Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
София, 16 май 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ :НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КАПКА КОСТОВА
при участието на секретаря:Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора :Пенка Маринова
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №652 по описа за 2013 година
Срещу решение по внохд.№352/2012 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия Й. Т. А.,която се поддържа в съдебно заседание лично и от защитник.
Частния обвинител и граждански ищец,чрез повереникът си е на становище, жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона,наложеното на подсъдимия наказание справедливо,а жалбата изцяло неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 15.01.2013 г. постановено по внохд.№352/2012 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е изменена присъда по нохд.№134/2012 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора ,като е намалено наказанието на подсъдимия А. от шестнадесет на шест години лишаване от свобода,в останалата й част с която подсъдимия е признат за виновен в това ,че на 20.09.2011 г. в [населено място] е направил опит умишлено да умъртви Д. Д. ,като деянието е останало недовършено по независещи от него причини- престъпление по чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК , уважен граждански иск за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. в полза на пострадалия , присъдата е потвърдена.
ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Й. А. :
Ангажирани са всички касационни основания,като жалбата макар и многословна не сочи ,кои от доводите на какво основание се правят.В голямата си част жалбата е собствен анализ на част от събраните по делото доказателства и като следствие изведени изводи по фактите,които защитата счита за верни.В останалата си част доводите са за необоснованост на съдебните актове и неправилност и неустановеност на обстоятелства от значение за „правилното решаване на делото „.Твърди се ,че :- „не било установено по категоричен начин св.К. да е очевидец на случилото се „ ,не установено според защитата е и обстоятелството имало ли е нападение от страна на пострадалия към подсъдимия ,предхождащо изваждането на ножа.Възразява се и по подцененото изключително тежко здравословно състояние на подсъдимия и това, че е бил предизвикан от пострадалия с нападение към съпругата му и постоянен тормоз.
Напълно неоснователни и не намиращи опора в данните по делото са доводите оспорващи доказателствената дейност на инстанционните съдилища.На обстоен анализ са подложени и от двете инстанционни съдилища събраните по делото доказателства и доказателствени средства,като не се констатират игнорирани или пренебрегнати /без съответно внимание или обсъждане / доказателства.Подробно са обсъдени и тезите на подсъдимия и защитата му за „непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия към подсъдимия „ ,установена е тяхната недостоверност и като такива законосъобразно са отхвърлени.
Инстанционните съдилища са посочили ,кои обстоятелства от значение / предмета на доказване/ приемат за установени и на коя доказателствена основа.Посочено е и на кои от гласните доказателствени средства следва да се даде вяра и защо.
Не без значение е и обстоятелството ,че всички доказателствени искания на подсъдимия и защитата му са удовлетворени,т.е. правото му на защитата е осъществено в пълнота.
Напълно опровергани са твърденията ,че подсъдимия е бил нападнат от пострадалия непосредствено преди да извади ножа,че във връзка с влошеното му здравословно състояние не употребява алкохол и че решаваща роля за разправията на подсъдимия с пострадалия е инцидент на последния със съпругата му.Заключението на химическата експертиза от 26.09.2011 г. сочи, че съдържанието на алкохол в кръвта му е 2,89 %о / към момента на извършване на деянието /.На 20.09.2011 г. около 19 часа подсъдимия е прегледан от лекар в РПУ [населено място] ,при който преглед не са установени и описани травматични увреждания по него.Заключението на съдебно психиатрична и психологична експертиза за подсъдимия сочи –„без данни за прекарани сериозни минали заболявания…алкохол употребява системно…в последните години увеличил употребата…състоянието на под.А. към момента на извършване на деянието не е физиологично,а продукт на съзнателна дейност…враждебността и агресивната предиспозиция са изразени”.
Инцидента между пострадалия и съпругата на подсъдимия е станал на 30.08.2011 г. ,а деянието от което е пострадал св.Д. на 20.09.2011 г.,тази констатация във връзка с доводите за „физиологичен афект „.
При правилно и безпротиворечиво установените факти и закона е приложен правилно.На инкриминираната дата подсъдимия е направил опит умишлено да умъртви пострадалия,като опита е недовършен по независещи от волята му причини и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона , който е следвало да бъде приложен.Деянието е осъществено при пряк умисъл.
В тази връзка няма как да бъдат споделени съображенията на защитата за „липса на умисъл” за причиняване на смърт на пострадалия,като се имат предвид обективно установените действия на подсъдимия-удар с нож в лявата част на гръдния кош на пострадалия в областта на ребрата /като дръжката на ножа се счупила,а острието останало да стърчи от тялото на пострадалия /.В резултат на този удар увредите за пострадалия са –„прорезно нараняване проникващо в коремната кухина ,лезия на левия бъбрек и лезия на девето ребро в ляво „.Показателно за действията на подсъдимия / от които следва да се изведат изводи за умисъла му / и е заключението на допълнителната съдебно медицинска експертиза,която е в смисъл „-единствено съприкосновението на ножа с реброто, предизвикало проникване в коремната кухина и не е последвал летален изход за пострадалия „.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието.
При определяне размера на наказанието ,което подсъдимия следва да изтърпи въззивния съд е „съобразил разпоредбата на чл.58 б. А НК”,без да вземе предвид чл.18 ал.2 НК/посочен формално / и обстоятелството ,че в случая подсъдимия е направил всичко за осъществяване на намерението си да умъртви пострадалия и че единствено това ,че ножа се е приплъзнал по реброто и своевременната и адекватна медицинска интервенция ,не са довели до целения резултат /независещи от волята му причини /.Неправилно към „смекчаващите вината обстоятелства „ е отнесено здравословното състояние на съпругата на подсъдимия и „положителната трудова характеристика „ за подсъдимия /на л.32 от въззивното дело за „трудова дейност” на подсъдимия за времето от 20.05.2011 г. до 15.06.2011 г./.Първоначално определеното на подсъдимия наказание е намалено от шестнадесет на шест години лишаване от свобода и е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК/тъй като липсват основания за това/, но не в сочената от защитата насока.Липсата на протест или жалбата от частния обвинител лишават Върховният касационен съд на РБ да поправи този порок на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна.
Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№352/2012 г. на Апелативен съд гр. Пловдив,с което е изменена присъда по нохд.№134/2012 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :