Определение №46 от 3.4.2009 по ч.пр. дело №148/148 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№  46
 
София,  03 април 2009 година
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година в състав:
 
 ПРЕДСЕДАТЕЛ :    Елена Авдева
 
                  ЧЛЕНОВЕ :  Татяна Кънчева
                                           Биляна Чочева
и с участието на  прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
частно наказателно дело № 148/2009 г.
 
Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, т.1 НПК, след като с определение от 05.03.2009 г.съдията – докладчик по нохд № 62/2009 г. на Районния съд в гр. А. прекратил делото и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа .
Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на искането за определяне на друг компетентен съд .
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че не са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото.
Местоизвършването на инкриминираното деяние в района на гр. А. е обвързало по правилата на местната подсъдност /чл.36 от НПК/ компетентността на районния съд в същия град. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, които обаче са неотносими към настоящия случай. Съдията –докладчик неправилно е решил, че е налице хипотезата на чл.43, т.1 от НПК, тъй като много свидетели живеят в района на Районния съд в гр. Б.. От списъка на свидетелите е видно, че от общо седем лица четири са с адрес в гр. Б., но останалите трима живеят другаде -– в гр. А., гр. К. и с. Т., община К.. Подсъдимият също има адрес извън гр. Б. в гр. С.. Очевидно броят на лицата, териториално обвързани със съда в гр. Б., не съответства на стандарта на чл.41, т.1 от НПК, тъй като разкрива само паритет на лицата от гр. Б. и тези извън него. Това не е достатъчно за да се дерогира принципа за определяне на местната подсъдност по местоизвършване на престъплението.
Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43, т.1 от НПК
 
О П Р Е Д Е Л И
 
Нохд № 62/2009 г. по описа на Районния съд в гр. А. да се разгледа от същия съд..
Делото заедно с определението да се изпрати на Районния съд в гр. А..
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ : 1.
 
2.

Scroll to Top