Решение №174 от 7.11.2016 по нак. дело №685/685 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 174

град София, 07.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева

ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова

Галина Захарова
при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 685/2016 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по протест на Йордан Стоев – зам. апелативен прокурор при Апелативна прокуратура – София, против присъда № 22 от 09.11.2015 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, четвърти въззивен състав, по внохд № 219/2014 г.
В касационния протест и допълнение към него се твърди, че присъдата на въззивния съд е „неправилна и незаконосъобразна, тъй като е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон”. Изтъква се, че втората инстанция не е спазила разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК при анализ и оценка на доказателствената маса и това е довело до погрешни изводи за основните факти по наказателния процес, касаещи извършването на инкриминираните деяния и тяхното авторство. Според обвинението апелативният съд е възприел избирателен и нарушаващ законите на обективната логика подход при оценка на доказателствения материал, допуснал е превратно тълкуване на доказателствата в отклонение на принципа за изграждане на вътрешното убеждение върху обективно, всестранно, пълно и логически свързано изследване на всички обстоятелства по делото, в резултат на което незаконосъобразно е оправдал подсъдимите. Прокурорът застъпва също така становище, че въззивният съд правилно е възприел установената фактическа обстановка и правилно е посочил коя част от доказателствената съвкупност следва да бъде кредитирана, но въпреки това неправилно е извел изводите си.
В протеста се припомнят факти за начина и времето на създаване на процесните търговски дружества, формирането на капитала им и местата за търговска дейност, които били наети при сходни условия. Обръща се внимание на съвпадащи адреси на управление, телефони за контакти и доставчици, както и на едни и същи пълномощници и счетоводители. Поставя се акцент върху трансферите на парични суми от субсидии по програма С. от шестте дружества към [фирма].
На базата на тези данни прокурорът заключава, че всеки от подсъдимите е „действал с убеждение за съпричастност към едно цяло по отношение на подготовката и последващите извършени финансови операции със средства, неправомерно получени като субсидии по програма С.”
Касаторът отделя внимание и на констатацията на съда, че са извършени множество сделки с машини за месопреработвателната промишленост чрез изнасянето им за ФРГ и повторно последващо внасяне в Република България като нови и със завишена стойност. Подчертава, че сделките и отношенията с фирмите „Х.” Г. и [фирма] са организирани и ръководени от подсъдимия М. Н., но всеки от управляващите процесните дружества лично е внесъл набор от документи за кандидатстване за субсидии, в който били посочени същите машини, което води до извод за общност на умисъла.
На следващо място, прокурорът твърди, че Софийският апелативен съд правилно е съзрял две от предпоставките за престъпление по чл. 321 от НК – сдружена група от три и повече лица, с траен характер поради продължителния период на престъпна дейност, но в нарушение на закона е счел, че няма данни за структуриране на тази престъпна група. За да опровергае това съждение на предходната инстанция касаторът отново се позовава на дейност за „подготовка и реализация на престъпна дейност” и движение на парични потоци до крайния получател – [фирма]” чрез пренасочване на субсидиите от [фирма], [фирма], [фирма] , [фирма] и [фирма] към [фирма] и от там чрез „К. е.” Л. до [фирма].
В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът Петя Маринова поддържа протеста, като излага допълнителни съображения в негова подкрепа.
В пледоарията си и в писмени бележки тя се позовава на кореспонденция, водена между У. Райзахер и подсъдимата А. Ш. с дата 10.08.2002 г., в която открива доказателства за ръководната роля на М. Н. за насочване на парични потоци към „К. ентъпрайзис” Л.. Отбелязва също така, че дружествата са били свързани и са обезпечавали взаимно кредити от банки, а през 2005 г. и 2006 г. [фирма], [фирма] и [фирма] са станали еднолична собственост на [фирма], чийто изпълнителен директор бил М. Н.. Тези обстоятелства прокурорът намира за пренебрегнати от въззивния съд въпреки значението им за доказване на организирана престъпна група, ръководена от подсъдимия М. Н..
Касаторът оспорва и оправдаването на подсъдимите по обвинението за пране на пари по чл. 253 от НК.
Пред настоящия съд той защитава теза, че съдът неправилно е отдал значение на формалния наредител на конкретните финансови преводи, тъй като е без значение дали това са подсъдимите или счетоводителите на дружествата, доколкото последните са имали само технически задължения в изпълнение на решенията на управителите. Прокурорът намира, че съдът е тълкувал превратно сключените договори за финансова помощ между [фирма] и останалите дружества. Според обвинението те са фиктивни и имат предназначение да създадат привидно основание за последващ превод на сумите от субсидиите по сметката на [фирма], а това обстоятелство обективира умисъл на подсъдимите за пране на пари.
Към аргументите за съществени процесуални нарушения касаторът прибавя и липса на мотиви относно доводите, изложени в протеста на прокурора, против оправдаването на подсъдимия Л. С..
Поради изложените съображения прокурорът настоява за отмяна на въззивната присъда и ново разглеждане на делото от друг състав на апелативния съд.
С така описаното съдържание е ясно , че макар да се позовава на неправилно приложение на закона, обвинението атакува процесуалната дейност на съда по формиране на вътрешното му убеждение относно обективните и субективни признаци на повдигнатите обвинения.
Подсъдимите чрез своите защитници/ подсъдимите В. А. и И. И. – и лично/ възразяват срещу касационния протест.
Адвокат М. заявява, че оправдаването на подзащитния му М. Н. е извършено при точно спазване на материалния закон и процесуалните правила. Изложените от прокурора доводи определя като необосновани и несъобразени със събрания доказателствен материал и установените фактически положения по делото.
Защитникът намира за несъстоятелни изложените в касационния протест съображения за съпричастност на всеки от подсъдимите към подготовката и последващите финансови операции със средства, неправомерно придобити като субсидии по програма С.. След като изразява съгласие с констатацията на обвинението, че материалите по делото безспорно установяват начина и времето на създаване на процесните търговски дружества, формирането на капитала им и мястото на търговска дейност, адвокат М. подчертава, че те не могат да обосноват каквито и да било правни изводи за престъпни контакти.
На следващо място защитникът се противопоставя на твърденията за данни за структурирана организирана престъпна група, като препраща към съдържанието на обвинителния акт, в което няма данни за организационна връзка между подсъдимите, за координация в действията им и за конкретни взаимоотношения със съзнанието, че участват в организирано престъпно сдружение.
Според защитата на подсъдимия Н. въззивният съд правилно не е открил доказателства за негова ръководна роля в престъпно сдружение, както и за участието му като подбудител и помагач в прането на пари. Изтъкнато е и окачествено като важно обстоятелството, че подсъдимият Н. не е предоставял на останалите подсъдими разкрити банкови сметки, тъй като всички сметки на шестте процесни дружества са разкривани или от техните управители, или от свидетелката Ц. въз основа на изричното й упълномощаване.
В заключение адвокат М. настоява атакуваната оправдателна присъда да бъде оставена в сила.
Адвокат К., в качеството на зашитник на подсъдимата М. Н., намира, че от събраните доказателства в хода на проведените първоинстанционно и въззивно съдебно следствие не се установява по безспорен и несъмнен начин подзащитната й да е осъществила елементите от състава на престъпленията, в които е обвинена, както от обективна, така и от субективна страна.
Защитникът заявява, че произходът на инкриминираните средства е изяснен по категоричен начин – от държавен орган в лицето на ДФ „З.”, по конкретен законоустановен ред и в рамките на конкретно правно основание. Като коментира, че по делото не са ангажирани абсолютно никакви доказателства за престъпно получаване на тези средства от дружеството, представлявано от подсъдимата Н., и за нейни съзнателни представи за престъпния им произход, адв. К. насочва вниманието на съда към отстранените от въззивната инстанция грешки на първостепенния съд относно несъществуващи протоколи за машините в [фирма].
В подробно писмено възражение защитникът на подсъдимата М. Н. опонира и на обвинението за престъпление по чл. 253 от НК. Позовава се на данни за движението на инкриминираната в обвинителния акт сума, значителна част от която е инкасирана от банката по служебен път за частично погасяване на кредита по договор между О. и [фирма], а останалата част – разплатена по електронен път от свидетелката А. И. – главен счетоводител на [фирма].
В заключение адв. К. обобщава, че обвинителната претенция за всяко от двете вменени на подсъдимата Н. престъпления – по чл. 321 от НК и по чл. 253 от НК, е сведена до декларативно поднесени твърдения и излагане на неопределени и неиндивидуализирани факти, поради което въззивният съд правилно е приложил закона, постановявайки оправдателна присъда.
Адвокат К. като защитник на подсъдимата А. Ш. също моли протестът да бъде оставен без уважение, тъй като атакуваната с него присъда е правилна и законосъобразна. Позовава се на съдържанието на обвинителния акт, в което прокуратурата не е посочила нито кога е образувана инкриминираната престъпна група, нито кой я е ръководил, нито каква е връзката между подсъдимите като нейни членове. Изтъква също така, че подзащитната му Ш. не е осъществила и изпълнителното деяние по чл. 253 от НК, тъй като категорично е установена, че не тя, а свидетелката Ц. е извършила инкриминираните парични преводи.
С тези аргументи защитникът настоява присъдата да бъде оставена в сила.
Защитникът на подсъдимия И. И. адвокат Г. изцяло се присъединява към мотивите на апелативната инстанция, с които той е оправдан. Квалифицира направения от съда доказателствен анализ като всестранен и обективен, а изводите на първата инстанция – като погрешни.
Защитникът намира доводите на прокуратурата за произволни и неподкрепени от доказателствата по делото, а мотивите на предходната инстанция за изчерпателни и подробни, поради което също настоява обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Подсъдимият И. изцяло се присъединява към изложението на неговия адвокат.
Адвокат Т. като защитник на подсъдимия В. А. напълно споделя становищата на защитниците на останалите подсъдими и не намира основания в подкрепа на протеста. Позовава се на обективния, последователен и подробен преглед, който въззивната инстанция е направила на всички събрани доказателства.
В писменото си изложение атакува възраженията на прокуратурата за нарушени логически правила, изтъквайки, че няма връзка между изброените от прокурора данни за учредяване на процесните търговски дружества, тяхната дейност и финансиране, и инкриминираната престъпна дейност на подсъдимите. Защитникът се спира на абзаца от протеста, в който липсата на преки доказателства за наличие на организирана престъпна група се обяснява с конфиденциалния характер на договорките между членовете и отправя упрек за противоречивата и непоследователна позиция на обвинението.
Подсъдимият В. А. се солидаризира с адвоката си и също настоява оправдателната му присъда да бъде оставена в сила.
Защитникът на подсъдимия Л. С. адвокат Л. пледира протестът да бъде оставен без уважение.
На първо място, отбелязва, че съдържанието му е неясно и противоречиво и не съответства на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. Оплакванията на прокурора за съществени нарушения на процесуалните правила намира за декларативни и лишени от конкретика. На следващо място, оспорва основателността на протеста, който дори не съдържа името на подсъдимия С., както и аргументи срещу оправдаването му. Адвокат Л. изтъква, че в него не може да се прочете поддържаното пред касационната инстанция оплакване за липса на отговор на възраженията на прокуратурата пред въззивния съд, но и то е лишено от основание, тъй като позицията на обвинението е подробно обсъдена на стр.11 и стр. 56-стр. 59 от мотивите на обжалваната присъда. Защитникът подчертава произволния избор на Л. С. за съпричастен към инкриминираната престъпна дейност без данни за негови лични действия, относими към нея. На последно място, сочи легалния характер на постъпилите от „К. ентърпрайзис” Л. в [фирма] суми с уточнение, че данните по делото опровергават твърденията на прокуратурата за знание или предполагане от Л. С. за престъпният им произход.
Поради изложените съображения отправя искане касационната инстанция да отхвърли протеста.
