Р Е Ш Е Н И Е
№ 346
София, 22 юни 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря…………………………….Аврора Караджова……………………………
и в присъствието на прокурора …………….Явор Гебов………………………., като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 293/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби, срещу въззивна присъда № 14 от 24.02.2010г., постановена по внохд № 101/09г. по описа на Военно-апелативен съд, както следва:
-жалба от адв. М, защитник на двамата подсъдими С. и С. , с която се релевират всички касационни основания. Прави се искане в условията на алтернативност за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения или за връщане на делото за ново разглеждане. Също така, се моли за отхвърляне на гражданските искове, като по отношение на подс. С. се твърди, че искът е недопустим, при налагане на административно наказание глоба.
-жалба от адв. П, защитник на двамата подсъдими, ведно с допълнение, в което се релевират оплаквания за допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствата, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и пълно оправдаване на двамата подсъдими.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбите са неоснователни и не следва да бъдат уважавани. Намира, че няма допуснати процесуални нарушения, при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители оспорва касационните жалби. Твърди, че независимо от цитирането на редица законови текстове, реално не са посочени конкретни процесуални нарушения.
Адвокат Пенчев, който е защитник на подсъдимите, моли за уважаване на подадената от него касационна жалба по изложените в нея и допълнението съображения. Позовава се на липса на мотиви в първоинстанционната присъда, както и на явни противоречия в мотивите на двете съдебни инстанции.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното:
С присъда № 131 от 12.03.2009г., постановена по нохд №131/08г., Софийският военен съд, е постановил следното:
-подсъдимият П. М. С. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода и по чл.387, ал.1 от НК с наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода.
-подсъдимият К. П. С. е признат за виновен в извършването на две престъпления, а именно по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода и по чл.131, ал.1, т.2, пр.3 вр. чл.129, ал.1 НК, за което му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание по отношение на двамата подсъдими, а именно на подс. С. лишаване от свобода за срок от шест месеца, а за подс. С. лишаване от свобода за срок от десет месеца.
На основание чл.66 от НК изпълнението на така определените на двамата подсъдими наказания е било отложено за срок от по три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Със същата присъда, първоинстанционният съд е осъдил двамата подсъдими на основание чл.45 от ЗЗД да заплатят солидарно на гражданският ищец Р. В. обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 500лева, а подс. К. С. да заплати на гражданския ищец С. В. обезщетение в размер на 5 000лева.
С присъдата, съдът се е произнесъл по дължимите държавни такси и деловодните разноски.
С въззивна присъда № 14 от 24.02.2010г., постановена по внохд № 101/09г., Военно-апелативният съд, е отменил частично атакуваната пред него присъда, като е постановил нова, с която е признал подсъдимия П за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.387, ал.1 от НК.
Изменил е първоинстанционната присъда в частта, с която подс. П. С. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лева.
Първоинстанционната присъда е изменена и в частта, с която подсъдимият К е признат за виновен в извършването на две престъпления по чл.131 от НК, като съдът ги е преквалифицирал в едно престъпление по чл.131, ал.1, т.2, алт.3 и т.4, алт.3, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца.
В останалата й част, присъдата на СВС е потвърдена.
Касационните жалби са неоснователни.
На първо място, следва да се отбележи, че предмет на касационна проверка е само тази част от въззивната присъда, която касае осъждането на подс. К. С. и потвърждаването на първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част. Постановеното оправдаване на подс. П. С. по обвинението по чл.387, ал.1 от НК не е атакувано от страните, поради което присъдата в тази й част е влязла в сила. Също така, на основание чл.346, т.1 от НПК, въззивната присъда не подлежи на проверка по касационен ред, в частта, с която подс. П. С. на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Ето защо, доводите , залегнали в жалбата на адв. М, касателно необжалваемата част на присъдата не подлежат на обсъждане в касационното производство. Също така, не подлежат на обсъждане от страна на настоящата инстанции и твърденията в жалбите, сочещи на необоснованост на актовете на първата и въззивната инстанции, тъй като необоснованността не е касационно основание.
Касаторите акцентират върху, релевираните от тях доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата и липсата на мотиви към първоинстанционната присъда. Решаващите инстанции са положили всички усилия, като са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Въззивната инстанция в хода на проведеното от нея съдебно следствие е установила нови обстоятелства, което е довело и до промяна на приетата от първия съд фактология. Също така, тя е направила самостоятелен анализ на доказателствата, събрани с годни доказателствени източници. Не може да се приеме за основателно твърдението за липса на мотиви в първоинстанционната присъда. Действително първостепенният съд е лаконичен в мотивите си, а е бил длъжен да направи по-задълбочен анализ на доказателствата, но независимо от тези констатации, касационната инстанция счита, че в случая не би могло да се говори за пълна липса на мотиви. Последната предполага неизготвянето им изобщо, а в по-широк смисъл, макар и налични, съдържащи такава вътрешна противоречивост или непълнота, че е невъзможна проверка на вътрешното убеждение на съда, пред каквито хипотези не сме изправени в настоящия казус. Въззивната инстанция, която освен контролна разглежда делото и по същество, е обективирала по един ясен и несъмнен начин, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка, е изградила вътрешното си убеждение. В изпълнение на задълженията си по чл.107, ал.5 от НПК и чл.305, ал.3 от НПК, апелативният съд е обсъдил двете групи гласни доказателствени източници, като е изложил мотиви защо кредитира едни от тях и не дава вяра на други. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, втората инстанция е извела своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК, като не е допуснала нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното й убеждение. Не е допуснато нарушение и при оценката на обясненията на подсъдимите, като съдът е сторил това, отчитайки особения характер на този доказателствен източник.
Независимо, че оплакването за нарушение на материалния закон по отношение на подс. К. С. не е развито от касаторите, следва да се отбележи, че правилно и законосъобразно апелативната инстанция е приела, че деятелността на този подсъдим следва да се квалифицира в едно престъпление по чл.131, ал.1, т.2, алт.3 и т.4, алт.3, вр. чл.20, ал.2 от НК, в каквато насока е изменила първоинстанционната присъда.
Доводите за несправедливост на наказанието, наложено на подс. С. са декларативни и не съдържат аргументация, която да бъде предмет на обсъждане от настоящата инстанция.
Твърдението в жалбата на адв. М за недопустимост на гражданския иск по отношение на П. С. , тъй като му е наложено административно наказание глоба, почива на неправилно тълкуване на закона. Гражданският иск е недопустим само ако производството се е провело по реда на глава ХХVІІІ от НПК “Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”, а не по общия ред, както е в настоящият случай.
Предвид гореизложеното, тази инстанция намира, че атакуваната присъда на Военно-апелативния съд следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 14 от 24.02.2010г., постановена по внохд № 101/09г. по описа на Военно-апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: