Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр. София, 08 юни 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Блага Иванова
при секретар Румяна Виденова и
в присъствие на прокурора Николай Любенов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 224/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите А. Г. Й. (чрез защитника му адв. С) и Г. К. Д. (чрез защитника му адв. П), както и на частния обвинител и граждански ищец Г. М. Д. (чрез повереника му адв. П), срещу постановената от Ямболския окръжен съд нова присъда № 28 от 25 февруари 2009 година по внохд № 26/2009 година, след отмяна на присъда № 100 от 11 ноември 2008 година на Елховския районен съд, постановена по нохд № 411/2006 година.
Жалбите на подсъдимите Й. и Д. съдържат идентични възражения срещу новата осъдителна въззивна присъда. Твърдят, че липсва надлежна доказателствена основа за фактическите изводи на въззивния съд, което е довело до неправилно приложение на закона и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите по повдигнатите им обвинения. Посочените възражения ангажират отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Претендират отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване по повдигнатите обвинения или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С касационната жалба на гражданския ищец и частен обвинител Г. Д. се оспорва справедливостта на наложените на двамата подсъдими наказания и на присъденото обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Отправените до ВКС искания са за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане с оглед отмяна на приложението на чл. 66 от НК и уважаване на гражданската претенция в пълния й размер.
В съдебно заседание жалбоподателите-подсъдими А. Й. и Г. Д. участват лично и със защитниците си – адвокати Сотирова и Панчев, които поддържат жалбите при релевираните в тях отменителни основания и отправени до съда искания. Представят писмени бележки с доводи в тяхна подкрепа.
Жалбоподателят – граждански ищец и частен обвинител Г. Д. също участва лично и с повереника си адв. П. Поддържат жалбата си и изразяват становище за неоснователност на жалбите на двамата подсъдими. Представят писмени бележки с доводи в подкрепа на жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на атакувания въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
С атакуваната нова присъда на въззивния съд, постановена вместо отменената оправдателна присъда на Елховския районен съд, подсъдимите Г. К. Д. и А. Г. Й. са признати за виновни в това, че на 03. 09. 2005 година в с. Г., Ямболска област, в съучастие като съизвършители, са причинили на Г. М. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясна очна ябълка, травматична ретинопатия на дясното око, довела до постоянна слепота, поради което и на основание чл. 128, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, са осъдени на по три години лишаване от свобода всеки от тях, чието изтърпяване е отложено за срок от по пет години от влизане на присъдата в законна сила.
Осъдени са да заплатят солидарно на Г. Д. сумата от 40000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 636. 00 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законните последици. Претенциите до пълните им размери съответно от 100 000 (сто хиляди) лева и 1000 (хиляда) лева, са отхвърлени.
Присъдени са направените по делото разноски в полза на държавата и на частния обвинител и граждански ищец Д. , както и дължимите държавни такси, възложени в тежест на подсъдимите.
По жалбите на подсъдимите Й. и Д.
Идентичните оплаквания в касационните жалби на двамата подсъдими и наведени доводи в тяхна подкрепа, позволяват общото им обсъждане.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Заявените в тях касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК се подкрепят с доводи, относими по-скоро към обосноваността на фактическите констатации на въззивния съд, която е извън предмета на касационния контрол. Жалбите съдържат недоволството на подсъдимите от оценката на доказателствените източници, в т. ч. гласните (предимно показанията на свидетелите М, Г. Д. , Д. Д. ), както и личните им оценки за тяхната доказателствената стойност, поради което пледират за недоказаност на обвинението по смисъла на чл. 303 НПК.
Известно е, че проверката за правилното приложение на закона (както и за справедливостта на наложеното наказание), е възможна само при констатации за отсъствие на нарушения на процесуалните правила от вида на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, които биха злепоставили изводите на решаващия съд по фактите.
Проверката, извършена от третата инстанция констатира, че в процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Принципно положение е, че мотивите към постановения съдебен акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда. Проверката констатира, че мотивите към въззивната присъда са аналитични и убедителни, което позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който то е формирано.
Акцентът в доводите на защитата на подсъдимите относно оценката на гласните доказателствени източници е поставен върху кредитирането за достоверност на показанията на пострадалия Г. Д. , както и на свид. Д. М. – полицай в РПУ – гр. Е.. Макар анализът на показанията на пострадалия Д. да не се отличава с особено обстойност и задълбоченост (л. 5 от мотивите на въззивната присъда), направеният краен извод за достоверност на тяхното съдържание няма причини да не бъде споделен. Впрочем, този свидетел не сочи нищо различно от преобладаващата част от останалите свидетели – многобройността на нападателите, дошли заедно с двамата подсъдими (10 – 15 души), оформилите се две групи биещи се (около пострадалия Д. и около свид. Николай И. ), открояващите се действия на двамата подсъдими, нанасяли удари с предмет (наречен „палка”) и с ръце и крака на пострадалия. Последното обстоятелство се съобщава не само от пострадалия (който през по-голямата част от времето е бил повален на земята), но и от свидетелите Д(л. 295 от съдебното дело на Елховския районен съд), Н. И. (л. 297 от същото дело), Д. Д. (л. 296 от същото дело), Д. А. – страничен и незаинтересован от изхода на делото свидетел (л. 301). Посочените свидетели по идентичен и безпротиворечив начин изясняват развитието на инцидента, като открояват ролята на подс. Й. като инициирал разправата с пострадалия и неговите близки, както и участието в нанасянето на ударите и на подс. Данев.
Във връзка с възраженията относно оценката на показанията на свид. Мишев е необходимо да се отразят следните констатации:
На първо място, не намира опора в данните по делото твърдението в касационните жалби, че формираните от въззивния съд изводи по фактите се основават предимно, дори единствено, на показанията на свид. Д. М. (Както, впрочем, не кореспондира с тях и заявеното в касационната жалба на подсъдимия Д за „добавяне” от въззивния съд на факти, които не твърди дори обвинението, напротив – точно тези факти са инкриминирани на стр. 1, абзац последен от обвинителния акт).
На второ място, не би могла да бъде възприета дадената от защитата на подсъдимите оценка по същество на показанията на този свидетел. Това произтича не само от тяхната вътрешна логичност и безпротиворечивост, но и от подкрепата на съдържащите се в тях факти от показанията на другите свидетели-очевидци на инцидента, посочени и обсъдени по-горе. За да кредитира за достоверност показанията на свид. Мишев, съдът ги е оценил именно по действителното им съдържание и съобразно цялата останала доказателствена съвкупност (л. 5 – 6 от мотивите на присъдата).
Не могат да бъдат възприети и доводите в касационните жалби във връзка с констатациите и заключенията на двете съдебно-медицински експертизи по делото. И двете експертни заключения (д-р Д. и д-ри С. и П. ) са изслушани в присъствие на подсъдимите и защитата им, не са оспорени и са приети от съда като ясни и обосновани (с. з. на 07. 12. 2007 година на ЕРС и с. з. на 16. 10. 2008 година на същия съд). Те не се различават помежду си относно характеристиките на причиненото на пострадалия нараняване и механизма на причиняването му. Допълнителното изследване от експерт – офталмолог (д-р П. ) е било необходимо и във връзка с претендираното от пострадалия обезщетение за причинени неимуществени преди като резултат на травматичното увреждане на окото му. Не е коректно коментирано в жалбата на подсъдимия Й експертното становище относно възможността на причиняване на инкриминираното увреждане с приобщената като веществено доказателство по делото част от електрически проводник (л. 372 – 373 от съдебното дело на ЕРС). Експертите са категорични, че травмата е резултат на удар или поредица от удари с твърди тъпи предмети, като може да бъде причинена и с удар с върховата част на проводника (палка).
Така че, не намира опора в данните по делото твърдението в жалбите за липса на надлежна доказателствена основа за фактическите изводи на въззивния съд. Причиненото на пострадалия увреждане е несъмнено установено, а авторството на подсъдимите не поражда съмнение при надлежно събраните, проверени и оценени доказателствени източници. Всички те са обсъдени задълбочено, всестранно, обективно и точно от съда, който е изложил конкретни съображения за кредитирането им (стр. 5-6 от мотивите), като така е обосновал изводите си по основния спорен въпрос по делото – този за авторството на деянието. Спазването на правилата е гаранция за формалната и логическа правилност на вътрешното убеждение на въззивния съд и поради това недопустимо се иска от жалбоподателите то да бъде ревизирано от ВКС.
В рамките на надлежно установените фактическите положения, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт.
Във връзка с направените от защитата на подсъдимия Й доводи за настъпване на вредоносния резултат поради несвоевременно взети медицински мерки следва да се отбележи, че те не се подкрепят от данните по делото, а освен това меродавен за определяне на вида и характера на телесното увреждане е моментът на причиняването му, а не последващи благоприятни/неблагоприятни изменения, свързани с проведено или не адекватно лечение или оперативна интервенция. В този смисъл е и приетото с ППВС № 3/1979 година, т. 17, решение № 831 от 13. 11. 2006 година на ВКС, І н. о. и др.).
По повод възраженията за наличието и формата на съучастническа дейност на двамата подсъдими може да се каже следното: известно е, че съучастието като задружна дейност е възможно само при умишлените престъпления, ако е налице участие на най-малко две наказателно-отговорни лица, задружност в усилията им за постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от участниците не само за престъплението, но и за съучастието в него. В конкретния случай, при установените и приети от съда данни за действията на двамата подсъдими, правилно е прието, че такава задружна дейност е налице.
По жалбата на частния обвинител и граждански ищец Г. Д.
С жалбата се възразява справедливостта на наложените на двамата подсъдими наказания и на присъденото в полза на пострадалия Д. обезщетение.
Жалбата е неоснователна.
Съдът твърде лаконично е обосновал индивидуализацията на наказанията на двамата подсъдими, но направените от него изводи за определянето им при предвидения в закона минимум от три години лишаване от свобода намира опора в данните по делото и в правилата на чл. 54 от НК. Предвид характера на инцидента, предхождащото го поведение на пострадалия Д. и на свидетелите Д. Д. и Н. И. (за което има влязла в законна сила присъда), поначало положителната социална и семейна среда на подсъдимите, липсата на минали осъждания (при настъпила реабилитация по право по отношение осъждането на подс. Йонков), така определените им наказания, чието изтърпяване е отложено за максимално предвидения изпитателен срок, в достатъчна степен ще изиграе възпитателната си и възпираща роли и ще изпълни целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в достатъчна степен възмездява претърпените от пострадалия болки и страдания и негативното отражение на травмата върху личния му и професионален живот. Обезщетяването на имуществените вреди е в рамките и в съответствие с представените по делото доказателства.
При така изложените съображения, релевираните в касационните жалби отменителни основания не са налице, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Ямболския окръжен съд нова присъда № 28 от 25 февруари 2009 година по внохд № 26/2009 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.