В последната си дума пред касационната инстанция подсъдимите И. и А. молят присъдата на апелативния съд да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното :
Софийският градски съд, наказателно отделение, двадесет и девети състав, с присъда № 122 от 29.03.2010 г. по нохд № 3693/2009 г. признал
1. подсъдимия М. А. Н. за виновен в това , че
· в периода м.март 2003 г. – м.декември 2006 г. в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] ръководил и участвал в организирана престъпна група, създадена да върши престъпления по чл. 253 от НК, като групата се състои от М. С. Н., А. Ю. Ш., Г. К. Г., В. Б. А., И. Х. И., поради което и на основание чл.321, ал.3, вр. с ал.2 вр., ал.1, пр.2 и чл.54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, като го признал за невинен и го оправдал по обвинението да е участвал и ръководил група, образувана и с участието на Л. С.
· в периода м. март 2003 г. – м.декември 2006 г. в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], като подбудител умишлено склонил М. Н., А. Ш., Г. Г., В. А., И. И. да извършат престъпления – финансови операции – банкови преводи с имущество и се разпоредят със суми, представляващи субсидии по програма С., като помагач умишлено улеснил извършването на престъпленията, като предоставил разкрити банкови сметки и улеснил концентрирането и съсредоточаването в патримониума на [фирма] и „К. ентърпрайзис” Л. сумите от получените субсидии, като дружествата са фактически контролирани и управлявани от Н. по силата на пълномощие и собственост и като извършител в съучастие с различни лица – М. Н., Г. Г., В. А., И. И. и А. Ш., извършил повече от два пъти финансови операции със средства в общ размер 12 838 033,90 лева, за които знаел, че са придобити чрез престъпления по чл. 212 от НК и са в особено големи размери и случаят е особено тежък поради което и на основание чл. 253, ал.5, вр. с ал.3, т.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 , алт.1 и чл. 20, ал.2,3,4, вр. ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева, като го признал за невиновен и го оправдал по обвинението за продължавана престъпна дейност. На основание чл. 23 от НК съдът определил на подсъдимия наказание десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева

2.подсъдимата М. С. Н. за виновна в това , че
• в периода м.март 2003 г. до м.декември 2006 г. в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] участвала в организирана престъпна група, създадена да извършва престъпления по чл.253 от НК, ръководена от М. Н., поради което и на основание чл. 321, ал.3 вр.ал.2, вр. ал.1 от НК и чл. 54 от НК я осъдил на четири години лишаване от свобода, като я признал за невинна и оправдал по обвинението да е участвала в група образувана и с участието на Л. С.
• за времето от 09.11.2004 г. до 29.12.2004 г. в [населено място] и [населено място], като извършител в съучастие с М. Н. като подбудител и помагач извършила повече от два пъти финансови операции със средства в размер на 2 743 299 лева от сметката на [фирма], за които знаела , че са придобити чрез престъпление по чл. 212, ал.5, вр. с ал.3, пр.2 вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл. 20 от НК, извършено от нея и в съучастие с други лица в периода в.ноември 2003 г. до м.октомври 2004 г. чрез използване на множество документи с невярно съдържание, при което е получена без правно основание сумата 2 933 658 лева, представляваща субсидия по програма С., като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.253, ал.5, вр. с ал.3, т.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, алт.1, вр. чл. 20 , ал.2 вр. с ал.1 от НК и чл. 54 от НК й наложил наказание осем години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева, като я оправдал по обвинението за продължавана престъпна дейност.
На основание чл.23 от НК съдът наложил на М. Н. наказание осем години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева .
3. подсъдимата А. Ю. Ш. за виновна в това , че
• в периода м.март 2003 г. – м.декември 2006 г. в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] участвала в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.253 от НК, ръководена от М. Н., поради което и на основание чл. 321, ал.3, вр. с ал. 2, вр. с ал.1 и чл. 54 от НК я осъдил на четири години лишаване от свобода, като я оправдал по обвинението да е участвала в група, образувана и с участието на Л. С.
• за времето от 1 март 2005 г. до 11 април 2005 г.,в [населено място], като извършител, в съучастие с М. Н. като подбудител и помагач извършила повече от два пъти финансови операции със средства в размер на 1 430 000 лева от сметката на [фирма], за които знаела, че са придобити чрез престъпление по чл.212, ал.5, вр. ал.3 пр.2, вр. ал.1, пр.1,вр. чл.20, ал.3 и 4 от НК, извършено от нея в съучастие с други лица в периода от м.август 2002 г. до м.декември 2005 г. чрез използване на множество документи с невярно съдържание, при което е получена без правно основание сумата 2 895 335,50 лева, представляваща субсидия по програма С., като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 253, ал.5,вр. ал.3, т.2, пр.2,вр. ал.1, пр.1,алт.1, вр. чл.20,ал.2,вр. ал.1 и чл. 54 от НК й наложил наказание шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева, като я оправдал по обвинението за продължавана престъпна дейност. Съгласно чл. 23 от НК съдът определи на подсъдимата Ш. наказание шест години лишаване от свобода и глоба от 30 000 лева.
4.подсъдимия И. Х. И. за виновен в това ,че
• в периода м.март 2003 г. до м.декември 2006 г. в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.253 от НК, ръководена от М. Н., поради което и на основание чл. 321, ал.3, вр. с ал. 2, вр. с ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението да е участвал в група , образувана и с участието на Л. С.
• за времето от 28.01.2004 г. до 28.01.2004 г. в [населено място], като извършител, в съучастие с М. А. Н. като подбудител и помагач извършил два пъти финансови операции със средства в размер на 1 405 000 лева от сметка на [фирма], за които знаел че са придобити чрез престъпление по чл.212, ал.5,вр. ал.3, пр.2, вр. ал.1,пр.1, вр. чл.20, ал.2 и 3 и чл. 26, ал.1 от НК, извършено от него в съучастие с други лица в периода от м.декември 2002 г. до м.декември 2003 г. чрез използване на множество документи с невярно съдържание, при което е получена без основание сумата 1 407 564,17 лева, представляваща субсидия по програма С., като средствата са в големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 253, ал.5, вр. ал.3, т.2, пр.1,вр. ал.1,пр.1,алт.1, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 и чл. 54 от НК му наложил наказание шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева, като го оправдал по обвинението за продължавана престъпна дейност. Съгласно чл.23 от НК съдът определил на подсъдимия наказание шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева
5.подсъдимия Г. К. Г. за виновен в това, че
• в периода м.март 2003 г. до м.декември 2006 г. в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.253 от НК, ръководена от М. Н., поради което и на основание чл. 321, ал.3, вр. с ал. 2, вр. с ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението да е участвал в група, образувана и с участието на Л. С.
• на 17.02.2005 г. в [населено място] като извършител в съучастие с М. Н. като подбудител и помагач извършил финансова операция от сметка с титуляр [фирма] в размер на 2 925 328 лева, за които знаел, че са придобити чрез престъпление по чл. 212, ал.5, вр. ал.3, пр. 2, вр. ал. , пр.1, вр. чл. 20, ал. 2 и 3 и чл. 26, ал.1 от НК, извършено от него в съучастие с други лица в периода от м.август 2003 г. до м.февруари 2005 г. чрез използване на множество документи с невярно съдържание, при което е получена без правно основание сумата 2 925 328 лева, представляваща субсидия по програма С., като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 253, ал. 5, вр. ал.1, пр.1, алт.1 вр.чл.20,ал.2 и чл. 54 от НК му наложил наказание шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева. Съгласно чл.23 от НК съдът определил на подсъдимия наказание шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева
6.подсъдимия В. Б. А. за виновен в това , че
• в периода м.март 2003 г. до м.декември 2006 г. в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.253 от НК, ръководена от М. Н., поради което и на основание чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението да е участвал в група, образувана и с участието на Л. С.
• на 28.12.2005 г. в [населено място], като извършител , в съучастие с М. Н. като подбудител и помагач, извършил финансова операция от сметка с титуляр [фирма] със средства в размер на 2 933 000 лева, за които знаел, че са придобити чрез престъпление по чл. 212, ал.5,вр. ал.3,пр.2 ,вр. ал.1,пр.1,вр. чл. 20, ал.2 и ал.3, вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено от него и в съучастие с други лица в периода от м.февруари 2004 г. до декември 2005 г. чрез използване на множество документи с невярно съдържание, при което е получена без правно основание сумата 2 933 330,50 лева, представляваща субсидия по програма С., като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.253, ал.5, вр. ал.1, пр.1, алт.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева. Съгласно чл. 23 от НК съдът наложил на подсъдимия наказание шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева
7.подсъдимия Л. Д. С. за невинен в това , че
• в периода м.март 2003 г. до м.декември 2006 г. в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] образувал и участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.253 от НК, като групата се състои от М. Н. , А. Ш., Г. Г., В. А., И. И., Л. С. и М. Н. и е ръководена от М. Н., поради което го оправдал по обвинението по чл. 321, ал.3, вр.ал.2,вр. с ал.1,пр.1 от НК
• за времето от 22.03.2006 г. до 13.12.2006 г. в [населено място] и [населено място] в качеството на управляващ и изпълнителен директор на [фирма], в условията на продължавано престъпление придобил и получил от „К. ентърпрайзис”Л. 12 968 575,08 лева, за което знаел към момента на получаването, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 212, ал.5, вр. ал.3, пр.2, вр. ал. 1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, 3 и 4 вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено от М. Н., М. Н., Г. Г., Л. Г. ,В. А., А. Ш., И. И., П. Х. и Р. П., в условията на продължавана престъпна дейност и в съучастие помежду им, в периода от м.август 2002 г. до м.декември 2005 г. чрез използване на множество документи с невярно съдържание, при което е получена без правно основание сумата 14 527 514,30 лева,представляваща общия размер на получена субсидия от програма С. от търговските дружества [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], като деянието е извършено два и повече пъти, а имуществото /получената сума/ е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което го оправдал по обвинението по чл. 253, ал. 5, вр.ал.4, вр. ал.3 т. 2, пр. 2 вр.ал. 2 пр. 1, 2 вр. ал.1 и чл. 26 от НК.
Съдът постановил също така отнемане на предмета на престъплението – парични средства в размер на 12 838 033,90 лева.
В тежест на осъдените лица били възложени и сторените по делото разноски.
Софийският апелативен съд, наказателно отделение, седми състав, с присъда № 23 от 21.09.2012 г. по внохд № 251/2011 г. отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част, включително за приложението на чл. 253, ал.6 вр. с чл. 53, ал.2, б.”а” от НК и разноските, и вместо нея постановил друга, с която оправдал М. Н., М. Н., А. Ш., И. И. и В. А. по повдигнатите им обвинения по чл.321, ал.3, вр. ал.2,вр. ал.1 и по чл. 253, ал.5, вр. ал.3 ,т.2 вр. с ал.1,вр. с чл. 20 от НК.
На основание чл. 289,ал.1, вр. с чл. 24, ал.1,т.4 от НПК въззивната инстанция прекратила наказателното производство, водено срещу Г. Г., тъй като той починал в хода на процеса.
В останалата част първостепенният съдебен акт бил потвърден.
Въззивната присъда не била обжалвана по касационен ред.
Главният прокурор отправил искане за нейната отмяна по реда на възобновяване по глава тридесет и трета от НПК.
С решение № 568 от 12.03.2014 г. по внохд №903/2013 г. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, съзрял процесуалните предпоставки на чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл. 348,ал.1, т.1 и т.2 от НПК, отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на закрито заседание по допускане на доказателства. Съдебният състав посочил нарушения при установяване на релевантните за обвинението факти, препятстващи касационната проверка за правилно приложение на закона, и дал указания за тяхното отстраняване в няколко насоки – за попълване на доказателствена съвкупност, за допълнителен анализ на противоречиви доказателствени средства, за задълбочено изследване на предикатната престъпна дейност и връзката с паралелното производство за документна измама и организирана престъпна група.
Касационната инстанция изтъкнала необходимостта от описание на фактическата обстановка, която въззивната инстанция приема, и от нейното сравняване с фактическите констатации на първата инстанция. Обосновала и необходимост от разпит на чуждите граждани Райзахер, Е., Г., Х., Фритше и Хьогер и от детайлен разбор на документите, представени при кандидатстване на дружествата – бенефициенти за субсидии по програма С.. Формулирала също така изискване за комплексен анализ на показанията на свидетелите Г.- И., Ц. , П., И., Х., П. и обясненията на подсъдимата Ш. във връзка с участието им в изготвянето на документи, свързани с манипулиране на параметрите на внесените машини за месопреработка. Касационната инстанция подчертала, че тези действия са необходими, за да се отговори, положително или отрицателно, има ли извършено предикатно престъпление (изводимо от описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти) и дали то е кумулирало по престъпен начин средства, имущество, икономическа изгода. В тази връзка е направен коментар, че не е без значение колко и дали въобще дружествата биха получили субсидия по програма С., ако машините са били стари и реновирани, и какъв е размерът на престъпно придобитото, който подлежи на установяване по експертен път. В решението е посочено значението на твърдението за фактическо влияние на подсъдимия Н. върху дейността на управителите на дружествата и наложителността от проверка на възможния способ за връщане на паричните средства в акционерното дружество и трансферирането им през офшорно дружество към крайния получател [фирма]. Касационният съд е подчертал, че тези обстоятелства са от значение и за „твърде фриволно” постановеното от градския съд отнемане в полза на държавата на инкриминираната в обвинителния акт сума, без да е ясно тя налична ли е, обезпечена ли е по някакъв начин, от кого – физическо или юридическо лице, се отнема или се присъжда като равностойност на липсващ предмет на престъпление по чл. 253 от НК.
В заключение третата инстанция приела, че нарушенията при извеждане на релевантните на обвиненията факти не позволяват да се извърши проверка на въззивния съдебен акт по правилното приложение на материалния закон съобразно наведените от защитниците на оправданите подсъдими доводи и заявила, че те следва да бъдат съобразени при повторната процедура пред апелативния съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съдебен състав съобразил отправените указания и провел съдебно следствие, което завършило с присъда № 22 от 09.11.2015 г. по внохд № 219/2014 г., предмет на настоящата касационна проверка.
С нея Софийският апелативен съд, наказателно отделение, четвърти състав, отново отменил присъда № 122 от 29.03.2010 г. на Софийския градски съд по нохд № 3693/2009 г. в частта, с която подсъдимите М. Н., М. Н., А. Ш., И. И. и В. А. били признати за виновни, както и относно отнемането в полза на държавата на сумата 12 838 033, 90 лв. и разноските по делото, и вместо нея постановил нова присъда, с която оправдал осъдените лица по повдигнатите обвинения за изпиране на пари по чл. 253, ал. 5,вр. ал. 3, т. 2, вр. с ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 вр. с чл. 26 от НК и по чл. 321, ал. 3 вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК за участие и ръководство на организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по чл. 253 от НК.
В останалата част присъдата била потвърдена.
Преди да бъде обсъдена основателността на протеста срещу така постановената въззивна присъда, се налага коментар на възраженията за неговата процесуална годност да ангажира касационен контрол.
Защитникът на подсъдимия Л. С. твърди, че той не отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, тъй като съдържанието му е неясно и противоречиво – от една страна се прави изявление за правилно установена фактическа обстановка, а от друга се сочи, че са нарушени чл.13 и чл. 14 от НПК, опорочили вътрешното убеждение на съда.
Настоящият състав намира, че протестът, сложил начало на касационното производство, номинално е съобразен със стандарта на чл.351, ал.1 от НПК.
В него фигурират авторът, атакуваният акт, касационните основания, данните, които по преценка на прокурора го подкрепят, и искането, което се прави. Преценката за вътрешни противоречия, за дефицит или достатъчност на аргументи, има значение за убедителността на защитаваната от обвинението теза, но не и за процесуалната допустимост на акта, който я обективира пред третата инстанция. Ето защо не са налице процедурни пречки за разглеждане на протеста по същество.
От определящо значение за касационната проверка в светлината на формулираните от прокурора оплаквания е точното лимитиране на предмета на доказване в настоящото дело. Това налага преглед на процесуалната история на формиране на обвинението и обусловеното от него паралелно развитие на два процеса, посветени на различни аспекти на инкриминираната дейност.
Досъдебното производство започнало под № 82/2007 г. по описа на ГД”БОП” – НСП, прокур

Scroll to Top