Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
София, 04 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 386/2008 година.
Производството е образувано по жалба на частните обвинители П. М. П. и М. Д. П. против въззивно решение № 73/ 08.04.2008 год. по внохд № 65/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
В касационната жалба, поддържана в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, са посочени нарушение на материалния и процесуален закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане в досъдебната фаза на процеса за предявяване на по-тежко по вид престъпление.
Защитникът на подсъдимия Л. Е. Ц. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за основателна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното:
С въззивното решение е изменена присъда № 63/ 08.02.2008г., постановена по нохд № 13/08г на Окръжен съд-гр. Плевен, като е преквалифицирано извършеното от Ц. деяние по смисъла на чл.124,ал.1,пр.ІІІ-то НК и при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК –наказан с “пробация”, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, ограничение в свободното придвижване,изразяващо се в посещение жилището на родителите на пострадалата и да напуска жилището си, находящо се в гр. П. от 22 часа до 06 часа, за срок от две години. На основание чл.59, ал.1 НК от така наложеното наказание “пробация” е приспаднат периода, през който, подсъдимият е бил с мярка за неотклонение”Задържане под стража”. В останалата част е потвърдена присъдата.
С първоинстанционния съдебен акт е признат за виновен и осъден подсъдимия Л. Е. Ц. за извършено престъпление по чл.124,ал.1,пр.ІІ-ро и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца при първоначален”лек”режим на изтърпяване.важени са частично и предявените граждански искове – в размер на по 30 000лв.за всеки един от гражданските ищци.
Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и е присъдил на държавата следващата се такса върху уважените искове.
Жалбата на частните обвинители е основателна.
Производството по делото е проведено и приключило по глава 27 НПК. Подсъдимият Ц. е признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства, за установяването им.
Въз основа на установената фактическа обстановка, Съдилищата не са приложили правилно материалния закон. За да се разграничи престъплението по чл.124, ал.1,пр.ІІ-ро НК, от това по чл.124,ал.1,пр.ІІІ-то НК, следва да се установи вида на умишлено причиненото телесно увреждане, в резултат на което по непредпазливост да е причинена смъртта на пострадалата. Съдебномедицинската експертиза на труп/ л.60-64 от сл.д./ констатира, че генезата на смъртта на М. П. е комплексна –съчетание на мастна емболия и алкохолна интоксикация. Произходът на мастната емболия е резултат от травматично размачканите тъкани/особено в областта на дясното бедро/. Състоянието на мастната емболия, според експертите представлява разстройство на здравето-временно опасно за живота и в степента, в която е изразена, тя е реална, следователно се покриват медико-биологичните признаци на средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК. Незаконосъобразни са разсъжденията на въззивната инстанция, свързани с това физическо състояние на пострадалата, което съдът приема, че са леки телесни повреди, защото Ц. не е имал намерение да причини мастна емболия. За съдържанието на умисъла се съди по обективното поведение на дееца – характер, насока и сила на извършеното действие, способи за реализирането му, средството, послужило за засягане на пострадалия/крак от маса/, органите на човешкото тяло към които са насочени ударите, респ. са засегнати от тях, причинените непосредствени телесни увреждания, разположението на уврежданията по различни и противоположни по локализация части на тялото и пр. От агресивното поведение на подсъдимия, нанесъл жесток побой на своята съпруга, с оръдие, годно да причини по-тежки увреждания, се налага изводът, че същото е насочено към по-сериозно засягане на телесния й интегритет. Силните и многобройни удари са попаднали върху жизнено важни части на човешкото тяло-главата, гърдите, крайниците и всичко това оценено съвкупно, е свидетелство за умишлена дейност на Ц. , като същият е допускал, че с действията си причинява по-тежкото по вид телесно увреждане. Съдебно – медицинската експертиза, е категорична, относно вида и характера на получените увреждания, вкл. и кръвозагубата-външна и в меките тъкани и те по смисъла на закона обобщено представляват увреждане по смисъла на чл.129,ал.2 НК, като е ирелевантен фактът, че всяко едно от уврежданията само по себе си не покрива медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда.
С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че постъпилата жалба на частните обвинители следва да бъде уважена, а въззивното решение – отменено, с връщане на делото за ново разглеждане на Апелативния съд, на стадия на съдебното заседание, за правилното приложение на материалния закон.
При новото разглеждане на делото, е необходимо да бъде изслушана допълнителна съдебномедицинска експертиза, която да отговори на поставените й въпроси във връзка със степента на алкохолно опиянение на пострадалата и значението на това състояние отнесено към генезата на смъртта, с оглед алкохолната зависимост на П. , за която има данни по делото.
Не може да бъде удовлетворено искането на частните обвинители, за връщане на делото в досъдебната фаза на процеса, с повдигане и предявяване на по-тежко по вид престъпление. Конституционно право и задължение на прокуратурата, съгласно чл.127,т.3 от Конституцията на РБ да привлича към отговорност лицата, извършили престъпление и ролята на частното обвинение има субсидиарен характер, дори фактите по делото да сочат на друго престъпно посегателство.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.3,т.2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 73/ 08.04.2008 год. по внохд № 65/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: