Р Е Ш Е Н И Е
№ 391
гр. София, 02 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Блага Иванова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Петя М. ,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 369/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Г. Н., чрез защитниците му адв. Донков и адв. Харалампиев, срещу решение № 79 от 17 април 2008 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 115/2008 година, с което е потвърдена присъда № 12 от 04 февруари 2008 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 8/2008 година по описа на този съд.
В жалбата е релевирано отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наведени са доводи за подценяване от предходните съдебни инстанции на установените от тях по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, независимо от индивидуализирането на наказанието му при условията на чл. 55 от НК поради провеждане на първоинстанционното производство по диференцираната процедура на чл. 371, т. 2 от НПК.
Претендира се смекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия Н.
В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим М. Н. участва лично и със защитника си адв. Донков, който поддържа касационната жалба при направеното в нея оплакване и доводи в негова подкрепа.
В заседанието участва и съподсъдимият по делото – Г. Д. Г., необжалвал по касационен ред, заедно със защитника си адв. Радев. Последният изразява становище за основателност на жалбата на подсъдимия Н. и „присъединяване” към нея при посочване на същото отменително основание – явна несправедливост на наложеното на Г. наказание.
Претендира намаляване на неговия размер, при условията на чл. 347, ал. 2 от НПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия Н. и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимият М. Г. Н. е признат за виновен в това, че на 10. 10. 2007 година в гр. П., в съучастие като съизвършител с подсъдимия Г. Д. Г., е отнел чужди движими вещи в големи размери, на обща стойност 17 247. 28 лева, от владението на Л. М. М. , с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието.
Същото като вид, размер и начин на изтърпяване наказание е наложено и на подсъдимия Г. Г.
Зачетено е предварителното задържане на подсъдимите, считано от 15. 10. 2007 година.
При условията на чл. 68, ал. 1 от НК е постановено изтърпяване и на наложеното на подсъдимия Н. наказание по нохд № 2559/2004 година на ПРС от шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим.
Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото и са присъдени направените разноски, като са възложени в тежест на двамата подсъдими.
Във връзка с изразеното в съдебно заседание пред касационната инстанция становище от защитата на подсъдимия Г. Г. , е необходимо предварително обсъждане на въпроса за рамката на касационната проверка.
ВКС неведнъж е имал повод да изрази становище, че поначало касационните жалба и/или протест предопределят границите на касационната проверка, като не съществува процесуално право на „допълнителни” касационни жалба и протест. Изключение от това принципно положение е допустимо само при констатиране, макар и служебно, на някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК или на нарушение на материалния закон, което съществено е увредило правата и интересите на подсъдимия. Служебната намеса на ВКС е обвързана с предоставеното й от Конституцията на РБ (чл. 124) правомощие да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво изпълнение на закона.
Това принципно положение е в основата и на процесуалното решение по чл. 347, ал. 2 от НПК – възможността за служебна намеса и по отношение на необжалвалите подсъдими, когато това е в тяхна полза. Едва ли е нужно да се коментира, че процесуален институт „присъединяване към касационна жалба” (за разлика от този по чл. 320, ал. 5 от НПК) не съществува. В касационното производство по никакъв начин не могат да се приобщят правила на първата и на въззивната инстанции, а където са извършени позовавания на текстове от тези стадии на процеса, те изрично са посочени от законодателя (в чл. 346, т. 1 и т. 3, в чл. 350, ал. 1 и ал. 2 и в чл. 354, ал. 4 от НПК).
Освен това следва да се има предвид, че по смисъла на чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК атакуваното по касационен ред решение вече е влязло в законна сила по отношение на подсъдимия Г. , който не го е обжалвал. ВКС би могъл да преценява недостатъци при неговото осъждане само в рамките на посочените по-горе основания и при положение, че такива са допуснати и по отношение на жалбоподателя Н. (арг. от чл. 347, ал. 2 от НПК). Горните принципни положения са били предмет на обсъждане и в решения №№№ 935/2006 година, І н. о., 87/2000 година, ІІ н. о., 356/2001 година, І н. о. и мн. др.
Жалбата на подсъдимия Н. е неоснователна.
Подсъдимият възразява тежестта на ангажираната му наказателна отговорност, като заявява подценяване от страна на предходните съдебни инстанции на установените пред тях и посочени в жалбата му смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – направеното от него самопризнание, оказаното съдействие в хода на процеса, възстановяване на отнетите вещи.
Извършената от третата инстанция проверка на дейността на съда по индивидуализиране на отговорността на подсъдимия Н. установи, че не е допуснато заявеното нарушение.
С идентично оплакване е бил сезиран и въззивният съд, който е изложил съображения за отхвърлянето му като неоснователно (л. 3 от решението).
Наложеното на подсъдимия Н. наказание е индивидуализирано при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 НК. Размерът на наказанието е определен под минимално предвидения в закона от пет години лишаване от свобода, като е съобразено императивно предвиденото приложение на нормата на чл. 55 от НК при провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
Направеното от подсъдимия признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното от него съгласие да не се събират доказателства за тях, са задължителни предпоставки за провеждането на съкратеното съдебно следствие, имащо за последица задължителното приложение на чл. 55 от НК при определяне на наказанието. В така установената от закона рамка и извън посоченото по-горе, признаването на вината, отношението към извършеното, възстановяването на отнетото имущество, са оценени адекватно и в достатъчна степен, наред с изключително високата степен на обществена опасност на деянието, неговата предварителна подготовка, интензитета на упражнената принуда по отношение на пострадалата М. , инициаторската роля на подсъдимия Н. , предишните му осъждания и т. н., като отегчаващи отговорността му обстоятелства. Предаването на отнетите вещи е извършено от свид. Христозов, със съдействието на подсъдимия, след разкриването му като извършител на престъплението. Това обстоятелство, наред с посочените по-горе, е отчетено от съда при индивидуализиране на наказанието му.
Така че, дейността на съда по оценка на обстоятелствата, дефиниращи степента на обществена опасност на деянието и дееца, не разкрива игнориране или превратност. Определеното наказание не се характеризира с очевидното несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, визирано в нормата на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, поради което не се явява явно несправедливо.
Претендираната от жалбоподателя по-голяма снизходителност не би удовлетворила изискванията на чл. 54 НК и не би постигнала целите на наказателната репресия по чл. 36 НК.
При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които е допустима служебна намеса, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК и нарушенията на закона, накърняващи съществено интересите на подсъдимия.
Основания за служебна намеса на касационната инстанция, както бяха дефинирани по-горе, не се установяват и по отношение на подсъдимия Г. Г.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 17 април 2008 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 115/2008 година, с което е потвърдена присъда № 12 от 04 февруари 2008 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 8/2008 година по описа на този съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.