Р Е Ш Е Н И Е
№ 283 София, 16 май 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 856 по описа за 2012 година.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия М. В. П. против присъда на Окръжния съд – гр. Благоевград, постановена по внохд № 533/10 г. Представено е и допълнително писмено изложение. Жалбоподателят претендира наличието на всички касационни основания с искания за оправдаване по възведеното обвинение или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява, а защитата му – адвокат И. Д., поддържа подадената касационна жалба.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт.
За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда по нохд № 1018/09 г. Районният съд-гр.Разлог оправдал подс.П. по предявеното му обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 НК; на основание чл.354а, ал.6 НК отнел в полза на държавата предмета на инкриминираното деяние; произнесъл се и по деловодните разноски – чл.190, ал.1 НПК.
По внохд № 533/10 г., образувано по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия, БОС отменил присъдата на РРС и вместо нея постановил нова присъда № 59 от 03.02.2012 г., с която признал подсъдимия за виновен и на основание чл.354а, ал.3, т.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на десет месеца лишаване от свобода условно за срок от три години, както и на глоба в размер на 2000 лева. БОС осъдил подсъдимия и за направените по делото разноски. В останалата част присъдата на РРС е потвърдена.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:
Жалбата е неоснователна.
Доводи в подкрепа на основанията, ангажирани с касационна жалба, са посочени от защитата на подсъдимия в писменото изложение и всичките са свързани с основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Така установеното указва, че останалите две основания – незаконосъобразност и явна несправедливост на наложените наказания, се претендират като последица от допуснатите от БОС съществени нарушения на процесуални правила.
Обобщено жалбоподателят оспорва съответността на мотивите на чл.305, ал.3 НПК и чл.339, ал.2 НПК, както и оценката на събраните по делото доказателства.
Най-напред следва да се каже, че при постановяване на нова присъда, по реда на чл.336 НПК, какъвто е настоящият случай, тя следва да отговаря на изискванията на чл.305 НПК. Разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК не е задължителна, тъй като е относима до друга, различна хипотеза – при потвърждаване на проверявания съдебен акт.
Не е налице твърдяното от защитата на подс.П. вътрешно противоречие в мотивите на БОС. Внимателният прочит на същите указва на допусната техническа грешка (отчетено в допълнителното писмено изложение), която по естеството си не може да предопредели извод за противоречивост или неяснота. Вярно е, че мотивите не са пунктуални, но това не препятства възможността да се установи действителната воля на съда по оценката на доказателствата, в това число и на тези, на които е поставен акцент от жалбоподателя. БОС ясно е заявил доверието си в показанията на свидетелите Х., Ю., П., Л. и Н., поради тяхната вътрешна последователност, безпротиворечивост и подкрепата им от събраните по делото писмени доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествието, претърсване и изземване (надлежно одобрено от съда), оглед на веществени доказателства. Иначе казано, съдът е имал основание да кредитира показанията на очертаната група свидетели. Обстоятелството, че част от свидетелите изясняват поведение на подсъдимия и негови заявления, не предопределя невъзможност за възприемането им, доколкото в същата част, тези показания не са изолирани, напротив – намират опора в доказателствата по делото, най-вече тези, събрани чрез писмените доказателства.
Не намира опора в данните по делото твърдението, че показанията на свидетелите Д.Б., Р.П., В.П. и В.М., не са обсъдени въобще от въззивния съд. Проявената лаконичност в тази насока, не е достатъчна за да се приеме, че така направеното възражение е основателно, защото тезата за „подхвърляне” на инкриминираното наркотично вещество, заявена от част от цитираните по-горе свидетели и подс.П., не е останала вън от вниманието на БОС. Тя е проверена и отхвърлена, което и обективира, че претенцията за игнориране на част от доказателствата и техните източници, е неоснователна.
Неоснователно е възражението, че липсват мотиви относно владението от страна на подс.П. на процесното вещество – виж л.80 от мотивите. Към казаното от БОС, което не е необходимо да се преповтаря, ВКС може да допълни, че в пределите на настоящото производство (очертани от обвинителния акт) предмет на изясняване е дейността на подсъдимия, както и това, че съгласието му семейната плевня да се ползва от друг за сушене на инкриминираното вещество, с установената цел, изпълва съдържанието на „държане”, по смисъла на чл.354а, ал.3 НК.
Извършеното от подсъдимия не представлява „маловажен случай”, по смисъла на чл.354а, ал.5 НК. На плоскостта на чл.93, т.9 НК няма как да се твърди, че извършеното престъпление се характеризира с незначителност на вредните последици, още по-малко с липсата на такива. Както е известно вредните последици обхващат не само имуществените вреди, (които в настоящият случай възлизат на 10 минимални работни заплати, към момента на извършване на инкриминираното деяние), но и такива от неимуществен характер. Престъпленията, свързани с наркотичните вещества, съществено засягат обществото ни, не само защото в крайното си проявление увреждат физическото и психическо здраве на отделни негови членове, но и генерират незаконни доходи. Извършеното не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Казаното има своето място и относно чл.9, ал.2 НК, хипотеза – принципно възможна за всяко престъпление от особената част на НК, но не и в настоящият случай.
В рамките на установеното от фактическа страна, законът правилно е приложен, а определените на подсъдимия наказания не са очевидно несъответни, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. По вид и размер наказанията способстват постигането на целите по чл.36 НК. Правилно е и приложението на института на условното осъждане, щом съдът по същество е установил, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той ефективно да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода.
Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 59 от 03.02.2012 г., постановена по внохд № 533/10 г. на Окръжния съд – гр. Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: