Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр. София, 18.03.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар Кр.Павлова и
в присъствието на прокурора Любенов
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 103/2019 година.
Касационното производство е образувано по протест на представителя на Апелативна прокуратура-Бургас срещу въззивно решение № 158 от 19.12.2018г., постановено по ВНОХД № 206/2018г. по описа на Апелативен съд-Бургас
В депозирания протест се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 и 3 НПК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с неизпълнение от страна на въззивния съд на дадените указания от касационната инстанция в решение № 128 от 20.09.2018г. по н.д. 568/2018г. Редом с това се излагат доводи за нарушения в правилата при оценка на доказателствата, с оглед осъществена неправилна интерпретация на гласни и писмени доказателства.
Направената преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК се посочва като нарушение на материалния закон, а наложеното наказание с оглед на същата се оценя като несправедливо.В протеста се посочва, че съдът е направил незаконосъобразни изводи относно обективните и субективни признаци на деянието по чл.354а, ал.2, вр. ал.1 НК и наличието на специалната цел на държане на инкриминираното количество наркотично вещество, като е потвърдил оправдаването на подсъдимия по това обвинение. Твърди се, че това е резултатът от едностранчив подход в извършване на доказателствения анализ, довел до незаконосъобразност на съдебния акт.
С оглед на посочените оплаквания, представителят на държавното обвинение прави искане касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд, поради наличие на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 и 3 НПК и на основание чл.354, ал.1, т.5, вр. ал.3, т.1, т.2 и т.3 НПК да върне делото за ново разглеждане на апелативния съд.
В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста с направените в него възражения и искания. Акцентира на това, че въззивният съд не е отчел обстоятелството, че от дома на подсъдимия са иззети прибори, предназначени за изработка на наркотични вещества, както и това, че иззетият амфетамин е в количество, превишаващо еднократна доза, което опровергава версията, че е предназначен за лична употреба. Игнорирано е и обстоятелството, че подсъдимият е получил сумата за изработване на веществото и е започнал процеса по неговото изготвяне, с което е демонстрирал намерение да изпълни своята част от сделката, откъдето следва, че държането е с цел разпространение. Прокурорът твърди, че при формиране на крайните си правни изводи, съда е допуснал недопустимо смесване на двете форми на изпълнителното деяние, а именно: „държи с цел разпространение“ и „разпространява“, като само във втория случай е необходимо наркотичното вещество да е преминало във владение на лицето, което го придобива. Допуснато е неправилно приложение на материалния закон, тъй като деянието е съставомерно по предявеното обвинение, а неправилно е приложена по-лека правна квалификация.
Защитата на подсъдимия намира протеста за неоснователен. Счита, че не е налице нарушение на материалния закон и правилно е прието, че се касае за наркотично вещество, предназначено за лична употреба . Изказва становището, че е налице стремеж от страна на свидетели, подсъдимият да бъде осъден, поради влошените им отношения.
Подсъдимият,в своя защита, поддържа доводите на защитника си.
В последната си дума пред настоящата инстанция отправя искане за потвърждаване на въззивното решение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
Производството по настоящото дело е второ под ред пред касационната инстанция.
С присъда от 18.12.2017г., постановена по НОХД № 291/2017г., Окръжен съд гр. Ямбол е признал подс.Х. Г. К. за виновен в това, че за времето от 18,30ч. на 07.06.2016. до 06,00ч. на 08.06.2016г. в [населено място], без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество- метамфетамин 1,023гр. със съдържание на активнодействащ компонент метамфетамин 60% на стойност 25, 58лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК му е наложено наказание от 6 месеца „лишаване от свобода”, което да се изтърпи при „строг” режим, както и глоба в размер на 1000лв. Подсъдимият е признат за невиновен по първоначално повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.2,т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, б.”а” НК. На основание чл.354а, ал.6 НК високорисковото наркотично вещество е отнето в полза на държавата. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски и съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства.
По повод на депозиран протест от представителя на прокуратурата, изразяващ несъгласие с приетата от съда по-леко наказуема правна квалификация на деянието, е било образувано производство пред Апелативен съд-Бургас. С решение №43 от 04.05.2018г. по ВНОХД № 34/2018г., присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло.
