4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 349
гр. София, 02 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ
със секретар Марияна Петрова
при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 1077 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК.
Постъпили са касационна жалба адвокат Р. Ф. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия К. С. и саморъчна жалба от подсъдимия, ведно с допълнение към нея против въззивно решение № 202/18.06.2015 г., постановено по ВНОХД № 379/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата на защитника адв.Ф. са релевирани и трите касационни основание по чл.348 ал.1 т.1 – 3 от НПК. Според него по делото няма преки доказателства, а косвените пораждат съмнения и не установяват по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е автор на деянието, за което е осъден. Като нарушение на процесуалните правила е посочено, че поемните лица не са възприели лично къде и какво е намерено при извършеното претърсване и изземване в жилището на подсъдимия и не са прочели лично протокола, а само са го подписали. В саморъчната жалба на подсъдимия и допълнението към нея също са наведени и трите касационни основания. Посочено е, че разпитът на основния по делото свидетел пред съдия на досъдебното производство е проведен без участието на подсъдимия и на неговия защитник, както и че намереното количество наркотично вещество не е предназначено за разпространение, а за лична употреба. И в двете жалби се претендира да бъде отменено решението на апелативния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание, което е явно несправедливо.
Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание подсъдимият К. С. и защитника му адв.Ф. поддържат така депозираните жалби и молят те да бъдат уважени по изложените в тях и в представената „писмена защита” доводи.
В последната си дума подсъдимият акцентира да бъде отменено решението, с което е потвърдена първоинстанционната присъда.
Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
С Присъда № 114/02.04.2015 г. по НОХД № 2360/2014 г., Софийски градски съд е признал подсъдимият К. Б. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а ал.2 т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” и б. „Б” от НК и при условията на чл.54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лв. На основание чл.60 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът е постановил така наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор, като на основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднал периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 01.09.2013 г. до 23.04.2014 г. На основание чл.354а ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата иззетите високорискови наркотични вещества, а в тежест на подсъдимия е възложил и направените по делото разноски в размер на 1 780 лв..
По жалба на подсъдимия чрез защитника му е образувано ВНОХД № 379/2015 г. на Апелативен съд – гр. София. С решение № 202/19.11.2014 г. постановено по същото дело, въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Наведените в касационната жалба доводи са идентични с посочените във възивната жалба и на тях апелативният съд дал задълбочен отговор, който се споделя изцяло и от настоящия състав. Твърденията в жалбите, че обвинението е изградено само на косвени доказателства и не е доказано по несъмнен начин не намира опора в доказателствения материал по делото. Свидетелят Г. В., разпитан на досъдебното производство, в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, а и във въззивното производство е категоричен относно целта на срещата му с подсъдимия, а именно – закупуването на наркотично вещество от С.. При извършения разпит на свидетеля на досъдебното производство пред съдия не са накърнени правата на касатора, тъй като към момента на започване на разпита, С. все още не е бил привлечен в качеството му на обвиняем, т.е. той не би могъл да участва в това производство. В подкрепа на показанията на свидетеля В. се явяват и протоколите за извършените процесуално-следствени действия по претърсване на ползвания от подсъдимия лек автомобил и на обитаваното от него жилище,извършени непосредствено след задържането му, по време, на които са намерени и иззети описаните в тях наркотични вещества, притежанието на които е забранено от закона. Законосъобразно предходните съдебни състави са възприели протоколите за извършените при условията на неотложност процесуално следствени действия в автомобила и в дома на подсъдимия като напълно годни доказателствени средства. Те съдържат всички предписани от закона реквизити по отношение на съставянето и на съдържанието им. В случая следва да се има предвид, че самият С. е присъствал при проведеното претърсване на автомобила, а неговата майка – Д. С. при претърсването на жилището, като нито един от двамата не е възразил нито по начина на провеждане на процесуално-следственото действие, нито срещу резултатите от него. Същевременно с това, депозираните показания на поемните лица – св.М. и Г. от една страна, а от друга на св. Х. и И., не изключват законосъобразността на проведените процесуално-следствено действия и не създават съмнение за истинността на резултатите от тях. Не на последно място заявеното от свидетеля В. се подкрепя и от показанията на полицейските служители – свидетелите А. и Д.. С оглед на гореизложеното касационият състав счита, че въззивният съд правилно е възприел релевантните по делото факти, които са извлечени надлежно чрез допустимите от закона доказателствени средства, без да е пренебрегната доказателствената стойност на някои от тях и без да са допуснати визираните в жалбите нарушения на процесуалните правила.
По делото не се установява да е налице и нарушение на материалния закон, като фактите от кръга на тези по чл.102 от НПК законосъобразно са вложени при очертаване наличието на обективните и субективни признаци на престъплението, за което С. е признат за виновен. Начинът, по който е било разпределено – в 24 бр. отделни опаковки /свивки/, намереното наркотично вещество, което макар и да е в малко количество, представлява красноречиво доказателство за наличието и на изискуемата за съставомерността на престъплението специална цел – да е било предназначено за разпространение. Ето защо ВКС не констатира да са налице касационните основания на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради което искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно.
Относно искането за намаляване размера на наложените наказания нито в жалбата на защитника или на подсъдимия, нито в допълненията към тях не са изложени конкретни доводи в подкрепа на отправената претенция. Определените наказания при условията на чл.54 от НК са ориентирани към минималните предвидени в закона размери и предвид съдебното минало на подсъдимия лисват каквито и да било основания за тяхното изменение в желаната от подсъдимия и защитника му насока.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА в сила решение № 202/18.06.2015 г., постановено по ВНОД № 379/2015 г. по описа на Апелативен съд – София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: