Р Е Ш Е Н И Е
№ 532
София, 04 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 542 по описа за 2008 година.
С присъда по нохд № 782/05 г. Окръжният съд-гр. Пазарджик осъдил подсъдимия И. С. П. на основание чл.343 ал.3 б.”б” вр. с ал.1 б.”в” и чл.55 НК на 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години, а на основание чл.343г НК го лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Подсъдимият е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди – на И. М. и К. М. – по 5 000 лева, а на Е. П. – общо 9 000 лева за смъртта на неговото дете и съпругата му. Предявените от И. М. и Е. П. граждански искове за имуществени вреди са отхвърлени.
По протест на прокурора, жалби на частните обвинители и граждански ищци и подсъдимия, с решение по внохд № 22/06 г. Апелативният съд-гр. Пловдив изменил посочената присъда в гражданскоосъдителната й част, като увеличил размера на дължимите от подс. П. обезщетения за неимуществени вреди съответно – на М. и М. – на по 10 000 лева, а на П. – на общо 20 000 лева.
По жалби на същите с. с Решение № 288 от 10.05.2007 г. по кд № 971/06 г. ВКС І-во наказателно отделение отменил решението на ПАС и върнал делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
С решение № 54 от 08.05.2008 г. по внохд № 250/07 г. ПАС изменил първоинстанционната присъда, както следва: преквалифицирал извършеното от подсъдимия в престъпление по чл.343а ал.1 б.”б” вр. с чл.343 ал.3 б.”б” ал.1 б.”в” НК и го оправдал по първоначалното обвинение: увеличил размера на обезщетенията за неимуществени вреди на М. и М. – на по 20 000 лева, а П. – на общо 44 000 лева.
Срещу последно посоченото решение са постъпили касационни жалби от гражданските ищци и подсъдимия.
Гражданските ищци М. и П. с обща жалба заявяват недоволство от присъдените им обезщетения за причинени неимуществени вреди и искат увеличаването им. Пред ВКС жалбоподателите не вземат участие.
Гражданският ищец М. прави същото оплакване и претендира увеличаване на присъденото му обезщетение. Той също не взема участие в производството пред ВКС.
Подсъдимият П. атакува въззивното решение изцяло, като претендира наличието на всички касацонни основания с алтернативни искания за оправдаване и отхвърляне на предявените срещу него граждански искове, за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на присъдените обезщетения. Пред ВКС защитата на подсъдимия поддържа подадената от него жалба и представя писмена защита.
Като съобрази горното, доводите на с. те и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:
Възраженията на гражданските ищци могат да получат отговор, след като настоящата инстанция се произнесе по процесуалната и материална съответност на дейността на съда по същество. Поради това, жалбата на подсъдимия следва да получи първа отговор, т.к. с нея се претендира наличието на основанията по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК, а после и несправедливост на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди.
1. Възражението за наличието на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК е неоснователно.
Възразява се, че е налице непълнота на мотивите по направеното от защитата на подсъдимия искане за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора за произнасяне по отговорността на св. П. На същата плоскост се претендира, че последният следва да има друго процесуално качество и поради това неговите показания подлежат на оценка с оглед именно на това.
Известно е, че възражението за наличието на процесуални нарушения от вида на тези по чл.348 ал.1 т.2 НПК предполага конкретизиране на съответната процесуална норма, създаваща задължение за съда. На тази основа, по първо поставения въпрос, защитата очевидно не държи сметка за отсъствието на процесуална възможност у съда да върне делото на прокурора и поиска от същия произнасяне по отговорността на свидетеля. Възражението, насочено срещу оценката на показанията на св. П в споменатата по-горе връзка, не намира опора в данните по делото. Не се установява тези показания да са оценени неадекватно на обективното им значение. Нещо повече, те са анализирани в задължителната връзка с останалите събрани по делото доказателства, което е предопределило и частичното им кредитиране.
Възразява се непълнота на мотивите относно оценката на заключенията по тричленната автотехническа експертиза /АТЕ/, назначена от първия въззивен състав, както и относно начина, по който петчленните експертизи /основна и допълнителна/ са изчислили скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от св. П.
Първо посочената експертиза, след връщане на делото за ново разглеждане от предходния касационен състав, е приета от ПАС. След събирането на редица доказателства посредством гласни и писмени доказателствени средства, въззивната инстанция е разширила състав на така приетата тричленна експертиза с още двама експерти и е поставила за окончателно решаване въпросите, свързани с детайлите на настъпилото пътно-транспортно произшествие /ПТП/. По-късно на същите експерти са поставени допълнителни задачи. Съответно на възложеното им от съда, експертната група е депозирала писмено своите заключения, взела е становище по тях в хода на съдебното следствие, като и двете заключения са приети без възражения от с. те по делото.
Изложеното дотук сочи, че след събирането на всички възможни и необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, съдът по същество е имал основание да назначи нова, разширена, петчленна АТЕ. Доказателствата, предмет на обсъждане и отчетени от последната, не са били известни и съответно не са послужили на експертите по тричленната експертиза. По същество последно назначената експертиза е решаваща, т.к. се основава на цялата доказателствена съвкупност и дава отговор на всички въпроси от значение за правилното решаване на делото. Вярно е, че ПАС не е изложил пространни съображения по оценката на тричленната експертиза. По-важно е това обаче, че същото експертно заключение не се основава на цялата доказателствена съвкупност, съществено допълнена при второто въззивно разглеждане на делото, и само поради това то не може да предопредели изводи по фактите. Ето защо отсъствието на съображения по оценката на тази експертиза не може да се цени на плоскостта на чл.348 ал.1 т.2 НПК.
Що се отнася до ползваните от експертите способи за установяване на скоростта на движение на двата инкриминирани автомобила, те детайлно са очертани в писмените експертни становища, разяснени са в хода на съдебното дирене. Защитата на подсъдимия предлага своите познания в тази област, като оспорва ползваните от експертите способи. Когато за изясняването на обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са необходими специални знания из областта на техниката и науката, съдът назначава експертиза – чл.144 ал.1 НК, каквото е и сторено от ПАС. Познанията на останалите с. по делото, ако и да имат някакво значение, е свързано с процеса по приемането на експертното заключение, който в настоящия случай е протекъл при пасивност на с. те по делото. ПАК не е имал основание да се съмнява в правилността на експертните изводи, т.к. те са достатъчно пълни, ясни и обосновани.
Възражението, че ПАС не е обсъдил причинната връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на Закона за движение по пътищата /ЗДП/ и настъпилия вредоносен резултат не намира опора в данните по делото. Същото е пряко свързано с цитираното по-горе решение на ВКС І-во наказателно отделение, от мотивите на което е видно, че подобна констатация е направена по отношение на първото въззивно решение. Сега проверяваното решение на ПАС не страда от такъв порок.казанията на предходния касационен състав за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила, каквото е и това за игнориране на задължението за анализ на причинно-следствена връзка, са изпълнени изцяло.
Заявените от подсъдимия възражения за нарушения на процесуалните правила, по изложените съображения, се оцениха като неоснователни, което и предопределя рамките на проверката по правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието, а именно фактическите положения, приети за установи от ПАС.
2. Възражението за неправилно приложение на закона е неоснователно.
Изводите по приложимото право съответстват на изводите по фактите, закона и практиката по приложението му.
Възражението, че „след като св. П не е подал сигнал с левия пътепоказател на управлявания от него лек автомобил, за намерението си да промени посоката на движение, не е налице предприета маневра от юридическа гледна точка” не държи сметка за установеното от фактическа с. – че именно св. П пръв е предприел извършването на маневра изпреварване, с което обстоятелство движещия се пред него не се е съобразил, въпреки указанието, съдържащо се в чл.25 ал.1 ЗДП.
Възражението за наличието на съпричиняване от с. на св. П е получило ясен отговор в мотивите на оспореното въззивно решение и при казаното дотук, ВКС не намира за необходимо да приповтаря съображенията на инстанцията по същество.
3. По справедливостта на наказанието:
ПАС е имал основание да индивидуализира наказанието на подсъдимия по реда на чл.55 НК, като по вид, размер и начин на изтърпяване, определеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК. Справедливо по размер е и наложеното наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
4. Жалбоподателите – граждански ищци и подсъдимият претендират несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, като първите ги преценяват като занижени, а вторият – като завишени.
ВКС намира оплакванията за неоснователни.
Преценката за справедливост като принцип, залегнал в разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, не е произволна, а се основава на онези обстоятелства, които имат отношение към степента на душевните преживявания, болките и страданията, съществуващите отношения между пострадалите и гражданските ищци преди престъплението. Всички обстоятелства от посочения кръг са били внимателно анализирани от решаващия съд. Последният се е съобразил и с това, че определеното по реда на чл.52 от ЗЗД обезщетение може да бъде намалявано само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто е този по чл.51 ал.2 ЗЗД – когато пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите.
ВКС не установи основания за намаляване или увеличаване на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, т.к. по размер те покриват изискванията на чл.52 от ЗЗД.
Водим от горното, като прецени подадените касационни жалби за неоснователни, ВКС І-во наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 08.05.2008 г., постановено по внохд № 250/07 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: