Р Е Ш Е Н И Е
№ 417
София, 10 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети и шести септември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
КАПКА КОСТОВА
при секретар: Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 377/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на А. Р. Х. против въззивно решение № 88 от 29.04.2008 г., постановено по ВНОХД № 134/08 г. от Апелативен съд – гр. П., с което е изменена първоинстанционната присъда на Окръжен съд – гр. П..
С присъда № 21/18.02.2008 г. по НОХД № 2713/07 г., подсъдимият Х е признат за виновен в това, че на 18.09.2007 г., при управление на МПС, е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал.2, т. 1, чл. 20, ал.1, чл. 20, ал.2 и чл. 21, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. С. Л. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. “б” от НК, а именно пробация, изразена в пробационните мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години; периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; безвъзмезден труд в полза на обществото по 100 часа годишно за срок от две години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият Х е лишен и от правото да управлява МПС за срок от две години.
Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци, както следва : на И. Л. – съпруга на пострадалия и на малолетните деца – С. Л. и Д. Л. , сумите от по 100 000 лева; на С. Л. и Б. Л. , родители на пострадалия, сумите от по 50 000 лева. В останалата част исковете са отхвърлени.
С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като срокът на наложените наказания е намален, както следва : продължителността на срока на наложените пробационни мерки от две години на една година; срокът на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” също е намален от две години на една година.
Касационната жалба на подсъдимия Х се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.3 от НПК. Прави се искане наложените наказания да бъдат сведени до минималния размер, допустим от закона. Оспорена е и справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият процесуален представител не се явяват, редовно призовани.
Повереникът на гражданските ищци счита жалбата за неоснователна.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. Доводите, изложени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.3 от НПК, са за недостатъчна оценка на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, което е предопределило явна несправедливост на наложеното наказание.
Възраженията са неоснователни.
Съдебното производство е протекло по реда на глава ХХVІІ, при хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, като съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, наказанието е определено, при условията на чл. 55 от НК.
Въззивният съд е приел за основателно оплакването на жалбоподателя за явна несправедливост на наложеното наказание. В основата на решението да намали срока на наложените наказания стои именно преоценката на обстоятелствата, свързани с личността на дееца (чисто съдебно минало, изряден водач на МПС, младата възраст). Затова, упрекът, който е отправен към съда за недооценяването им не намира опора в делото.
Безспорно вярно е, че в рамките на процедурата на съкратеното съдебно следствие, при индивидуализация на наказанието, могат да се обсъждат обстоятелства, които носят белезите на изключителност и/или многобройност, стига те да са налице. Посочените вече обстоятелства не носят тези белези. Нещо повече, фактите по делото сочат, че освен настъпилото ПТП със съставомерни последици, поведението на подсъдимия е създало опасност и за други участници в движението, а това съвсем не е в полза на поддържаната теза за несправедливост на наказанието. Ето защо, няма никакво основание за проява на по-голяма снизходителност, която би била и несъвместима с постигането на целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.
ІІ. Претенцията за несправедливост на присъдените обезщетения е без конкретни доводи, но доколкото искането е за намаляване до разумен размер, следва да отбележи следното :
Справедливостта, като критерий заложен в чл. 52 ЗЗД, изисква обезщетението по размер да е онова, което в достатъчна степен ще репарира причинените на ищците неимуществени вреди.
Обстоятелствата, очертаващи справедливостта на конкретно дължимото обезщетение, са специфични и се основават на общочовешките ценности. При преценката каква сума следва да овъзмезди пострадалите за претърпените от тях болки и страдания от загубата на близък човек, следва да се съобразяват не само чувствата, но и реалната загуба на очакваната емоционална и материална поддръжка, присъща на отношенията родител, дете, съпруг. Все в тази връзка, преценката обхваща и обстоятелствата – чии живот е прекъснат, предвид нормалното развитие на човешкия живот, тежестта на последиците за ищеца и т.н..
По конкретното дело, предходните инстанции като са съобразили именно тези обстоятелства, са определи обезщетения, които са съответни на закона и няма място за намеса на касационната инстанция при условията на чл. 354, ал.2, т. 5 от НПК.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 351, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 88/29.04.2008 г., постановено по ВНОХД № 134/08 г. от Апелативен съд – гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.