Р Е Ш Е Н И Е
№ 477
София, 04 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 506/2008 година.
Производството е образувано по жалба на подсъдимия В. С. П. против въззивно решение № 176 / 02.06.2008 год. по внохд № 176/2008 год. на Софийски апелативен съд.
В касационната жалба, поддържана и в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, са посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В съответствие с оплакванията се прави искане за отмяна на решението и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК, респ.- неговото изменение с намаляване размера на наложеното наказание и този на уважения граждански иск .
Пред касационната инстанция частните обвинители и гражданските ищци, не се явяват и не изразяват становище по жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните, провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С въззивното решение е отменена присъда № 298/ 07.11.2007 год. по нохд № 208/2006 год. на Благоевградския окръжен съд, в гражданско осъдителната му част по отношение на гражданския ищец С. К. Л. и прекратено производството. В останалата част присъдата е потвърдена.
С първоинстанционната присъда е признат за виновен подсъдимия В. С. П., в това, че на 18.01.2005 год., при управление на л.а. м. “Ф”, нарушил правилата за движение-чл.42,ал.2,т.2 и чл.43, ал.1,т.4 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на В. К. А. и средни телесни повреди на Д. А. П. и А. П. С. , поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал.3 б.”б”, пр.ІІ-ро и б.”в”, във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от пет години.
На основание чл. 343г от НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата В. П. е осъден да заплати на М. В. А. сумата от 40 000 лв., а на С. К. Л. – 25 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, като за разликата до предявения първоначално размер, искът е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият е осъден да заплати на държавата дължимата държавна такса върху уважения иск и направените по делото разноски.
Жалбата на подсъдимия П е неоснователна.
В жалбата се съдържат доводи, които са правени и пред въззивната инстанция и на тях по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, е отговорено с подробни съображения. От мотивите е видно, че съдът е извършил проверка за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия. За да не уважи направените пред него възражения е приел, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения съобразно чл. 305, ал. 3 НПК. Изводите на втората инстанция са обосновани и се основават на комплексната оценка на събрания доказателствен материал. Въз основа на него, въззивният съд е направил аналогични фактически изводи.
Оценявайки доказателствата по делото, съдът е приел, че на инкриминираната дата, подсъдимият управлявал лек автомобил, със скорост 70 км/ч., предприел маневра „изпреварване” на движещия се пред него лек автомобил, управляван от свид. Камишева. Последната забелязала в насрещната лента за движение светлините на лек автомобил, който бил управляван от свид. Поюклиев. На прав участък от пътя, подсъдимият ускорил скоростта, подал светлинен сигнал и предприел маневра „изпреварване”. Свидетелката К. се опитала да отклони управляваното от нея моторно превозно средство вдясно, но не успяла. В момента в който лекият автомобил на подсъдимия се изравнил с този на свид. Камишева, тройното разминаване между автомобилите било невъзможно и последвал удар между предните десни части на автомобилите в дясната лента за движение на Главен път Е-79. В момента на пътно-транспортното произшествие скоростта на автомобила, управляван от подсъдимия била 106.77 км/ч. в лентата за движение на л.а., управляван от пострадалия.
Назначената съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че смъртта на А. и получените телесни увреждания на П. и С. са в пряка причинна връзка с уврежданията причинени им от пътно-транспортното произшествие, а авто-техническата експертиза – че в резултат на неправилно предприетата маневра ”изпреварване” е настъпило пътно-транспортното произшествие.
Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства, съдът е извел правилния извод за авторството на подсъдимия в извършеното престъпление и неговата вина. В тази насока не се възприемат съображенията на касатора, че пътнотранспортното произшествие е резултат и от виновно поведение на пострадалия П. Въззивната инстанция в съответствие с процесуалните си задължения, е отхвърлила аргументирано аналогичните възражения. Вън от всякакво съмнение пострадалият е управлявал превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата-липса на правоспособност и след употреба на алкохол. Но визираните нарушения не се намират в причинно-следствена връзка с произшествието, поради което законосъобразен е изводът на Инстанциите по фактите, че това виновно поведение на П. , не може да рефлектира върху отговорността на касатора. Той следва да отговаря в друго производство само относно тези нарушения. Безспорно установено по делото е, че сблъсъкът между двата автомобила е настъпил в лентата за движение на П. и че същият не е имал възможност да намали скоростта или спре движението на лекия автомобил.
Апелативният съд е изложил в достатъчен обем съображения, защо показанията на К. са получили кредит на доверие. В противовес на заявеното в касационната жалба, следва да се отбележи,че със задълбоченият анализ на този доказателствен източник, извършен от въззивния съд, в достатъчна степен са получили отговор поставените въпроси от защитата, свързани с „неяснота”, относно това работели ли се светлините на л.а.”ВАЗ” и от какво разстояние са били възприети от свид. Камишева. Различието е преодоляно, като е изтъкнато, че твърдението на свидетелката за възприемане на л.а. /по точно светещите му фарове/ в насрещната лента за движение на разстояние 40-50м., което не съвпада с това, посочено от експертите, не означава, че гласното доказателствено средство следва да бъде игнорирано, защото субективното възприятие на всеки отделен човек не е еднозначно.
При установените фактически положения, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние. Несъмнено подсъдимият, при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.42 и чл.43 ЗДП и като пряка последица е настъпил вредоносният резултат – смъртта на В. А. и средна телесна повреда на две лица- П. и С. , причинени по непредпазливост.
При индивидуализиране на наказанието са отчетени наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и като е съобразено тяхното съотношение, на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, условно, както и кумулативно предвиденото в закона наказание-лишаване от права. Това наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и не е явно несправедливо.
Решението е законосъобразно и в гражданско-осъдителната му част на атакуваното решение, след корекцията на въззивната инстанция. По изложеното по-горе, относно липсата на съпричиняване от страна на свид. Поюклиев за настъпването на съставомерния резултат, размерът на гражданската обезвреда, не следва да бъде променян. Определеното обезщетение съответства на реално претърпените от А. морални болки и душевни страдания и в голяма степен ще репарират нелепата загуба на нейния син. Ето защо, при определяне обезщетенията за причинените на ищцата неимуществени вреди, Инстанционните Съдилища са се съобразила с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и практиката на съдилищата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимия П следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивното решение – в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 176/ 02.06.2008 год. по внохд № 176/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: