Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
София, 04.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 232 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Х. С. Х. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 04.07.2012 г. присъда № 230 от 20.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1138/ 2011 г. на Разградски районен съд и потвърдителното решение от 04.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 140/ 2012 г. на Разградски окръжен съд, и връщане на делото за ново разглеждане.
В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения Х. в наказателното производство.
В съдебно заседание осъденият и служебният му защитник адвокат С. С. поддържат искането по развитите в него съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно, тъй като осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно преследване и не е участвал в наказателното производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:
С решение от 04.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 140/ 2012 г. Разградският окръжен съд потвърдил присъда № 230 от 20.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1138/ 2011 г. на Разградски районен съд, с която осъденият Х. С. Х. бил признат за виновен в извършеното в периода от 06.03.2010 г. до 14.04.2010 г., в условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с други лица продължавано престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” във вр. с чл. 26 от НК, за което му било наложено наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение в затвор.
Искането на осъдения Х. С. Х. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт.
Осъденият е предаден въз основа на европейска заповед за арест от 19.05.2015 г. за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Задържан е на 13.01.2016 г. в гр. Б., Федерална република Германия, а от 11.02.2016 г. се задържа на територията на Република България и е приведен в затвора в гр. Белене.
По делото не са налице други данни осъденият Х. да е бил известен за постановената срещу него осъдителна присъда.
Процесуално допустимото искане е основателно.
Наказателното производство срещу осъдения Х. Х. е протекло изцяло при условията на задочно производство. Досъдебното производство обединява няколко заведени преписки за различни кражби на метали. Осъденият Х. не е бил намерен, за да бъде призован за участие в наказателното производство. Призовките до него били връщани в цялост с отбелязване, че е заминал на работа в чужбина (Германия) със семейството си на неизвестен за роднините му адрес. Обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 16943 от 08.06.2010 на ГД КП и с телеграма № 26943 от 08.06.2012 г. на ГД НП-С.. Привлечен е като обвиняем в негово отсъствие с постановление от 09.11.2011 г. по д.п. № ЗМ-342/ 2010 г. по описа на РУП-Р. (л. 167, т. ІІІ д.п.), с участието на служебен защитник.
Осъденият Х. С. Х. не е участвал в наказателното производство.
Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на приключило наказателно производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя (укриване от разследващите или съдебните органи, след повдигане на обвинение). Предвидената в закона хипотеза не изследва евентуално допуснато в хода на делото съществено процесуално нарушение спрямо осъдения. Тя гарантира спазването на въведения в чл. 6, т. 3, б. „а” от ЕКПЧОС принцип обвиненият в криминално престъпление незабавно и в подробности да бъде информиран за характера и причините за повдигнатото срещу него обвинение, на разбираем за него език.
Налице са процесуалните предпоставки по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото по отношение на задочно осъдения Х. С. Х.. Постановената спрямо него осъдителна присъда следва да бъде отменена, а делото – върнато на досъдебната фаза, от стадия на привличане на обвиняем, когато е започнало задочното производство (арг. от чл. 425, ал. 2 от НПК).
Съобразно изискванията на чл. 423, ал. 4 от НПК, задължаваща Върховния касационен съд при възобновяване на делото да се произнесе с решението и по мярката за неотклонение, настоящият съдебен състав, отчитайки данните за осъществено от осъдения Х. деяние при опасен рецидив, приема наличието на опасност от укриване, поради което мярката за неотклонение следва да бъде „задържане под стража”.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425, във вр. с чл. 432, ал. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела присъда № 230 от 20.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1138/ 2011 г. на Разградски районен съд и решение от 04.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 140/ 2012 г. на Разградски окръжен съд, и ВРЪЩА делото на фазата на досъдебното производство, от стадия на привличане на обвиняем.
ВЗЕМА спрямо Х. С. Х. мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.