Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
гр. София, 20 юли 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова
Галина Тонева
при секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от съдията Е. Авдева
наказателно дело № 796 / 2015 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия М. В. против решение № 25 от 28.01.2015 г. по внохд № 1103/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд.
В жалбата се сочи, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до виновността на подсъдимия, приемайки за доказана фактическата обстановка в обвинителния акт, която подсъдимият признал изцяло. Касаторът изразява несъгласие единствено с размера на наказанието, което намира за несправедливо. Счита, че санкцията е отмерена към средния размер за престъплението, което не отразява значителния превес на подробно описаните смекчаващи отговорността обстоятелства. Подчертава, че подсъдимият е проявил дълбоко разкаяние, съдействал е на разследването и няма нарушения като шофьор. Катастрофата е инцидент в биографията му и е резултат само на едно отклонение от правилата за движение, поради което неправилно е третирана от въззивния съд като особено тежко транспортно престъпление.
С тези аргументи се отправя искане наказанието лишаване от свобода да бъде намалено до минимум, а изтърпяването му – отложено по реда на чл. 66 от НК.
Повереникът на частните обвинители В. Р. К., П. Х. К. и Р. Х. К. оспорва основателността на жалбата, която намира за бланкетна и необоснована. Изразява становище, че наказанията са занижени, но поради отказ на частните обвинители от жалба, застъпва позиция за тяхната справедливост и настоява лишаването от свобода да бъде реално изтърпяно.
Прокурорът пледира въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното :
Софийският градски съд с присъда № 221 от 26.09.2014 г. по нохд № 1787 /2014 г. признал подсъдимия М. В. за виновен в това, че на 19.08.2013 г., около 11.30 часа, в [населено място], при управление на моторно превозно средство – товарен камион марка”Р.” с ремарке, по автомагистрала „Х.” с посока от [населено място] към [населено място], нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.2 от ЗДвП – не намалил скоростта на управляваната товарна композиция пред появата на предвидимо препятствие, видимо от 300 метра – образувано задръстване от спрели, бавно изтеглящи се и спиращи автомобили, не спрял при възникналата опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Х. С. и Х. Т. К. и средни телесни повреди на В. Р. К., В. А. Д. и А. В. Сливова, поради което и на основание чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б.”б”, пр.1, вр. ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 и чл. 54 от НК вр. с чл. 373, ал.2 вр. с чл. 58а, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип със зачитане на времето, през което подсъдимият бил задържан в рамките на наказателното производство. Съдът лишил М. В. от право да управлява моторно превозно средство за същия срок от пет години.
В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.
Софийският апелативен съд с решение № 25 от 28.01.2015 г. по внохд № 1103/2014 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил срока на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от пет на три години и четири месеца, а срокът на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство – от пет на четири години.
В останалата част присъдата била потвърдена.
Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения:
Касационната проверка не установи очевидно несъответствие между тежестта на определената на подсъдимия санкция от една страна и обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 от НК, от друга.
Твърдението на защитата, че неправилно са определени отегчаващите обстоятелства, не е съобразено с убедително защитеното заключение на предходната инстанция за висока степен на обществена опасност на деянието. Защитата неправилно интерпретира използвания в обжалваното решение израз „пример на особено тежко транспортно престъпление” в светлината на легалната дефиниция по чл. 93, т.8 от НК за особено тежък случай на престъпление. Срещу подсъдимия М. В. не е повдигнато обвинение по чл 343, ал.3, б.”б” , пр.2 за особено тежък случай, при който е предвидена санкция лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Стилистичната фигура, използвана от съда, не е тъждествена с легалната дефиниция и това личи ясно от контекста на критикуваното съждение. Настоящият състав споделя направената от предходната инстанция оценка да тежестта на деянието и неговата обществена опасност, които надхвърлят тези на обичайните транспортни произшествия. Подсъдимият М. В. управлявал товарна композиция от камион и ремарке по магистрала „Х.” със скорост около 95 км/ч в светлата част на деня без ограничения на видимостта. На 300 метра пред него се наблюдавало задръстване от спрели, спиращи и бавно изтеглящи се автомобили. Въпреки това подсъдимият не намалил скоростта на композицията. Това той сторил едва когато се приближил на 78 м, когато реагирал на аварийно спиране и успял да снижи скоростта до 75 км/ч , но започнал да блъска намиращите се пред него коли. Така възникнало произшествие, в което камионът на В. ударил и избутал напред и вляво три автомобила, а те от своя страна – други четири. Загинали двама водачи, а още един и двама пътници получили средни телесни повреди. Макар подсъдимият да е допуснал само едно нарушение на правилата за движение във връзка с режима на скоростта, то е реализирано по начин и на място, дълбоко засягащи сигурността на транспорта. Благоприятните пътни условия са гарантирали, при избраната скорост, безаварийно спиране на товарната композиция на 142 м, т.е. много преди конфликт със спрелите в задръстването автомобили. Пътувайки към очевидно препятствие жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да намали скоростта и да задържи товарната композиция преди тя да връхлети върху другите участници в движението. Правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП е нарушено изключително тежко, което повишава степента на обществена опасност на деянието и се отразява в същата насока и върху степента на обществената опасност на дееца. Въпреки практиката на водач на моторно превозно средство той не е използвал предимствата на рутината, а грубо нарушил правилата за движение в ситуация, създаваща повишен риск за много участници в трафика.
Позитивните данни за подсъдимия преди и след произшествието са оценени адекватно като смекчаващи обстоятелства. Съобразена е безупречната му социална и професионална характеристика и проявеното съжаление за произшествието. Именно за това въззивният съд е коригирал пропуските на предходната инстанция при индивидуализиране на санкцията и е намалил срока на наложените наказания. Настоящият състав споделя извода на апелативната инстанция, че изтъкнатите смекчаващи обстоятелства – сравнително млада възраст, чисто съдебно минало, семейна ангажираност, не постигат критериите на чл.55, ал.1 от НК за изключителност или многобройност, правещи и най-лекото, предвидено в закона наказание, несъразмерно тежко, поради което също не намира законово основание за намаляване срока на наложените наказания. Размерът на наказанието лишаване от свобода изключва възможността за прилагане на условно осъждане, поради което е безпредметно да се обсъжда неговата целесъобразност.
Санкцията е адекватна на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генералната превенция без да бъде изменяна в желаната от жалбоподателя насока.
Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, н основание чл. 354 , ал.1 , т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 28.01.2015 г. по внохд № 1103/ 2014 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Превод от решението на румънски език да се изпрати на подсъдимия чрез защитника му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.