Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
София , 01.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева
Бисер Троянов
при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора А. Гебрев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 732/2018 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал.1 от НПК по искане от А. Т. Т. за възобновяване на нохд № 1329/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна.
В искането се сочи, че делото е разгледано без участие на осъдения, а освен това той е предаден от Чешката република на Република България при предоставени гаранции за възобновяване на производството.
Пред касационната инстанция А. Т. и неговият защитник поддържат същото твърдение и настояват за ново разглеждане на делото по силата на чл.423, ал.5 във вр. с ал.1 от НПК.
Прокурорът пледира искането да бъде уважено.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, установи следното :
Окръжният съд в гр. Варна с присъда № 19 от 15.02.2018 г. по нохд № 1329/2017 г. признал подсъдимия А. Т. Т. за виновен в това, че през периода м.декември 2010 г.–14.03.2011 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството на търговски пълномощник на [фирма], избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери–ДДС за 186 674 лева, поради което и на основание чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, 6 и 7, вр. счл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим.
В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.
Присъдата не е обжалвана и влязла в сила на 03.03.2018 г.
Искането за възобновяване на наказателното дело е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо.
Разгледано по същество е основателно поради следните съображения:
Правото на подсъдимия да участва лично в производството е основен елемент от правото на справедлив процес Вж. решението на ЕСПЧ по делото Kolozza v.Italy . Задочното производство е търпимо само в ситуация на несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по делото и да се защитава, какъвто не се установява в настоящия случай.
Осъденият А. Т. Т. не е привлечен лично в качеството на обвиняем, видно от приложеното към досието на делото постановление на разследващ полицай от 13.02.2017 г.
Досъдебната фаза протекла изцяло неприсъствено при условията на чл.269, ал.3, т.2 и т.4 , б”а”от НПК. В нейните рамки, обхващащи период от пет години, А. Т. е разпитан единствено като свидетел на 06.11.2012 г., когато е дал и образци за сравнително изследване. След тази дата с него не са провеждани процесуално-следствени действия.
По същия ред, с участието на служебен защитник, се развила и съдебната процедура, завършила с осъдителна присъда.
Няма данни, че обвиняемият се е укривал умишлено от правосъдие във връзка с повдигнатото по коментираното дело обвинение, манифестирайки по този начин нежелание да участва в наказателното производство след надлежно уведомяване за стартирането му. При така осъществено разглеждане на делото искателят бил лишен от право на лично присъствие в процеса и от възможност да влияе върху крайния му резултат. Налице са предпоставките на чл.423, ал.1, пр.2 от НПК за отмяна на постановената първоинстанционна присъда.
Производството следва да започне от досъдебната фаза, където правото на обвиняемия на лично участие не е било реализирано.
Този изход на възобновителното производство предпоставя съгласно чл.423, ал.4 от НПК произнасяне по мярка за неотклонение на задочно осъдения, тъй като той е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. Данните по делото относно инкриминираното престъпление и мобилността на подсъдимия, довела да затруднения в издирването му, разкриват основанията на чл.63, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража с цел да се попречи той да се укрие.
За пълнота на изложението и в отговор на наведените от искателя доводи относно чл. 423, ал.5 от НПК настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че тази разпоредба не адресира към съда безусловно задължение да възобнови делото. Между ал.5 и ал.1 на чл. 423 от НПК съществува корелация, която обвързва възобновяването с отсъствие на изброените в чл.423, ал.1, изр.2 от НПК прояви на недобросъвестно поведения на подсъдимия. Това разбиране почива и на осмисляне на гаранциите по европейска заповед за арест във връзка с чл. 40, ал.2 от ЗЕЕЗА, предвиждащ отказ от изпълнение на такава заповед. Вж. решение № 164 от 04.07.2018 г. по нд№ 1189/2016 г. на ВКС , второ наказателно отделение и цитираната в него практика, както и решението на ЕСПЧ от 26.02.2013 г. по дело С-3999/11 (Мелони v.Испания)
Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.425, ал.1 , т.1 във връзка с чл.423, ал.1 и ал.4 от НПК
Р Е Ш И
ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд №1329/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, отменя постановената по него присъда № 19.от 15.02.2018 г. и връща делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производството.
Взема по отношение на А. Т. Т. мярка за неотклонение задържане под стража.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати незабавно на сектор „Надзор при изпълнение на наказанията и други принудителни мерки” към отдел „Съдебен ” на Върховната касационна прокуратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.