Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
София , 18.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева
Жанина Начева
при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело №.864//2019 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба от подсъдимия И. Н. Д., подадена чрез неговия адвокат К. К., против присъда № 126 от 26.07.2019 г. по внохд № 88/2019 г. по описа на Окръжен съд-гр. Бургас.
В жалбата се сочи, че присъдата е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
Аргументи относно неспазване на НПК жалбоподателят излага в три точки: 1. въззивното производство е образувано по протест на прокурора против оправдателна присъда 2.въззивният съд е обявил делото за изяснено, но не е постановил съдебен акт, вместо което 3. възобновил съдебното следствие и постановил нова присъда.
Към тези основания за касационна ревизия очевидно се отнася (макар и в раздела за нарушения на материалния закон) твърдението, че съдът е обсъдил обстоятелства извън обвинението, принадлежащи към друго дело.
Нарушение на материалния закон касаторът съзира в несъставомерност на инкриминираната дейност по чл.343в, ал. 3 от НК, тъй като към момента на нейното извършване подсъдимият не е бил правоспособен водач.
В заключение с жалбата се отправят, при условията на алтернативност, две искания – присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция или подсъдимият да бъде оправдан с налагане на административно наказание по ЗДвП.
Пред касационната инстанция с писмена молба защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът пледира обжалваната присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
Бургаският районен съд, пети наказателен състав, с присъда № 8 от 11.01.2019 г. по нохд № 4967/2018 г. признал подсъдимия И. Н. Д.
1. за виновен в това, че на 16.10.2018 г. в [населено място] управлявал лек автомобил след употреба на наркотично вещество, поради което и на основание чл. 343б, ал.3 и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева;
2. за невинен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и го оправдал по това обвинение.
Бургаският окръжен съд, наказателно отделение, с присъда № 126 от 26.07.2019 г. по внохд № 88/2019 г. отменил първоинстанционната присъда в оправдателната част и вместо нея признал И. Н. Д. за виновен в това, че на 16.10.2018 г. в [населено място] управлявал лек автомобил в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед № 17-0796-002164 от 31.07.2017 г., издадена от началник група при сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР–гр. Бургас, връчена на 04.08.2017 г. и влязла в сила на 21.08.2017 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 200 лева.
На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК съдът определил на подсъдимия санкция една година лишаване от свобода,чието изтърпяване било отложено съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, и глоба в размер на 500 лева.
В останалата част присъдата на районния съд била оставена в сила.
Въззивната присъда е атакувана единствено относно обвинението по чл. 343в, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
Касационната жалба е неоснователна.
Посочените от касатора процесуални нарушения описват процесуални действия, напълно легимирани от норми на НПК.
Прокурорът има право на протест съгласно чл. 318, ал. 2 от НПК винаги, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Въззивният съд също има право, по силата на чл. 302 от НПК, приложим чрез препращането, посочено в чл. 317 от НПК, да възобнови съдебното следствие, след което да се произнесе в рамките на правомощията си по глава двадесет и първа от НПК.
Неприемливо е и възражението на касатора, че съдът се е позовал на обстоятелства, които не са относими към протестираната част от присъдата и визират различна от релевантната фактическа обстановка.
В жалбата некоректно е цитиран абзац от мотивите на въззивната присъда, който принадлежи към проверката, която съдебният състав е извършил по силата на чл. 314, ал. 1 от НПК. Мотивите на съда относно престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК са редакционно и съдържателно обособени и не пораждат никакви съмнения за смесване, объркване или излизане извън рамките на обвинението.
Обобщено, при разглеждане на делото от втората инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на обжалвания акт на основание чл. 348, ал. 2 от НПК.
Несъстоятелно е и оплакването за нарушение на материалния закон поради несъставомерност на деянието.
Не е възникнал спор по делото, че на 31.07.2017 г. по отношение на подсъдимия И. Н. Д. била издадена заповед за принудителна административна мярка (влязла в сила на 21.08.2017 г.) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца т.е до 21.02.2019 г.
По делото няма данни и не се поддържа от подсъдимия, че отнемането е преустановено поради произнасяне на компетентен орган относно административната отговорност на нарушителя.
На 16.10.2017 г., в рамките на изтърпяване на принудителната административна мярка, подсъдимият управлявал моторно превозно средство – лек автомобил малка „А.”.
Тези факти установяват по несъмнен начин обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК.
Правилно въззивният съд не се съгласил със защитата, че с изтичане на валидността на издаденото на подсъдимия свидетелство за управление на моторно превозно средство на 12.02.2018 г. автоматично е преустановено действието на приложената принудителна административна мярка. При нейното постановяване нарушителят е бил правоспособен водач, по отношение на когато (като последица от отнемането на свидетелството за правоуправление) е възникнала забрана да шофира за срок от осемнадесет месеца. Обстоятелството, че той е загубил легитимност докато изтърпявал наложеното му ограничение не дерогира задължителната сила на административната мярка. Напротив, за подсъдимия е възникнало още едно основание да не управлява моторно превозно средство, наред с временното отнемане на свидетелството за управление. Ето защо е налице и оспорваният от защитата елемент от субективната страна на приложения престъпен състав – съзнание у дееца, че му е запретено на управлява моторно превозно средство. И. Н. Д. е знаел, че не следва да шофира поради отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за 18 месеца. Абсурдно е да се твърди, че с изтичане на валидността на свидетелството, той е изградил представи за отпадане на забрана, породена от временното отнемане на легитимиращ правата му на водач на превозно средство документ.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 126 от 26.07.2019 г. по внохд № 88/2019 г. по описа на Окръжен съд-гр. Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.