Въззивният съдебен акт е бил протестиран пред Върховния касационен съд. В решение №128 от 20.09.2018г. по н.д.568/2018г. решението на Апелативен съд Бургас е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
След провеждане на второ по ред производство пред апелативния съд, с решение № 158 от 19.12.2018г. постановено по ВНОХД № 206/2018г., присъдата на окръжния съд е потвърдена изцяло.
Върховният касационен съд намира протеста за основателен.
Фактическата обстановка по делото е изяснена безпротиворечиво от съдебните инстанции, установяваща посещение на свидетелите Т. и Е. в дома на подс.К., с единствената цел да закупят от него наркотик, тъй като е известен с уменията си за приготвяне на високорисково наркотично вещество- метамфетамин. Св.Т. е закупувал и друг път от него този вид наркотик. При пристигането в дома на подс.К. в [населено място], свидетелите му заплатили 150лв., за да им „сготви” „пико”, което по своята химическа характеристика е метамфетамин. След като подсъдимият се забавил в приготовлението, а св.Е. се почувствал по този начин измамен, последният се обадил на полицията и съобщил , че в дома на подсъдимия се приготвя наркотично вещество. При проведеното претърсване и изземване от дома на К. е иззето високорисково наркотично вещество метамфетамин- 1, 1,023гр. със съдържание на активнодействащ компонент метамфетамин 60% на стойност 25, 58лв.
При първото разглеждане на делото пред касационната инстанция са дадени указания, които не са спазени от въззивния съд. Констатирани са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи незаконосъобразен анализ на доказателствената съвкупност, довела до грешно формиране волята на съда относно правилното приложение на материалния закон. Повторно с решението на Апелативен съд Бургас, което е предмет на настоящата касационна проверка, се излагат съображения за това, че не е налице държане на инкриминираното количество високорисковото наркотично вещество с цел разпространение, като се споделят изводите на първия съд, за осъществено престъпление по чл.354а, ал.3 НК. В тази връзка настоящата инстанция счита, че са останали без адекватни отговори въпросите, свързани с кредитиране обясненията на подсъдимия, че иззетото наркотично вещество е било за негова лична употреба и същите не са съпоставени с останалите доказателствени средства- с протокола за претърсване и изземване, с който са иззети значителен брой предметите и веществата от дома му, имащи отношение към приготвянето на високорискови наркотични вещества; показанията на свидетелите Т. и Е., от които става ясно основния мотив за посещението им в дома на К. и целта на извършеното плащане; експертните заключения, установяващи вида и количеството на наркотика, както и заключението, че иззетия метамфетамин значително надвишава дозата за еднократна употреба / 5 мг. е дозата за получаване на желан ефект/. Безспорно до пристигането на полицията подсъдимият не е изпълнил уговорката, която са имали тримата, а именно да им „сготви” „пико”, за което те са платили. Но в тази връзка може да се разсъждава, ако е налице обвинение за разпространение на наркотично вещество, в посока дали деянието е извършено или е във фазата на опита. В настоящото дело прокуратурата е внесла обвинителен акт и поддържа обвинение срещу подс. К. за държане на високорисково наркотично вещество с цел разпространение и аргументите на съда, че не се е стигнало до реализиране на конкретната сделка със свидетелите са правно неиздържани.
Неубедителни остават изводите на въззивния съд относно доводите за липса на специална цел у подсъдимия при държането на наркотичното вещество. Разсъжденията в тази насока, ограничени само в пределите на неосъществената продажба са неправилни и незаконосъобразни.
Приемайки, че подсъдимият е държал инкриминираното количество наркотично вещество за лична употреба, а не с цел разпространение, въззивният съд е допуснал нарушение при анализа на доказателствената съвкупност, довела и до неправилни изводи за приложението на материалния закон.
За отстраняване на допуснатите нарушения следва да се отмени решението на апелативния съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Бургас. С оглед на направения извод, настоящата инстанция не може да вземе отношение по наведения довод за явна несправедливост на наказанието, като отчита обстоятелството, че и той се отнася до правната квалификация на престъплението.
Предвид гореизложеното, протестът е основателен и следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 158 от 19.12.2018г., постановено по ВНОХД № 206/2018г. по описа на Апелативен съд-Бургас
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.