2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
София, 27 януари 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1773 по описа за 2014 година.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия М. О. против решение на Апелативния съд-гр.Велико Търново, постановено по внохд № 63/14 г. Жалбоподателят възразява, че наложеното му наказание е явно несправедливо и иска то да бъде намалено, както и приложението на чл.66 НК. Ведно с това претендира, че въззивният съд не е имал процесуална възможност да увеличи наложеното му наказание. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата.
Частните обвинители Р. А. и Г. Г., редовно призовани, не се явяват. Процесуалният им представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.
За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда по нохд № 332/13 г. Окръжният съд-гр.Велико Търново, осъдил подс.О. за деяние, извършено на 14.04.2013 г., на основание чл.343, ал.3, предл.последно, б.”б”, пр.1, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, чл.342, ал.1 и чл.58а НК на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 години, считано от отнемане на свидетелството за правоуправление. Предварителното задържане на подс.О. е зачетено по реда на чл.59 НК, с начало от 14.04.2013 г. Със същата присъда ВТОС се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
С решение по внохд № 231/13 г., образувано по жалби на подсъдимия и частните обвинители, ВТАС изменил посочената присъда в частта за квалификацията на деянието, като признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението да е предизвикал пътно-транспортното произшествие, като нарушил правилата за движение по чл.5 и чл.123, ал.1, т.т.1 и 2, б.”в” и „г” от ЗДП. В останалата част присъдата на ВТОС е потвърдена.
С решение № 122 от 27.03.2014 г. по кд № 2404/13 г., образувано по жалби на подсъдимия и частните обвинители, ВКС, първо наказателно отделение отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд – ВТАС.
С решение № 80 от 15.05.2014 г. по внохд № 63/14 г. ВТАС изменил първоинстанционната присъда, като: 1) признал подсъдимия О. за невинен да е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 и т.2, б.”а” – „г” в ЗДП и го оправдал по тези текстове на обвинението; 2) увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на 4 години и 8 месеца, като постановил то да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим; 3) увеличил размера на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС на 5 години, считано от отнемане на свидетелството за правоуправление. В останалата част присъдата е потвърдена.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:
Претендираното наличие на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК е неоснователно.
Въззивният съд е имал процесуална възможност да увеличи наложеното на подсъдимия наказание. При очертаното по-горе процесуално развитие на делото, частните обвинители не са оспорили само въззивното решение, подлежащо на проверка в това производство. По-преди те са обжалвали първоинстанционната присъда и решението по внохд № 231/13 г. на ВТАС, като от жалбите, приложени съответно на л.17,41 (внохд 231/13 г.) и л.10 (кд. № 2404/13 г. ВКС) ясно е заявено недоволство от наложеното на подсъдимия наказание в размер на 4 години, редуцирано на 3 години лишаване от свобода, както и са направили искане то да бъде увеличено в размер от 5 до 7 години лишаване от свобода. Въззивният съд осъществява правомощието си по чл.337, ал.2, т.1 НПК, да увеличи наказанието, наложено на подсъдимия, когато има не само протест от прокурора, но и съответна жалба от частните обвинители. От изложеното по-горе е видно, че на вниманието на ВТАС е била поставена жалба на частните обвинители, с която е оспорена справедливостта на наказанието, наложено на подсъдимия и направено искане то да бъде увеличено, а тя се явява съответна по смисъла на чл.337, ал.2 НПК.
Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
Наличието на това основание е заявено със следните съображения: при индивидуализацията на наказанието съдът не се е съобразил с „грубите и многобройни нарушения на ЗДП (Закона за движение по пътищата) от страна на пострадалия, а от друга страна – „не са отчетени чистото съдебно минало на О., тежкото семейно положение, причините за напускане на произшествието от страна на подсъдимия, както и от съдействието му за разкриване на обективната истина”.
Тук е мястото да се отбележи, че първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд, в частност по чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият доброволно, в присъствието на защитник, при разясняване на последиците от самопризнанието по реда на чл.371, т.2 НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. ВТОС, като установил, че самопризнанието на подс.О. се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част, а по-късно изготвил мотивите на присъдата в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК. От своя страна ВТАС изпълнил задължението си да провери дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство по глава 27 от НПК и ясно е изразил становището си в мотивите на оспореното решение. Нарушения в тази насока не са установени и от първия касационен състав.
Характерното за производството по глава 27 от НПК е, че то е изградено на основата на разумен компромис между обвинението и защитата и нейното прилагане води до предоставянето на процесуално правни и материалноправни ползи, съответно – възлагане на тежести на основните страни в съдебното производство. Прокурорът е улеснен в дейността по доказване и постига бързо осъждане и своевременно санкциониране на престъпленията, но е обвързан от закона да приеме по-голяма снизходителност при индивидуализацията на наказателната отговорност. Подсъдимият получава по-леко наказание, но едновременно с това се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността му да спори по поддържаните от прокурора факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и във връзка с това – да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствата, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда. В тази насока законът стеснява обсега на процесуалните искания и действия, редуцира претенциите за накърнено право на защита. В пределите на проведената в съответствие с изискванията на чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 НПК процедура, е недопустимо: компетентния орган (първоинстанционен или въззивен съд) по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт; подсъдимият не може да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. Допустимата защита на последния остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, както и такива, свързани с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност, при положение, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания.
Поддържаните пред настоящия състав възражения са били поставяни преди това и на предходните съдебни състави, като проверявания въззивен състав не ги е пренебрегнал, а внимателно и детайлно е обсъдил. В мотивите на решението се съдържат съображенията на този съд, предопределили оценката им като неоснователни и поради това са отхвърлени. Изложените съображения, като основани на данните по делото, закона и практиката по приложението му, се възприемат от ВКС.
На плоскостта на изложеното по-горе, очевидно няма как да бъде възприето положително възражението, свързано с поведението на пострадалия. Такива фактически положения, като заявените от подсъдимия и защитата му, не се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт и поради това не може да се претендира тяхната оценка. По идентичен начин стоят нещата и с възражението, че не са отчетени причините за напускане на местопроизшествието.
Що се отнася до съдебното минало и семейното положение на подсъдимия, тези обстоятелства не са игнорирани, а надлежно обсъдени, адекватно на обективното им значение.
На последно място, съдът не е имал основание да приеме, че направените от подсъдимия самопризнания на досъдебното производство следва да бъдат ценени като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Обратното е възможно само ако същото самопризнание, е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъплението и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи. Такъв извод обаче, не следва от данните по делото.
Водим от горното ВКС не намери при разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и наложеното на подсъдимия наказание да е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК.
Поради липсата на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, същият следва да бъде оставен в сила.
ВКС следва да предостави писмен превод на настоящото решение на подс.О., съответно на изискванията на чл.55, ал.3 НПК.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 15.05.2014 г., постановено по внохд № 63/14 г. на Апелативния съд – гр.Велико Търново.
Писмен превод на настоящото решение да се предостави на подсъдимия М. О..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София,27 януари 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1773 по описа за 2014 година, приключило с решение № 11 от 27.01.2015 г. и като съобрази, че
подсъдимият М. О. е гражданин на Република Турция и не владее български език, а следва да се запознае лично с посоченото решение
О П Р Е Д Е Л И :
Да се извърши писмен превод от български на турски език на решение № 11 от 27.01.2015 г. по кд.№ 1773/14 г. на ВКС, първо наказателно отделение от сертифицирана фирма [фирма] – [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 03 февруари 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1773 по описа за 2014 година.
Касационно дело № 1773/14 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение е приключило с решение № 11 от 27.01.2015 г.
Подсъдимият по делото М. О. е гражданин на Република Турция, който не владее български език. С определение от 27.01.2015 г. ВКС е предприел необходимото за предоставянето му на препис от посоченото решение на разбираем за него език.
Писменият превод на решението е извършен и видно от фактура № [ЕГН] от 30.01.2015 г., стойността на услугата възлиза на 196.00 лева.
Водим от горното на основание чл.189, ал.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Да се изплатят на [фирма]-гр.София направените разноски за писмен превод на решение № 11 от 27.01.2015 г. по кд.№ 1773/14 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, от български на турски език, в размер на 196,00 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: