Р Е Ш Е Н И Е
№ 326.
гр. София, 21 октомри 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ТОНЕВА
при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 746/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалби на подсъдимите Е. Ч., Н. Т. и С. Д. чрез защитниците им – адвокати П., Д. и К. за подсъдимия Ч., адв.К. за подсъдимия Т. и адв.Т. за подсъдимия Д., и на частния обвинител А. А. чрез повереника му адв.К., срещу решение № 91 от 18.12.2014 година по ВНОХД № 25/2014 г. по описа на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение.
В касационната жалба на подсъдимия Ч., депозирана чрез защитниците му П. и Д. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като към ВКС са отправени в условията на алтернативност искания за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда, и оправдаване на подсъдимия Е. Ч. по обвиненията му за извършени престъпления по чл.123 ал.3 пр.3 вр.пр.2 вр.ал.1 от НК и чл.134 ал.3 пр.2 вр.ал.1 пр.2 т.2 от НК; за връщане делото за ново разглеждане в досъдебната фаза на процеса; или за изменение възприетата правна квалификация на деянията, като се приложи „закон за по-леко наказуемо престъпление“ – такова по чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.3 б.“б“ пр.1 вр.чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.2 от НК, наказанието „лишаване от свобода“ да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а изтърпяването му да бъде отложено на основание чл.66 от НК. Изложени са подробни доводи за наличие на всяко едно от касационните основания, които се свеждат до следното:
На първо място се оспорва възприетата правна квалификация на деянията, в извършване на които подсъдимият Ч. е обвинен досежно инкриминираните нарушения на специалното законодателство, попълващи бланкетните норми на съставите на престъпления по чл.123 и чл.134 от НК. Твърди се, че независимо от корекцията, извършена от въззивната инстанция чрез оправдаване на подсъдимия по отношение на някои от възведените в обвинението нарушения: чл.19 ал.4 от Закона за автомобилните превози, чл.2 ал.1 и чл.64 т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и чл.30 т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, които не се намират в причинна връзка с престъпленията – предмет на делото, нарушението на материалния закон не е преодоляно. Според защитниците на подсъдимия Ч. възприетата от Бургаския апелативен съд правна квалификация на престъпленията, за които той е осъден, включва такива нарушения на разпоредби, залегнали в нормативната уредба на правилата за движение по пътищата и организацията на автомобилния превоз на пътници на територията на РБ, които не могат да бъдат вменени в задължение на управителя на транспортното дружество, което в случая е [фирма] [населено място]. Организацията на проверки за техническото състояние на автобусите преди път и за тяхното преминаване на периодични технически прегледи са били задължение на подсъдимия Т., автомоньора А. и съответния шофьор на автобуса. Задължението на подсъдимия Ч. като управител на фирмата да контролира тази дейност била изпълнена в пълен обем, тъй като по делото е установено наличието на документ за това, че автобусът „.“ с ДК [рег.номер на МПС] е преминал периодичен технически преглед в срок и са липсвали забележки за неговото техническо състояние. Като общи твърдения се определят изводите на двете съдебни инстанции за това, че подсъдимият Ч. е бил запознат с „…изключително лошото техническо състояние на автобусите, използвани от дружеството му …“. С оглед на това защитниците твърдят, че подсъдимият Ч. не е допуснал и останалите правила от специалното законодателство, което сочи на несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.123 и чл.134 от НК. Наред с това се сочи, че поведението му, окачествено като „бездействие“ е опосредено от това на подсъдимия Т., автомонтьора А. и съответния шофьор, поради което липсва пряка причинна връзка между твърдяните нарушения и престъпния резултат, поради което той следва да бъде изцяло оправдан.
На второ място, като нарушение на материалния закон е обосновано квалифицирането на инкриминираното деяние като две престъпления, извършени в условията на „идеална съвкупност“ – „професионална непредпазливост“ по чл.123 и чл.134 от НК, вместо като едно „престъпление по транспорта“ по чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.3 б.“б“ пр.2 вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.2 от НК. Макар в жалбата да се споделя изводът на БАС, че преквалификация в посочения смисъл е недопустима предвид обстоятелството, че предложената нова правна квалификация сочи на „закон за по-тежко наказуемо престъпление“, защитата на подсъдимия Ч. намира за възможно това да се случи в хипотеза на отпадане квалифициращия признак на състава на престъплението по чл.343 ал.3 б.“б“ пр.2 от НК – „особено тежък случай“, в какъвто смисъл се предлага да бъде изменен атакуваният съдебен акт. В тази връзка се излагат пространни съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.93 т.8 от НК, изискваща за наличието на квалифициращия признак „особено тежък случай“ да са налице кумулативно изключително висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Ниската степен на обществена опасност на подсъдимия Ч. се обосновава с неговото чисто съдебно минало, трудовата му заетост, отличните характеристични данни, тежкото му здравословно състояние, затрудненото му семейно положение, изграденият завиден обществен авторитет както в Бургаска област, така и в цялата страна.
На следващо място в жалбата от защитниците на подсъдимия Ч. се обосновават съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати както на досъдебното производство, така и при разглеждане на делото пред двете съдебни инстанции. Като такива се сочат: обстоятелствената част на обвинителния акт не съответствала на минималните изисквания на разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК и задължителните указания на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, тъй като липсвала каквато и да е конкретика относно инкриминираното поведение на подсъдимите Ч. и Т.; в рамките на първоинстанционното производство съдът е пропуснал да отстрани процесуалните нарушения от досъдебната фаза като прекрати делото и го върне на прокурора за конкретизиране обвиненията спрямо двамата подсъдими; първоинстанционният съд отхвърлил искането на защитата за назначаване на повторна авто-техническа експертиза, която да бъде извършена от различни вещи лица, тъй като авторите на приетите основна и допълнителна експертизи, поради своята предубеденост оставили неизяснени причините за настъпване на ПТП и неговия конкретен механизъм; след искане на защитата за преквалифициране на инкриминираните на подсъдимите Ч. и Т. престъпления от такива на „професионална непредпазливост“ в „престъпление по транспорта“ и при процесуалното бездействие на прокурора за осъществяване на правомощията по чл.287 ал.1 от НПК, първоинстанционният съд не е прекратил съдебното производство, за да го върне на прокурора за формулиране на ново обвинение, с което е допуснал постановяване на съдебен акт с грешна квалификация, водещо до нарушение на материалния и процесуалния закон. По-нататък се сочи, че БОС е допуснал процесуално нарушение при формулировката на диспозитива на присъдата си, тъй като не е изписал текстовете от специалните законови и подзаконови нормативни актове, които се считат за нарушени от подсъдимия Ч. и които правят деянието му съставомерно по чл.123 и чл.134 от НК, като е изписал само цифровата номерация на съответните разпоредби; нарушение първоинстанционният съд е допуснал и при изготвяне на мотивите към присъдата, тъй като липсвал анализ на отделните нарушения на разпоредби от специалното законодателство, намиращи се в причинна връзка със съставомерния резултат, както и обосновка на всеки един от признаците на престъпните състави, по които подсъдимият Ч. е признат за виновен; не е даден отговор на неговите възражения в хода на процеса, което съществено е затруднило правото му на защита като „жалбоподател“. Упреци са отправени и към въззивната инстанция, като на първо място е посочено неприемането на направения отвод на двама от членовете на съдебния състав на основание чл.29 ал.2 от НПК поради тяхната предубеденост, сочещо на разглеждане на делото от незаконен състав. Към процесуалната дейност на апелативния съд са отправени същите критики, свързани с неотстраняване допуснатите процесуални нарушения на досъдебното производство, както и неуважаване искането за назначаване на повторна авто-техническа експертиза.
Най-сетне оплакване се прави и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Ч. наказание. Подробно описаните обстоятелства за личността му, които се излагат във връзка с искането му за отпадане квалифициращия признак „особено тежък случай“ на инкриминираното му престъпление, се предлагат и като такива, сочещи на основания за определяне на наказанието му при условията на чл.55 от НК и приложение на института на условното осъждане, в какъвто смисъл се предлага да бъде изменен атакувания съдебен акт.
Касационна жалба срещу решението на Бургаския апелативен съд е депозирал и адв.К., също защитник на подсъдимия Ч., с която релевира касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В цялост се придържа към аргументите, изложени в жалбата на другите защитници на подсъдимия Ч., като акцентира вниманието на нарушението по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви към присъдата на БОС. Адв.К. счита, че като не е отстранила това нарушение чрез отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, въззивната инстанция е допуснала също процесуално нарушение, обхващащо правата на всички страни в процеса и подложило на съмнение правилността на нейния съдебен акт. Ето защо с тази жалба се прави искане за отмяна на решението на БАС и връщане на делото за ново разглеждане.
По делото е постъпила и писмена защита от адвокати К. и К. – защитници на подсъдимия Ч., съдържащи оплаквания срещу присъдата на БОС и решението на БАС за необоснованост, нарушение на материалния закон, нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното му наказание. Като цяло изложените съображения съвпадат с тези, отразени в жалбите от адвокати П., Д. и К., поради което не следва да бъдат възпроизвеждани отново.
Подсъдимият Н. Т. е депозирал касационна жалба чрез защитника си адв.К., в която отново се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила също визират качеството на обвинителния акт, който според защитника и на този подсъдим не отговарял на изискванията на НПК, тъй като липсвало ясно, пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства, обуславящи наличието на признаците от обективна и субективна страна на престъпленията, за които Т. е предаден на съд и осъден с обжалваните съдебни актове. Възражения се излагат и досежно мотивите към първоинстанционната присъда, тъй като тя не съответствала на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК – не са обсъдени всички възражения на защитата, най-вече досежно доказателствената стойност на приложената към делото длъжностна характеристика за заеманата от Т. длъжност, а други са опровергани чрез превратно тълкуване на доказателствата /свидетелските показания на водачи на автобуси в [фирма] [населено място], касаещи фактическите задължения на подсъдимия в дружеството/. Твърди се в жалбата, че неизпълнението на изискванията на разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК от първоинстанционния съд не само прави невъзможна въззивната проверка на присъдата, но и не позволява на страните да разберат решението на съда по същество и да реализират правото си на защита в пълен обем. Ето защо защитникът на подсъдимия Т. намира, че доколкото това нарушение е от категорията на съществените, то не може да бъде санирано от въззивната инстанция, тъй като това лишава подсъдимия от една контролна инстанция, а следва да има като единствена безусловна последица отмяна на първоинстанционната присъда и връщане делото за ново разглеждане.
На следващо място в жалбата от защитника на подсъдимия Т. – адв.К. се съдържа оплакване за нарушение на материалния закон. То се извежда от погрешното определяне на длъжността, която подсъдимият е заемал в [фирма] [населено място] и задълженията, която тя му налагала. Предлага се нова оценка на доказателствата, съдържащи се в: трудовия договор, с който Т. бил назначен в транспортната фирма; длъжностната характеристика, която му била връчена и която подписал; длъжностната характеристика на автомонтьора А. А.; и показанията на свидетелите – шофьори и служители във фирмата, която да доведе до извода, че подсъдимият не е бил адресат на задълженията по инкриминираните му нарушения на специалното законодателство, свързано с безопасността на автомобилния превоз на пътници на територията на РБ, поради което инкриминираното му деяние не е съставомерно по съставите на престъпления от НК, за които е привлечен да отговаря /чл.123 и чл.134 от НК/. Освен това се твърди, че деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй като подсъдимият Т. обективно не би могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /липсвали доказателства той да е бил уведомен за техническата неизправност, която е в причинна връзка с настъпилия резултат/.
Най-сетне и в жалбата на подсъдимия Т. се съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, основно свързано с неправилната оценка на степента на неговата лична обществена опасност. Твърди се наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на други противообществени прояви, добри характеристични данни, съдействие за разкриване на обективната истина – които следва да обосноват определяне на наказанието му при условията на чл.55 от НК и приложение на института на условното осъждане.
В заключение с жалбата на подсъдимия Т. също при условията на алтернативност се правят искания за отмяна на обжалваните съдебни актове и оправдаването му, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието и отлагане изтърпяването му на основание чл.66 от НК.
Касационна жалба по делото е депозирана и от защитника на подсъдимия Д. – адв.Т., според която решението на въззивния съд и присъдата на първоинстанционния съд са неправилни, незаконосъобразни, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила от БОС, санирано от въззивната инстанция, поради което осъждането на Д. противоречи на събраните по делото доказателства и наложеното му наказание е явно несправедливо. Прави се искане за отмяна на атакуваните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия Д. или алтернативно за намаляване на наложеното му наказание и отлагане изтърпяването му на основание чл.66 от НК.
На първо място се твърди, че и двете инстанции са допуснали нарушение на материалния закон, като са приели, че за настъпване на пътнотранспортното произшествие принос имат и действията на подсъдимия като водач на автобуса, без да отчетат значимостта на настъпилата внезапно техническа повреда, която той не е могъл да предвиди или очаква, и която сочи на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Твърди се, че предприетите от него действия с органите за управление на превозното средство са били единствено правилните и възможни, което е предотвратило настъпването на още по-тежък резултат. До неправилно приложение на закона според защитника на подсъдимия Д. се е стигнало поради допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на двете съдебни инстанции, оставили без уважение искането за назначаване на повторна авто-техническа експертиза, довело до ограничаване на неговото право на защита.
Най-сетне с оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия Д., се прави възражение и досежно възприемането на квалифициращия признак „особено тежък случай“ на настъпилото ПТП, което според защитата е в нарушение на разпоредбата на чл.93 т.8 от НК поради липсата на кумулативното изискване за наличие на изключително висока степен на обществена опасност на подсъдимия Д.. Тъкмо обратното, твърди се, че искреното и дълбоко самопризнание за извършеното, незначителният му „принос“ за настъпилото произшествие, признат и от двете съдебни инстанции, изключително тежкото му семейно положение – издръжката на три деца и психично болната му съпруга – обуславят неговата ниска степен на обществена опасност. Тези обстоятелства според защитника му дават основание за преквалификация на деянието по основния състав на инкриминираното престъпление, намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ и прилагане на института на условното осъждане.
Касационна жалба е депозирал и частният обвинител А. А. чрез повереника си адв.К., в която декларативно се сочат нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и несправедливост на въззивния съдебен акт, в частта с която подсъдимите Ч. и Т. са оправдани за част от инкриминираните им нарушения на правила от специалното законодателство, касаещо автобусния превоз на пътници. Искането, което се прави е за отмяна на решението на БАС и потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд, като не се излагат конкретни доводи и съображения.
В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Е. Ч., редовно призован, не се явява. Не се явяват и защитниците му адвокати П. и Д., също редовно призовани. Явяват се защитниците му адвокати К., К. и К., които поддържат депозираните жалби и писмени бележки по изложените в тях съображения и правят същите искания.
Подсъдимият Т., редовно призован се явява лично и със защитника си адв.К., като поддържат жалбата на същите основания, излагат същите доводи и заявяват същите искания. В последната си дума подсъдимият заявява, че не е имал отговорности, свързани с техническата изправност на автобуса. За неговото състояние яснота са имали управителят Ч. и автомонтьорът А., поради което отговорността следва да е тяхна. Моли да бъде оправдан.
Подсъдимият Д., редовно призован не се явява. Явява се неговият защитник адв.Т., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и прави същите искания.
Частният обвинител А. А., който е и жалбоподател по делото, редовно призован, не се явява. Не се явява и неговият повереник адв.К., като не вземат допълнително становище по жалбата си.
Частните обвинители Р. Г. и Т. Г., редовно призовани, не се явяват. Не се явяват и поверениците им адвокати Р. и Ч., като от последния е постъпила молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие с искане въззивното решение, като правилно и обосновано, да бъде потвърдено.
От частните обвинители М. К. и И. К., редовно призовани, се явява М. К., която моли постановените съдебни актове да бъдат потвърдени, а жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение.
От частните обвинители З. М. А. и А. М. А., редовно призовани, се явява З. М. А., който също моли атакуваните съдебни актове да бъдат потвърдени, а жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение.
От частните обвинители С. Д. и С. Д., редовно призовани, се явява С. Д. с преупълномощения им повереник адв.Т.. Изразяват становище в подкрепа на решението на въззивната инстанция, като молят жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение.
Частният обвинител В. М. и нейният повереник адв.Я., редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбите.
Частният обвинител М. М., редовно призована, не се явява. Явява се повереникът й адв.З., който изразява подкрепа за атакувания въззивен съдебен акт, като предлага същият да бъде потвърден, а жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение.
Представителят на ВКП намира жалбите на подсъдимите за неоснователни, а решението на Бургаския апелативен съд за правилно, законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 210 от 30.09.2013 г., постановена по НОХД № 794/2012 г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимите Е. Ч. и Н. К. Т. за виновни в това, че на 15.06.2011 г. в района на километър м на автомагистрала „Т.“, в Пловдивска област, при условията на независимо съпричиняване помежду си, са причинили смъртта на повече от едно лице – девет лица: М. З. М., И. Т. Ч., П. Д. К., П. И. К., Й. Д. Г., Б. С. Р., И. С. Д., Х. Е. и А. С. У., като смъртта на последната е настъпила на 09.08.2011 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност – обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, първият от двамата в качеството на собственик и управител на [фирма], а вторият като ръководител група транспорт в същото дружество, извършващо обществен превоз на пътници съгласно лиценз № 00401/20.05.2010 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като нарушили разпоредбите на: чл.139 ал.1, чл.147 ал.3 от ЗДвП, чл.10 ал.1 от ППЗДвП, чл.19 ал.4 от Закона за автомобилните превози, чл.2 ал.1 и чл.64 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, чл.30 и чл.34 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.123 ал.3 пр.2 вр.ал.1 и чл.54 от НК им наложил наказание от по 10 /десет/ години „лишаване от свобода на всеки един от тях, а на основание чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 пр.2 от ЗИНЗС им определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание в затворническо общежитие от открит тип.
Със същата присада БОС е признал подсъдимите Е. Ч. и Н. К. Т. за виновни в това, че на 15.06.2011 г. в района на километър м на автомагистрала „Т.“, в Пловдивска област, при условията на независимо съпричиняване помежду си, са причинили средни телесни повреди на повече от едно лице – на единадесет лица: две средни телесни повреди на М. Д. С.; две средни телесни повреди на М. В. Г.; пет средни телесни повреди на С. К. С.; три средни телесни повреди на М. Н. Н.; две средни телесни повреди на Л. В. Р.; две средни телесни повреди на И. Г. Т.; средна телесна повреда на Ж. Д. П. – Б.; две средни телесни повреди на М. Д. К.; средна телесна повреда на А. Т. А.; две средни телесни повреди на М. Д. М.; и две средни телесни повреди на Н. В. В., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност – обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, първият от двамата в качеството на собственик и управител на [фирма], а вторият като ръководител група транспорт в същото дружество, извършващо обществен превоз на пътници съгласно лиценз № 00401/20.05.2010 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като нарушили разпоредбите на: чл.139 ал.1, чл.147 ал.3 от ЗДвП, чл.10 ал.1 от ППЗДвП, чл.19 ал.4 от Закона за автомобилните превози, чл.2 ал.1 и чл.64 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, чл.30 и чл.34 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, поради което и на основание чл.134 ал.3 пр.2 вр.ал.1 пр.2 т.2 и чл.54 от НК им наложил наказание от по 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 пр.2 от ЗИНЗС им определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.23 от НК ОС Бургас определил на всеки един от двамата подсъдими общо наказание в размер на 10 /десет/ години „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от открит тип.
С цитираната присъда БОС е признал подсъдимия С. Д. Д. за виновен в това, че на 15.06.2011 г. в района на километър м на автомагистрала „Т.“, в Пловдивска област, при управление на МПС – автобус „М.“ с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 и ал.2 изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – девет лица: М. З. М., И. Т. Ч., П. Д. К., П. И. К., Й. Д. Г., Б. С. Р., И. С. Д., Х. Е. и А. С. У., като смъртта на последната е настъпила на 09.08.2011 г. и телесни повреди на повече от едно лице – единадесет лица: две средни телесни повреди на М. Д. С.; две средни телесни повреди на М. В. Г.; пет средни телесни повреди на С. К. С.; три средни телесни повреди на М. Н. Н.; две средни телесни повреди на Л. В. Р.; две средни телесни повреди на И. Г. Т.; средна телесна повреда на Ж. Д. П. – Б.; две средни телесни повреди на М. Д. К.; средна телесна повреда на А. Т. А.; две средни телесни повреди на М. Д. М.; и две средни телесни повреди на Н. В. В., като деянието представлява особено тежък случай и след извършването му е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.343а ал.1 б.“г“ пр.2 вр.б.“б“ вр.чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.2 б.“б“ вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на 5 /пет/ години „лишаване от свобода“, като на основание чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 пр.2 от ЗИНЗС му определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл.59 ал.1 от НК му приспаднал времето, през което същият е бил задържан под стража.
На основание чл.343г във вр.чл.37 т.7 от НК съдът лишил подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ години, като на основание чл.59 ал.4 от НК му приспаднал времето през което е бил лишен от възможността да управлява МПС по административен ред.
Тримата подсъдими били натоварени с разноските по делото, като подсъдимият Д. самостоятелно бил осъден да заплати разходите по изготвената спрямо него съдебнопсихиатрична експертиза.
Съдът се разпоредил и с веществените доказателства по делото.
По протест на прокурор от ОП Бургас, жалби на частните обвинители Р. Г. и Т. Г.; И. К. и М. К.; З. М. А. и А. М. А.; както и жалби от подсъдимите Е. Ч., Н. Т. и С. Д. е било образувано ВНОХД № 25/2014 г. по описа на Бургаски апелативен съд. С решение № 91 от 18.12.2014 г. въззивният съд изменил присъдата на БОС като преквалифицирал престъплението, извършено от подсъдимите Ч. и Т. от такова по чл.123 ал.3 пр.2 вр.ал.1 от НК, в такова по чл.123 ал.3 пр.3 вр.пр.2 вр.ал.1 от НК и оправдал двамата подсъдими за това да са допуснали нарушение на правилата за обществен превоз на пътници по чл.19 ал.4 от Закона за автомобилните превози, чл.2 ал.1 и чл.64 т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и чл.30 т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 година за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси.
Със същото решение БАС преквалифицирал престъплението, извършено от подсъдимия С. Д. от такова по чл.343а ал.1 б.“г“ пр.2 вр.б.“б“ вр.чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.2 б.“б“ вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК в такова по чл.343а ал.1 б.“г“ пр.2 вр.чл.343 ал.3 пр.3 б.“б“ пр.2 вр.ал.4 вр.чл.342 ал.1 от НК и на основание чл.59 ал.4 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. е бил лишен от правото да управлява МПС от срока на наложеното му наказание на основание чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК считано от 15.06.2011 г.
Направените разноски до приключване на делото пред първата инстанция в размер на 4296,80 лв., въззивният съд постановил да бъдат заплатени от тримата подсъдими не солидарно, а по равно /по 1432,26 лв. за всеки един от тях/.
В останалата й част присъдата на ОС Бургас била потвърдена.
С решението си БАС осъдил подсъдимите Ч. и Т. да заплатят направените разноски пред въззивната инстанция, съответно в размер на 90 лв. от подсъдимия Ч. и в размер на 22 лв. от подсъдимия Т..
Касационните жалби на подсъдимите Ч., Т. и Д., депозирани чрез защитниците им, както и на частния обвинител А. чрез повереника му адв.К. са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 и т.3 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК.
Разгледани по същество, касационните жалби на защитниците на подсъдимите Е. Ч., Н. Т. и С. Д., както и на частния обвинител А. А. са неоснователни.
Внимателният анализ на съдържанието на жалбите на тримата подсъдими разкрива наличието на идентични оплаквания, които дори са подкрепени със сходни аргументи. Това позволява да бъдат разглеждани едновременно. А доколкото някои от възраженията съдържат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, чиято евентуална основателност би предрешила отмяната на атакуваните съдебни актове, те следва да бъдат обсъдени приоритетно.
I.По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения
На първо място това е тезата, застъпена от защитниците на подсъдимия Ч. за допуснато нарушение от въззивната инстанция, което може да се подведе под хипотезата на чл.348 ал.3 т.3 вр.ал.1 т.2 от НПК – въззивното производство е проведено от незаконен състав. Това оплакване се основава на отказа на съдебния състав на БАС да уважи искането на защитата за отвеждане на двама от членовете му – съдиите Б. и Ц. – на основание чл.29 ал.2 от НПК, за това, защото са участвали в друг състав на апелативния съд, който през 2009 г. е разгледал ВНЧД № 229/2009 г. по описа на БАС с предмет производство по Глава V от ЗЕЕЗА, касаещо искане от компетентните власти на Р. Р. за предаване на Е. Ч. за изтърпяване наложено му от румънски съд наказание „лишаване от свобода“. Искането на подсъдимия Ч. за отвод на съдиите е било своевременно разгледано от състава на Бургаския апелативен съд, на който е било възложено разглеждането на настоящото дело, който в определение от 06.06.2014 г. е изложил убедителни аргументи, изключващи наличието на основание за отвеждането им, които изцяло се споделят от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. Различният характер на двете производства с оглед предмета им, липсата на връзка между тях, както и обстоятелството, че участието на посочените съдии в двете производства е по силата на служебните им задължения, изключват презюмиране на предубеденост у тях, която да се е формирала в резултат на произнасянето им в процедурата по предаване въз основа на ЕЗА. Тъкмо за това законодателят не е предвидил такава хипотеза в основанията за отвод по чл.29 ал.1 т.1 – т.8 от НПК, нито това обстоятелство може да бъде разглеждано като „друго“ такова по смисъла на чл.29 ал.2 от НПК, след като предметът на двете дела е съвършено различен. В този смисъл настоящият състав на ВКС намира това оплакване за неоснователно, поради което не следва да бъде възприето.
В останалите си части касационните жалби на тримата подсъдими съдържат доводи, аналогични на изложените във въззивните им жалби, без да държат сметка за съществения факт, че въззивният съд е отчел оплакванията им и в решението си е дал задълбочен отговор на всяко едно от тях. От залегналите в мотивите на съдебния акт съображения е видно, че отделните оплаквания са обсъдени внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно и недвусмислено са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно. С оглед на това касационната инстанция счита, че постановеното от състава на БАС въззивно решение напълно съответства на изискванията на чл.339 ал.2 от НПК, поради което подсъдимите не са лишени от възможността да разберат категорично изразената воля на въззивния съдебен състав. В този смисъл преповтаряне на детайлния анализ, съдържащ се в проверявания акт на апелативния съд, не е необходимо, поради което касационната инстанция следва само да го допълн