото лице след регистрацията му по ЗДДС ?
3. Как се формира годишния доход и следва ли да се отрази от юридическото лице в служебната бележка по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ за годишния доход на физическото лице ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По отношение на въпросите, свързани с приложението на ЗДДС:
По смисъла на чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Ал.3 от същата разпоредба регламентира, че данъчната основа се увеличава със:
– всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
– всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
– съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисионна, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
– стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
Следва да се има предвид, че разпоредбите на ЗДДФЛ нямат отношение към формирането на данъчна основа по реда на ЗДДС. Данъчната основа включва цялото възнаграждение, получено или дължимо за конкретната доставка. То участва във формирането на облагаемия оборот за целите на задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС.
С оглед пълнота на изложението, следва да имате предвид разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДДС, съгласно която данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легална дефиниция на понятието „независима икономическа дейност” е дадена в разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗДДС – Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В случай, когато физическо лице инцидентно извърши единични сделки, които не могат да се квалифицират като извършване на независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, то лицата не следва да се регистрират по ЗДДС и само при такава хипотеза няма да възникне задължение за начисляване на данък.
При условие, че лицето извършва нееднократно подобни сделки за получаване на редовен доход от тях, то следва, че е налице извършване на независима икономическа дейност и в тази връзка за тях ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС.
Данъчната основа по смисъла на чл. 26 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данък върху добавената стойност в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена.
За извършена посредническа услуга на стойност 5000 лв., регистрираното по ЗДДС физическо лице следва да издаде на предприятието данъчна фактура със следните стойности:
– данъчна основа на услугата – 5 000 лв.
– ДДСв/у данъчната основа – 1 000 лв.
Обща стойност по фактурата – 6 000 лв.
По отношение на въпросите, свързани с приложението на ЗДДФЛ:
Формирането на данъчната основа по ЗДДС, както и определянето на данъка върху добавената стойност се отнасят само за целите на ЗДДС. При определяне напонятието облагаем доход и данъчна основа за целите на ЗДДФЛ се прилагат разпоредбите на същия закон.
Физическите лица, които не са еднолични търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), определят облагаемия си доход от стопанска дейност по реда начл. 29 от ЗДДФЛ. В тези случаи облагаемият доход се изчислява, като придобитият от лицето доход се намалява с фиксиран процент разходи за дейността. За доходи от свободна професия и възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. Годишната данъчна основа на лицата, които не са самоосигуряващи се (какъвто е конкретния случай), се определя, катооблагаемия доход по чл.29 от ЗДДФЛ, придобит през данъчната година, се намалявас удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на лицето.
На основание чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ лицата, придобили доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, дължат авансово данък. В случаите, в които лицето не е самоосигуряващо, авансовият данък (в размер на 10 на сто) се дължи върху разликата между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ). На основание чл.45, ал.5 от ЗДДФЛ предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, издава за изплатените доходи и удържания данък по чл. 43 от ЗДДФЛ сметка за изплатени суми и служебна бележка.
По своята икономическа същност и правна характеристика косвените данъци – ДДС и акцизи – не са елемент на дохода, поради което предприятието не следва да посочва в сметката за изплатени суми и служебната бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ начисления ДДС.
При изплащане на възнаграждението за извършена посредническа дейност в размер на 5 000 лв. предприятието е задължено да издаде на регистрираното по ЗДДС физическо лице сметка за изплатени суми, като на първите три реда от сметкатапосочиследната информация:
1. Сума по тази сметка – 5 000лв.
2. Нормативно признати разходи – (25 на сто от ред 1) – 1 250 лв.
3. Облагаем доход по тази сметка (ред 1 и ред 2 ) – 3750 лв.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