О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 19.04.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч. н.дело № 511 по описа за 2012 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на защитника на осъдения С. И. С. против разпореждане от 15.02.2012 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 123/2011 г. по описа на Смолянския окръжен съд за връщане на депозираната от него жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № 3/30.01.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 226/09.11.2011 г. на Златоградския районен съд по НОХД № 71/2011 г. Претендира се отмяна на разпореждането и администриране на жалбата до ВКС.
В мотивираното си писмено становище прокурорът от ВКП отчита, че жалбата е била насочена срещу потвърдително решение на Смолянския окръжен съд, което не е подлежало на касационно обжалване, поради което намира разпореждането за връщането й за законосъобразно. Отбелязва, че доводите, изложени в касационната жалба могат да бъдат разгледани в производство по глава ХХХІІІ, но осъденият следва да спази реда по чл. 424 от НПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери същата за ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:
Съгласно чл. 424 ал. 2 от НПК искането на осъдения за възобновяване на наказателно дело на основанията по чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК се подава чрез съответния първоинстанционен съд, който следва да го администрира. По аргумент от чл. 426, вр. чл. 351 ал. 4, т. 1 от НПК в случай, че са налице пропуски или несъответствия искането следва да се остави без движение и се даде 7-дневен срок за отстраняването им.
От материалите по делото е видно, че след съобщаване на възззивното решение по ВНОХД № 123/2012 г., защитникът на осъдения С. е депозирал в деловодството на РС –Златоград „жалба”, насочена срещу присъдата и потвърдителното решение, релевирайки доводи за нарушения на материалния и процесуален закон, както и явна несправедливост на наказанието и излагайки претенция за отмяна на посочените съдебни актове. В горния десен ъгъл е посочено, че тя е адресирана до ВКС чрез РС – Златоград. С писмо на Председателя на РС тази „жалба” е била изпратена на Смолянския окръжен съд по компетентност. Със свое разпореждане от 15.02.2012 г. съдията-докладчик по ВНОХД № 123/2011 г., приемайки, че с жалбата се оспорва постановеното по това дело въззивно решение, което е окончателно и не подлежи на касационна проверка съгласно чл. 346 от НПК, е върнал жалбата.
ВКС намира, че в принципен план въззивното решение по ВНОХД № 123/2011 г. (с което е била потвърдена присъда № 226/09.01.2011 г. по НОХД № 71/2011 г. на Златоградския РС), действително не попада в нито една от категориите съдебни актове по чл. 346 от НПК, подлежащи на касационна проверка. В този смисъл разпореждането на Смолянския окръжен съд би било законосъобразно, ако депозираната жалба от защитника на С. можеше еднозначно да се определи като касационна. В случая обаче това очевидно не е така. Жалбата е била адресирана до ВКС, но за изпращане не чрез Смолянския окръжен съд, а чрез Златоградския РС, което съвпада с изискването по чл. 424 ал. 2 от НПК относно процедурата за възобновяване. В жалбата са наведени доводи, съотносими към основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК, които са не само касационни, но и такива за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК.
Тези особености на депозирана жалба, които не са давали пълна яснота за нейния предмет, са убегнали от вниманието както на районния, така и на окръжния съд. В резултат на това районният съд е изпратил жалбата на окръжния без да се увери, че действително се обжалва неговото решение, която грешка е допуснал и въззивния, който директно се е произнесъл и е постановил връщането й. Не е проявено разбирането, че не винаги исканията до съда е възможно да се формулират правилно, както и че именно за такива случаи е уредена възможност за уточняване и корекции, които да внесат нужната яснота. Правилният процесуален подход е налагал в съгласие с чл. 426, вр. чл. 351 ал. 4, т. 1 от НПК „жалбата”, депозирана пред Златоградския районен съд да бъде оставена без движение и се даде 7-дневен срок за отстраняване на неяснотите дали се претендира касационна проверка или става въпрос за искане за възобновяване по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК. Поради това ВКС намира, че атакуваното разпореждането за връщането й, постановено от Смолянския окръжен съд, следва да бъде отменено и делото върнато на районен съд –Златоград за изпълнение на процедурата по чл. 426, вр. чл. 351 ал. 4, т. 1 от НПК, а след това и по чл. 424 ал. 2 от НПК.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА разпореждане от 15.02..2012 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 123/2011 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с което е била върната жалба на защитника на осъдения С. И. С. срещу постановено по делото решение № 3/30.01.2012 г.
ВРЪЩА жалбата на защитника на осъдения С. И. С. на Златоградския районен съд за изпълнение на процедурата по чл. 426, вр. чл. 351 ал. 4, т. 1 и по чл. 424 ал. 2 от НПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.