4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 12 януари 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 2365 по описа за 2011 година.
С присъда по нчхд № 3161/10 г. Районният съд-гр.Бургас признал подсъдимия С. Н. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.т.1 и 3, чл.147, ал.1 НК и на основание чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лева. Със същата присъда БРС оправдал подс. Н. по предявеното му обвинение по чл.148, ал.1, т.т.1 и 3, във връзка с чл.146, ал.1 НК. На основание чл.45 ЗЗД БРС осъдил подс.Н. да заплати на М. С. И. сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.т.1 и 3 и чл.147, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданския иск над тази сума до предявения размер от 10 000 лева. Гражданският иск, предявен от И. срещу Н. за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.1, т.т.1 и 3, във връзка с чл.146, ал.1 НК БРС отхвърлил изцяло.
С присъда № 236 от 22.07.2011 г., постановена по внчхд № 728/11 г., образувано по жалби на частния тъжител и граждански ищец и подсъдимия, Окръжният съд-гр.Бургас отменил посочената присъда на БРС в частта, с която подс.Н. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.148, ал.1, т.3, във връзка с чл.146, ал.1 НК и в частта, с която изцяло е отхвърлен предявения от И. срещу подсъдимия граждански иск за 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от същото престъпление и вместо това постановил нова присъда, с която 1) признал подс.Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т. 3, във връзка с чл.146, ал.1 НК и на основание чл.55 НК му наложил наказание глоба в размер на 1500 лева; 2) осъдил подсъдимия на основание чл.45 ЗЗД да заплати на И. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.1, т.т.1 и 3, във връзка с чл.146, ал.1 НК., дължима ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане, като до пълно предявения размер от 10000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен; 3) признал подс.Н. за невинен и го оправдал по обвинението по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1 , т.1 и чл.147, ал.1 НК, че е извършил клеветата на публично място; 4) изменил присъдата на БРС, като намалил обезщетението за неимуществени вреди претърпени от престъплението по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 и чл.147, ал.1 НК от три на две хиляди лева; 5) изменил присъдата, като увеличил размера на дължимата от подсъдимия държавна такса от 120 на 140 лева. В останалата част присъдата на БРС е потвърдена.
Срещу присъдата на БОС са постъпили касационни жалби от частния тъжител и граждански ищец М. И. и от подсъдимия С. Н..
Жалбоподателката И. възразява срещу оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 и чл.147, ал.1 НК и намаляването на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от това престъпление. Възразява се, че в тези части съдът е нарушил закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК и чл.52 от ЗЗД. Пред ВКС жалбоподателката и защитата й, редовно призовани, не се явяват.
Жалбата на подсъдимия е подадена от неговия защитник – адв.В., като в същата е заявено, че присъдата на БОС е „…неправилна и незаконосъобразна, за което ще изложа допълнително съображения след подробно запознаване с мотивите към нея”. Направено е искане за отмяна на присъдата. Пред ВКС подсъдимият и защитата му, редовно призовани, не се явяват. Не са представени допълнителни съображения, съобразно поетия с жалбата ангажимент.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.
Като съобрази горното и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:
По жалбата на частния тъжител и граждански ищец:
Жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:
Присъдата с която деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК подлежи на инстанционен контрол единствено и само по реда на Глава двадесет и първа от НПК – от въззивния съд, а постановеното от последния контролно решение не подлежи на проверка от касационната инстанция – виж чл.346 НПК. Независимо от наименованието на съдебния акт, той инкорпорира в себе, освен присъда, постановена на основание чл.336 от НПК и решение на БОС на основание чл.337, ал.1, т.2 и ал.3 от НПК. Тъкмо последното обективира резултата от проверката на първоинстанционната присъда, в частта, с която подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност за престъпление „клевета” с налагане на административно наказание глоба, както и в частта, с която е ангажирана отговорността му по реда на чл.45 от ЗЗД, за това престъпление. При казаното по-горе, в тази част, оспореният съдебен акт не подлежи на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Що се отнася до гражданският иск за неимуществени вреди, претърпени от същото престъпление, то известно е, че той следва съдбата на наказателното производство и след като в наказателната част, по изложените съображения, оспореният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, по идентичен начин стоят нещата и с гражданската му част.
По жалбата на подсъдимия:
Тя също е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:
С жалбата се претендира присъдата на БОС да е незаконосъобразна, респ. е ангажирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Не са изложени данните, които подкрепят релевираното касационно основание – чл.351, ал.1 от НПК, нито е ползвана възможността по чл.351, ал.3 от НПК, макар изрично да е поет ангажимент за това.
В този си вид жалбата не дава възможност на касационния съд да осъществи проверка, реализира правомощия, още по-малко да постанови решение, съответно на изискванията на чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.1 и 2 от НПК.
Проверката на касационния съд е в пряка зависимост от волята на жалбоподателя, тъй като последната определя пределите й – чл.347, ал.1 от НПК. Наличието в жалбата само на касационно основание не е достатъчно за да се приеме, че тази воля е ясно и недвусмислено заявена, като отсъствието на данните, в подкрепа на ангажираното касационно основание препятства установяването на действителното й съдържание. От друга страна, последното обстоятелство предопределя и невъзможност за ВКС да даде отговор на направените пред него възражения, защото всъщност такива не са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на частният тъжител и граждански ищец М. С. И. против присъда № 236 от 22.07.2011 г., постановена по внчхд № 728/11 г. на Окръжния съд – гр.Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подсъдимия С. Н. Н. против същата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: