Р Е Ш Е Н И Е
№ 392
гр. София, 09 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Блага Иванова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Петя Маринова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 383/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на частната обвинителка и гражданска ищца Н. М. Ш., чрез повереника й адв. Т, срещу решение № 100 от 07 април 2008 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1268/2007 година, с което е потвърдена присъда от 28 септември 2007 година на Софийски градски съд, постановена по нохд № 1511/2005 година по описа на този съд.
В жалбата е заявено като отменително основание неправилно приложение на закона, което е подкрепено с доводи, относими към дейността на съда по оценка на доказателствените източници. Твърди се основно, игнориране на показанията на жалбоподателката и свидетелка по делото Н. Ш. и на следващо място – неоснователно кредитиране за достоверност на показанията на групата свидетели, близки на подсъдимия Д. Това, според повереника, е довело до ненадлежност на доказателствената основа при формирането на фактите от кръга на подлежащите на доказване, в резултат на което неправилно е приложен материалният закон, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение поради осъществяване на деянието при условията на неизбежна отбрана.
Горните оплаквания ангажират отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Претендира се отмяна на атакуваното въззивно решение.
В съдебно заседание жалбоподателката – частна обвинителка и гражданска ищца Н. Ш. участва лично и с повереника си адв. Т, който поддържа касационната жалба при заявените в нея отменителни основания.
От гражданските ищци и частни обвинители по делото – А. Т. Г., Н. Г. И. и М. Б. П., лично участие пред третата инстанция взима само М. П. (неатакувал присъдата по въззивен и касационен ред). Същият споделя доводите на повереника на жалбоподателката Ш. Останалите граждански ищци и частни обвинители не участват лично в производството пред третата инстанция и не изпращат процесуален представител. Не са изразили писмено становище по касационната жалба на Н. Ш.
Подсъдимият И. Л. Д. и защитникът му адв. М изразяват пред ВКС становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Идентично е и становището на представителя на Върховната касационна прокуратура.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
Настоящата касационна проверка има за предмет постановеното от въззивния съд решение, потвърждаващо изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимият И. Л. Д. е признат за невиновен в това, на 27. 12. 1993 година, в гр. С., да е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице – като умишлено е умъртвил Г. И. Г. и е направил опит умишлено да умъртви М. Б. П., и деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалите с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия и негови ближни, поради което и на основание чл. 304 от НПК и при условията на чл. 12, ал. 1 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 118, предл. 1, във вр. чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3 във вр. чл. 115 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Отхвърлени са като неоснователни предявените от А. Г. и Н. Г. граждански искове в размер на по 50000 лева за всяка от тях, представляващи претендирано обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Г.
Жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца Ш. е неоснователна.
Основното възражение в жалбата касае доказателствената дейност на предходните съдебни инстанции, като е заявено нейното опорочаване най-вече поради игнориране на показанията на жалбоподателката Н. Ш. като единствен очевидец на нанасяне на удара на пострадалия Г. (неин син) и превратна оценка на останалата доказателствена съвкупност – предимно показанията на свидетелите, близки на подсъдимия Д. В резултат на тези нарушения при оценката на гласните доказателствени средства, са формирани неверни изводи по фактите, поради което са направени и неправилни правни изводи за осъществяване на деянието в условията на неизбежна отбрана. Според жалбоподателката, дори и да е било налице противоправно нападение срещу подсъдимия и неговите близки, то вече е било прекратено към момента на нанасяне на удара с нож на пострадалия Г.
Известно е, че проверката за правилното приложение на закона (и справедливостта на наложеното наказание), е възможна само при констатации за отсъствието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото наличието на визираните в него нарушения, злепоставя изводите на решаващия съд по фактите и поради това касационната инстанция няма как да провери законосъобразността (и справедливостта) по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 (и т. 3) от НПК.
Извършената от третата инстанция проверка не установява наличие на заявените недостатъци в дейността на въззивния съд по проверка и оценка на доказателствената съвкупност.
Принципно положение е, че мотивите към постановения съдебен акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда. Проверката констатира, че мотивите към присъдата са аналитични и убедителни (доказателствен анализ на л. 294-297 от съдебното дело), което позволява както на страните, така и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение. Затова и въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата.
Независимо от това, в изпълнение на задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи относно показанията на свид. Ш. (т. 6 от жалбата и т. 1.3 от допълнението към нея), съдът в решението си (на л. 10 от същото) е обсъдил тези показания във връзка и с показанията на свид. Йорданка Д. Извършеният от съда анализ не носи белези на едностранчивост, игнориране или превратност, поради което формираните въз основа на него изводи няма причини да не бъдат споделени.
Съдът е имал основание да откаже да кредитира за достоверност показанията на свид. Ш. , оценявайки ги като изолирани, непоследователни и нелогични. Показателно в тази насока е и заявеното от свидетелката относно развитието на инцидента до нахлуването в двора на рода Д. , което се опровергава дори и от показанията на свидетелите, близки до пострадалия Г. (Панкова, К. , Н. ), както и от обективните данни по делото. Показанията на тези свидетели установяват по съвсем различен начин събитията от вечерта, предхождащи инкриминирания инцидент и не съдържат данни за предходно сбиване, при което тежко е наранен по главата свид. П. , за появата му в заведението на сина й Г. , за потеглянето им към болнично заведение и случайното им озоваване пред дома на Д. , както и за причината за среднощното им нахлуване в техните домове. Обективни медицински находки за такова нараняване на свид. П. също не са установени по делото (СМЕ, д-р Х, л. 115, т. 1 от сл. д.). Самата свидетелка не твърди да е била в дъното на двора, където се намира къщата на подсъдимия и където се е развил инцидентът между него, съпругата му и пострадалите Г. и П. Напротив, последователно същата е поддържала, че е стояла на улицата и пред домовете на братята на подсъдимия, които се намират непосредствено до нея. При преценката на твърденията на свид. Ш. за механизма и мястото на нанасяне на удара на сина й Г. Г. , правилно са отчетени и несъмнено установените обстоятелства за времето на конфликта – късно през нощта, както и липсата практически на осветление на улицата и в двора на подсъдимия.
Всъщност, по основния факт на процеса – извършено ли е деянието и извършено ли е то от подсъдимия, съдът е приел идентични обстоятелства на твърдяните и в касационната жалба на Ш. – фаталният удар, причинил смъртта на Г. , е нанесен с приложения по делото като веществено доказателство нож, в областта на гърба, отдясно, със значителна сила, като нараняването е проникнало в дясната гръдна кухина и е причинило смъртта на Г. в резултат на острата масивна кръвозагуба. Пострадалият е бил с алкохолна концентрация в кръвта 1.43 промила (което също опровергава твърденията на свид. Ш. за неговото поведение вечерта преди инцидента).
Така че, спорният по делото въпрос е за това, осъществено ли е противоправно нападение срещу подсъдимия и неговото семейство от страна именно на двамата пострадали Г. и П. и продължавало ли е то и към момента на нанасяне на удара на Г. или вече е било преустановено.
Надлежно установените по делото факти несъмнено сочат на осъществено нападение по отношение на Д. , вкл. и на подсъдимия и неговата съпруга А. Нападението е извършено от голяма група хора, в т. ч. и пострадалите Г. и П. , късно през нощта – около 03 ч. и се е изразило в посегателство срещу имуществото и личността на Д. . Освен физическото посегателство по отношение на подсъдимия (удари по главата и тялото, констатирани и обсъдени в СМЕ – д-р К, л. 123, т. 1 от сл. д.), е съдържало и заплаха за живота на съпругата му, отправена от пострадалия Г. – словесно и с насочен от упор в главата й газов пистолет. Показанията на тази свидетелка относно това обстоятелство са последователни, категорични и безпротиворечиви в хода на целия процес и няма основание те да не бъдат кредитирани за достоверност, дори и при отчитане на факта на нейната заинтересованост от изхода на делото като съпруга на подсъдимия, което въззивният съд е и сторил. Впрочем, за идентично поведение на Г. по отношение на него самия свидетелства и В. Д. Не без значение е и обстоятелството, че самият пистолет е намерен непосредствено зад ъгъла на дома на подсъдимия Д, в дъното на двора (протокол за оглед и фотоалбум на л. 13 и сл., т. 1 от сл. д.), където няма данни да са били останалите от групата на Г. , с изключение на М. П.
Данните по делото дават основание да се приеме, че осъщественото нападение срещу подсъдимия и съпругата му не е било прекратено към момента на нанасяне на удара от подсъдимия на пострадалия Г. Известно е, че нападението може да се счита прекратено и неналагащо отбрана, когато е отблъснато от нападнатия или от трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или вече го е завършил. Кратковременното прекъсване на нападението не означава неговото прекратяване. В случая, от обстоятелството, че ударът е нанесен в гърба на пострадалия, не би могъл да се прави еднозначно извод за преустановеност на нападението, каквито доводи се съдържат в жалбата. Цялостното поведение на нападателите и обстановката в двора на Д. , конкретните действия на Г. по отношение на св. А. Д. , душевното състояние на подсъдимия (надлежно установено по делото като такова на остра психична шокова реакция), не позволяват да се приеме за напълно ясно, че нападението е завършило и то няма да се възобнови. Когато съществува макар и малка вероятност то да се повтори, за нападнатия не е налице задължение да се откаже от активна защита и да се спасява чрез бягство, помощ от трети лица, да търси други, по-меки средства за защита и пр. (в този смисъл са ППВС № 12. 1973 година, т. т. 4,5,6; р. № 25/1985 година, І н. о.; р. № 122. 1971 година, І н. о.; р. по нд № 409/2005 година на ВКС, І н. о. и др.).
Така че, извършената от третата инстанция проверка констатира, че в процесуалната дейност на съда по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
Спазването на правилата е гаранция за формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение на въззивния съд и поради това недопустимо се иска то да бъде ревизирано от ВКС.
При надлежно установените по делото факти, законът е приложен правилно – съответствието между фактите и тяхната правна оценка обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт.
Поради това следва да се приеме, че заявените в жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца Н. Ш. недостатъци на атакувания съдебен акт, не намират опора в данните по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 07 април 2008 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1268/2007 година, с което е потвърдена присъда от 28 септември 2007 година на Софийски градски съд, постановена по нохд № 1511/2005 година по описа на този съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.